Витоша ще има ли бъдеще след изборите за местна власт

Вчера се проведе среща дискусия на тема „Бъдещето на Витоша“, организирана от „Зелени закони“ и „За да остане природа в България“, на която кандидати за кметове от няколко партии, сред които „Зелените“, Реформаторски блок и др., както и представители на листите за общински съветници от листите на Коалиция „Сердика“ и ГЕРБ, представиха вижданията си – и респективно политическите действия, които можем да очакваме от тях – за опазването на планината. Те дискутираха три въпроса, а Тома Белев от „Зелени закони“ представи експертно становище по всички теми. Разгледаните въпроси бяха: идеята за разширяване на зоната за застрояване с нови 36 хектара; достъпът до планината и развитието на туризма; водите на Витоша.[1] Нека разгледаме какви идеи издигнаха евентуалните бъдещи управници на града и как ги аргументираха.

Още в началото трябва да отбележа, че всички поканени изразиха съгласие със становищата на Тома Белев по всяка една от трите теми. Затова всъщност не се стигна до дебат между участниците, а идеите, които представиха, в болшинството от случаите бяха просто вариации на предложенията на „Зелени закони“. Абсолютно всички участници в дискусията се обявиха „против“ разширяването на зоната от софийската част на парка, върху която е разрешено новото строителство. Кандидатът за кмет от Реформаторския блок Вили Лилков дори направи разбор на сега съществуващите постройки и издигна тезата, че собствениците на онези от тях, които не работят на пълно работно време или се използват за „частни интереси“, трябва да бъдат принудени да ги продадат или собствеността им да бъде иззета в полза на общината. Кандидатът за кмет на „Зелените“ Иван Велков използва определението „черни предприемачи“, за да опише собствениците на приватизирани частни имоти, а Виктор Лилов от ДЕОС – на теория либерална в класическия смисъл на думата партия – заяви, че ако новият план не ограничи зоните за ново строителство, то неговата партия ще го направи.

При дискусията на втория въпрос се чуха по-разнообразни предложения, въпреки че отново цялостната им насоченост беше срещу приватизацията и частната собственост. Бяха издигнати идеи за възстановяване на линиите на градския транспорт до Витоша (по-конкретно до местността Златните мостове и Алеко), въвеждане на електрически автобуси и „отваряне на планината за Софиянци“ чрез национализиране на частните лифтове. Изненада беше планът на Вили Лилков, който предложи одържавяване на лифтовете и удължаването им до околовръстния път, където според него те трябва да се свържат с линиите на метрото. Този проект не беше придружен от оценка на обратното изкупуване на въжения транспорт от инвеститорите, реновирането му или разходите, които общината ще трябва да направи за създаването на голям буферен паркинг между станцията на метрото и лифта и оперативните разходи за поддържането на самия лифт. Разбира се, не стана ясно дали според участниците в дебата процедура по национализация няма да влоши инвестиционния климат в страната и в София в частност. Още по-озадачаващата беше позицията на Виктор Лилов. Той посочи, че в момента Витоша е затворена за гражданите на София (без да аргументира защо смята така), но и че една правилна стъпка от страна на общината би била да се въведе такса за използването на лично МПС в планината. Лилов изрази и съжалението си за това, че лифтовете са били приватизирани, а не отдадени на концесия.

Уви, това, което не се чу в цялото политическо говорене, беше някаква икономическа аргументация на изложените позиции. Никой от присъстващите дори не спомена икономическата концепция за трагедията на общата собственост, която разясних накратко на говорителите и публиката накратко.[2] Не получих отговор на въпроса си кое подтиква всеки един от участниците (включително Тома Белев) да смята, че държавната собственост и държавното управление на планината биха могли да доведат до нещо добро. Думата взе Виктор Лилов, чиито отговор за съжаление нямаше нищо общо с икономиката. Коментарът му може да се резюмира по следния начин: „Икономиката е важна, но добре звучащите обещания са по-важни“.

Подобна теза е неправилна; не можем да избегнем икономическия анализ при провеждането на никоя политика, защото отписването му елиминира възможността от оценка на въздействието на самата политика. Това развързва ръцете на всеки политик да прави каквото пожелае с парите на данъкоплатците, без да се измерва дали целта е рентабилна и постижима или каква е нейната цена изобщо, стига идеята му да звучи добре на думи. Излишно е да се посочва до какъв популизъм и скок на правителствените и общинските разходи би довело подобно мислене. Икономически анализ на използването на природата може да се прочете в статията „Ефективното разделение на оскъдните ресурси: в защита на пълната приватизация на природата“.

Казано накратко, чухме много хубави пожелания на думи, но никаква аргументация или икономическа оценка на ефективността им или ефектите от тях. Една от причините за това сигурно е фактът, че – точно както социализма – ако квази-социалистическите „добри пожелания“ за Витоша се изпълнят, ефектът от тях би бил негативен, а загубите (реални или относителни) биха се платили от данъкоплатците, а не от политиците, които ги предложиха.  Ако който и да е от присъстващите бъде издигнат за кмет на София на 25 октомври и изпълни обещанията си, в икономически план бъдещето на Витоша ще се заоблачи, като има опасност от лавина от национализиране на собственост и прогонване на инвеститори и допълнително влошаване на бизнес-климата; т.е. ще сме свидетели на точно обратното на това, от което се нуждаят София и Витоша.

[1] При коментарите на третата тема участниците навлязоха в технически подробности, които не са обект на икономиката и няма да дискутирам тук. Може да се посочи, че водите също важат общовалидните икономически принципи. За повече информация виж цитираната по-долу статия.

[2] Концепцията за „трагедията на общата собственост“ сама по себе си не е обект на този очерк. По-подробна информация за нея можете да откриете тук.

* От лични разговори с представители на двете страни, стана ясно, че компанията Витоша Ски се продава за 50 милиона евро – бел. ред.

* Както драгалевски, така и симеоновски и княжевски лифт са били винаги на общинска субсидия. Което след приемането ни в ЕС е невъзможно или най-малкото изключително трудно и затова се наложи раздържавяване или практическото им спиране – бел. ред.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!