Защо държавите мразят „Uber” — винаги и навсякъде?

Кузман Илиев

Държавите мразят Uber и се опитват да попречат на компанията, ограничавайки, наказвайки или премахвайки я от пазара. Винаги и навсякъде.

Но защо този виден представител на т. нар. „споделена икономика” е трън в очите на френското, белгийското, българското и въобще концептуално на всяко правителство? С какво ги застрашава толкова много и така директно?

Първо, Uber e живото доказателство, че монополните цени — в полза на предлагащия дадена стока/услуга, и в ущърб на потребителя й — могат да съществуват само и единствено благодарение на държавата. И, разбира се, репресивния апарат, с който тя да налага тези монополни цени и печалби.

Практиката да се ограничава предлагането, с което да се постига по-висока от възможната пазарна цена, водеща до монополи и картели, а оттам до по-високи цени и ниско качество, е възможна в реалността само и единствено при наличие на бариера на входа пред нови играчи.

Дали чрез лицензионни изисквания, административни разрешения и стандарти, държавата пречи на конкуренцията — обикновено с мотива, че я защитава, — създавайки отлична платформа за облагоделстване на притежаващите властта и близките им играчи.

Свободните пазарни отношения се политизират, корупцията разцъфтява, а предприемачеството, качествените услуги и по-високият стандарт на гражданите — са захвърлени на бунището. С появата на Юбер, авторитетът на държавата и възможността да преразпределя пазарен дял административно намаляват, а важността и ролята й в икономическия процес— чувствително пострадват. Както и възможността да бъдат капитализирани от и в полза на частни бизнес интереси, търсещи монополните цени/печалби.

Второ, с иновативния си модел и модерната технология компанията застрашава идеологическата нужда от държавата в качеството й на „защитник/пазител” на потребителя и оценител на качеството.

Система за оценка, рейтинг, досие и лични данни на шофьора, пряк контакт с него и пазарни изисквания към качеството и сигурността на автомобила — всичко това е неразривна част от бизнес модела на компанията и реализирането на човешкия й и иновационен потенциал. А за да оцелее на пазара — където някой доброволно трябва да иска да плаща за услугите й, – самата тя има силен стимул да поддържа и развива тези положителни аспекти от дейността си.

Такъв тип конкуренция в атестацията вероятно тепърва ще засегне и много други услуги, за чието качество днес сме свикнали обикновено да се “грижи” държавата.

Пияни таксиметраджии, грубо отношение, пладнешки обири и издевателства — човек ще каже, че няма такива проблеми с „регистрираните” като превозвачи играчи. Слава на КЗК, КЗП, агенция „Автомобилна администрация” и другите грижовни агенции, бдящи над конкуренцията и добровуването на потребителя!

Три — това е възможност за честно изкаран доход. А честно изкараните доходи по икономически (доброволен) път, за разлика от политическите такива(насилствените), намаляват полето за държавен рекет.

Освен това, някак връщат самочувствието изкаралия го — че може сам да предлага услуги и стоки, за които друг да си плаща доброволно, тоест да бъде част от разделението на труда и да живее достойно.

Къде отива нуждата от „социална държава”, която да се грижи за него или да му “намира” работа— с парите, иззети насилствено от всички останали… Отново удар по имижда и нуждата от държава, за сметка на естествените човешки стимули и ценности.

И още: от Юбер заобикалят бюрократщината и намаляват легално данъчното си бреме, плащайки данъци като всяка друга фирма у нас, но в режима на софтуерна компания, каквато всъщност са— а не като транспортна, каквото се вменява, че трябва да бъдат.

Де факто единствената нелоялна конкуренция на услугата е, че намира начин да „мине метър” спрямо данъчно-административното бреме, спестявайки на себе си и клиентите си политическата рента, която т. нар. “превозвачи” са принудени да снасят.

С малката подробност обаче, че това бреме не е създадено „случайно”, то е рационален феномен. Иначе вместо да спират Юбер, щяха да облекчат административните пречки пред другите „легални” играчи…

Накрая, но не на последно място, Юбер припомня на хората, че всичко смислено и качествено е създадено благодарение на техните собствени усилия, сътрудничество и размяна — мирно и доброволно. Че разделението на труда е полезно и е нужната рационална основа на обществото. Че хората в крайна сметка са изобретателни и добри, благодарение на което успешно намират начин да избегнат “услугите” на агресивния монополист в насилието — държавата. Това може би е и най-големият грях на компанията, вероятно без дори тя да го съзнава.

Финал: забраната на Юбер не е просто поредната перверзна и вредна интервенция от страна на държавата за сметка на всички нас. Нещо, с което за срам и позор, хората вече са привикнали.

Това е показателен и тежък удар срещу олицетворението на креативността, растежа, ефикасността и предприемчивите идеи на свободните хора.

Със самото си съществуване тази компания поставя под въпрос сакралната полза от срамната „схема”, в която живеем всички ние, а именно — благоденствието на държавници, политици, чиновници и приближените им за чужда сметка.

Схема  — само и единствено във вреда на всеки от нас, оставащ вън от удобния пашкул на мрачното и опасно статукво, създадено и поддържано от и за държавата…

Първоначално статията е публикувана в личния блог на Кузман Илиев medium.com.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!