Кое пази природата по-добре – правителствените регулации или свободният пазар

Днес много видове растения и животни са застрашени от изчезване. Шири се мнението, че главни причинители на тази екологична трагедия са селскостопанските дейности, строителството и индустриалните замърсители. Фактите говорят друго – изчезването на биологичните видове е естествен процес, а не нов, антропогенен феномен. Вкаменелости показват например, че повечето създания, живели на тази планета, са изчезнали много преди началото на индустриалната революция.

Независимо от гореизложеното, при сегашните нива на научно познание, технологии и богатство много хора изглеждат не просто загрижени, но и готови да отделят огромни средства и да вземат сериозни мерки за намаляване на замърсителите в природата и забавяне на темпа на изчезване на видове. Поради тази причина студенти от Университета Нордууд в Съединените Щати извършиха проучване през пролетта на 2015 г., по поръчка на ЕКИП и под ръководството на професор Алекс Токарев.

По време на своя стаж студентите се нагърбиха със задачата да открият как най-ефективно може да се предотврати екологичното деградиране, причинено от човешките дейности. В тази статия ви представяме обобщените резултати от изследването им.

През последните десетилетия бяха развити различни теории и решения се търсеха в различни посоки. Очертаха се два главни подхода към проблема. Както при много подобни ситуации, единият разчита на доброволно сътрудничество, а другият на използване на политическа сила.

Първият подход предлага решение чрез свободни пазари. Вторият лобира за повече правителствен и надправителствен контрол. Студентите от университета Нордууд Кристин Токарев, Тони Сиера и Стивън Чечини внимателно изследваха цената и ползите от различните варианти, включително непредвидените последствия от минали и предлагани промени в законодателството и регулаторните режими.

Най-често застъпваната позиция в медиите по света е, че централни и местни правила и закони са неотменно средство за опазване на природата. Повечето хора приемат безкритично това мнение. То често бива подкрепено от факти, публикувани на интернет страниците на авторитетни и влиятелни институции, като американската Агенция за опазване на околната среда (ЕПА). Съвсем закономерно там може да открием множество твърдения за това, че различните федерални бюрократични отдели, създаването на които започва по времето на президента Никсън, са главната причина за подобряване на качеството на живот в следствие на понижени нива на замърсяване.

Един от примерите е Нормативният акт за чист въздух, влязъл в сила през 1970 година. Измервания показват, че след приемането му емисиите на 6 от най-често срещаните замърсители на въздуха в САЩ спада с повече от две трети. На друга интернет страница, тази на Сайентифик Американ, се разглеждат ефектите от прокарването на друг закон – Акта за застрашени видове от 1973 година. Там разбираме за спасяването на емблематични за американците животни – белоглавия орел, сивия вълк и мечката гризли.

От друга страна, всички знаем, че въпреки националните закони и международните споразумения срещу убийството на африкански слонове и носорози, броят на тези великолепни великани продължава да спада с тревожещи темпове в много райони. Тези и други подобни провали на регулациите да постигнат заявените цели повдигат важни въпроси. Сред тях се откроява следният: може ли да се намерят по-ефективни алтернативи от законодателството в борбата за съхранение на природните богатства? Това доведе екипа до практическо прилагане на уроците, научени в часовете по микроикономика: за огромната роля на персоналните стимули, т.е. за това как индивидите реагират при промяна на разходите и ползите, влияещи непосредствено на живота им.

В статия на Националния център за политически анализи се отбелязва, че законови разпоредби, като Акта за застрашени видове, често се оказват контрапродуктивни – вредите върху флората и фауната надвишават ползите. Например поради факта, че земевладелците търпят непосилни финансови тежести в случаите, когато в имотите им се откриват застрашени създания, много от тях са изкушени да предприемат защитни действия, преди федералните власти да са ги открили. Законът в Съединените Щати за опазване на редки животни прави изгодни действия, които водят до избиването им или до разрушаване на местообитанията им чрез изораване на земята, рязане на дървета и разчистване на храсталаци.

следва продължение…

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!