ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Вчера стана ясно, че Върховният административен съд потвърди решението на Комисията за защита на конкуренцията да наложи глоба в размер на 200 000 лв. на фирмата Uber, както и да й забрани да практикува дейността си в настоящата форма. Решението е взето на базата на чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията. Той гласи: „Забранява се всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите.“
Прочитайки и анализирайки този текст от закона, виждаме, че според КЗК защитата на конкуренцията става чрез… елиминиране на конкуренцията. По презумпция всеки бизнес се стреми към максимизиране на печалбата си. В условията на свободен пазар това става чрез предлагане на по-добра услуга на по-ниска цена от останалите конкуренти. Всяко бизнес начинание на даден играч по подразбиране уврежда „интересите на конкурентите“, което е фундаменталният смисъл на конкуренцията. Чрез този абсурден и уклончив текст държавата е предоставила на КЗК възможността по свое усмотрение, водена от лобистките интереси на определени играчи, да наказва неудобни конкуренти.
Виновни ли са „Uber“?
Класическото оправдание в защита на държавното решение е, че когато една фирма не спазва установените правила и регулации, то тя е в привилегировано положение на пазара и ощетява другите. Но кой кого ощетява всъщност?
Отговорът на този въпрос не е сложен – държавата ощетява всички. На първо мястото въведените регулации за предоставяне на транспортна услуга са напълно излишни, затрудняват влизането на нови играчи и увеличават цената на услугата, която клиентите плащат. Такива изисквания са задължителният жълт цвят на превозните средства, задължително регистрирани таксиметрови апарати, задължителен ГТП два пъти в годината и др. Всички тези мерки, уж в името на клиента, всъщност работят против него, тъй като огриначават избора му каква услуга да ползва.
„Грехът“ на Uber всъщност се състои в това, че намира вратички в и без това вредното законодателство и успява да предостави иновативна и качествена услуга на клиентите. Действията на фирмата са напълно в унисон с идеята за свободен пазар, но противоречат на представата на КЗК за „лоялна конкуренция“.
Формалното тълкуване на закона в случая не е толкова важно. В сферата на юристите е да преценят дали фирмата предоставя таксиметрова услуга според държавните критерии или нещо друго. Въпросът опира до това, че, според властта, нещо толкова просто като таксиметровите услуги трябва да е строго регулирано, да действат по определени непазарни правила, а избягващите да ги спазват, да бъдат строго наказани. Тази политика спокойно може да бъде причислена към класическия фашизъм (силна държавна власт и регулация върху собствеността).
Как е по света?
За съжаление, случаят не е изолиран само у нас. Uber са жестоко преследвани от държавните регулаторни органи по цял свят. В уж цивилизовани държави като Франция се стигна до грозни сцени на вандализъм и протести срещу фирмата – картина, която повече би отивала на страни като Пакистан или Уганда, а не на една от водещите в ЕС. Дори в Хонг Конг – град, славещ се със свободната си икономика и привличането на чуждестранни инвестиции, шофьори на фирмата бяха арестувани от полицията. Подобни мерки бяха предприети в Бразилия, САЩ и други страни.
Тези примери показват, че и в световен мащаб нещата не са особено добре. Държавните регулаторни органи всячески се стремят да ограничат конкуренцията и свободата на пазара, водени от лобистките интереси на традиционните таксиметрови компании. Световният опит в случая не трябва да бъде взиман като позитивен (както често се случва с аргумента „така е по света“), а като негативен пример.
Нещо повече – България имаше уникалния шанс да се прояви като свободна пазарна икономика и да привлече чуждестранни инвестиции от страна на Uber. Това би довело до икономически растеж, откриване на нови работни места и цялостно подобрение на качеството и цените на таксиметровите услуги.
За съжаление, българската държава отново се прояви като активен борец срещу капитализма и повдигна някои притеснителни въпроси. Колко всъщнощ е могъщ „антимонополният“ орган КЗК и дали наистина е антимонополен или точно обратното. Какъв сигнал за потенциалните чуждестранни инвеститори даваме, след като осъждаме компания за това, че предлага по-добра услуга? По силата на чл. 29 от ЗЗК не се ли превръща всяка фирма в потенциален престъпник, ако конкурентите й почувстват интересите си за увредени? Дали пазарната икономика в България наистина е пазарна или е предимно надпревара за благоволението на държавата и използването й за задушаване на конкурентите?
В контекста на тази ситуация, можем да си припомним и един наскоро нашумял казус – този с горивата. След като в таксиметровия бранш появата на нов конкурент предизвика такъв негативен отзвук и такива решителни антипазарни действия от страна на властта, какво ли би се случило, ако инвеститор поиска да внася и продава гориво на конкурентни цени и как КЗК ще реагира на това? Засега отговор на този въпрос няма да получим.
