Екологичната цена на зелено-червения активизъм в парк „Витоша“

През последните дни протекоха публични обсъждания за приемане на новите планове за управление на парковете Витоша, Пирин и Рила. Както се очакваше, в дебатите се оформиха два лагера. Първият – и по-голям – е на широк спектър от хора (спортисти, архитекти, кметове, икономисти, т.н.), които желаят подмяна на лифтовите съоръжения с по-нови и актуализиране на туристическите зони, така че реално да отразяват местата, в които така или иначе се практикува туризъм (основно излети и походи). Вторият лагер бе съставен от представящите се за „зелени“ НПО-та, основно под шапката на „Коалиция да остане природа в България“.[1]

Сериозна дискусия се разгоря около Природен парк Витоша, особено след като Тома Белев (бивш директор) изнесе данни, че около ¾ от посещаващите парка го правят с автомобилите си. За негова изненада, повечето участващи в дискусията се обединиха около идеята, че лифтовете са по-екологичният транспорт (де факто преобладаващото разбиране в целия цивилизован свят) и лифтовата инфраструктура трябва да се модернизира, обнови и дори разшири. Самият кандидат-кмет на ПП Зелените обяви (в друга дискусия), че строителство на лифтове от върховете на планината до околовръстното на София е най-малкото, което ще предприеме в тази насока.[2]

В ЕКИП често обсъждаме икономическите феномени морален риск и проблема принципал-агент, които се появяват при управлението на държавната собственост. Казано накратко, те описват стимулите, които държавната (общата и по тази причина ничия) собственост предоставя на управляващите я, които могат да я стопанисват за свое благо и спрямо собствените си цели, като прехвърлят разходите и щетите на гърба на всички. Имайки предвид, че обновлението на лифтовете в ПП Витоша е блокирано от минимум 10 години от сега действащия план за управление, то всички автомобили, движели се в природния парк и съответно „обгазили“ го при изгаряне на гориво, са нанесли щети върху природата за обща сметка. Защо изработилите сега действащият план и управлявали парка са имали интерес ситуацията да остава така за толкова дълго време остава загадка.

Как зелените подпомагат обгазяването на Витоша

По данни на WWF парк Витоша е най-посещаваната защитена територия в страната – до 3,5 милиона души на година.[3] За съжаление не е публикувана точна статистика за броя автомобили, влизащи в парка, така че ще трябва да използваме социологически сондажи. Според скорошно проучване, поръчано от БГНЕС, 51% от посетилите в парк Витоша са стигнали до там с личните си автомобили, като други 21% са го направили с градския транспорт.[4] Ако допуснем, че тези около 1,8 милиона души са пътували средно по двама в автомобил, то стигаме до заключението, че годишно около 900 000 автомобила влизат на територията на ПП „Витоша“.

За да изчислим вредните емисии от тези коли е нужно да уточним приблизително изминаваното разстояние и количеството вредни емисии на изминат километър. От площада на Драгалевци до хижа Алеко са точно 15 километра, а до Лалето – 10 км.; тоест един автомобил изминава средно 12,5 км. Един автомобил от калибъра на тези, които имаме в България изхвърля средно около 191 гр. CO₂ за километър.

Следователно, за да влезе и излезе един автомобил във Витоша, той изхвърля:

[12.5 (километра) х 191 (гр CO₂ /км)] x 2 (отиване и връщане) = 4775 грама CO₂

Това са 4,7 килограма въглеродни емисии на автомобил. Умножаваме това по 900 000 автомобила на година и получаваме, че на година извеждането на автомобилния транспорт като водещ за достъп до парк Витоша генерира 4 304 000 килограма въглеродни емисии или 4 304 тона.

Освен въглеродни емисии, един автомобил изхвърля още вредни газове като метан (CH₄), азотен оксид (N₂O) и отпадни газове от климатичните инсталации (HFC-134a). Количеството емитирани такива газове е около 2,5% от всички емисии, но тяхното потенциално влияние върху климата е много по-голямо – ако приемем, че той е един от интересите на зелените актвисти. Например 1 грам метан е 25 пъти по-вреден от 1 грам въглероден диоксид, 1 грам азотен оксид – 298 пъти, а 1 грам отпадък от климатична инсталация – 1430 пъти. Тук трябва да отбележим, че гореописаното не включва емисиите от градския транспорт, който се ползва от 20% от туристите в парка.

Не на последно място е и шумовият ефект от тези 900 000 автомобила на година и още незнаен брой автобуси. НПО-тата от „Коалиция да остане природа в България“ са прави, че шумът влияе зле върху животните в защитените територии (прогонва и дразни), но тогава защо на практика не са се погрижили реално най-шумната човешка дейност в български природен парк да бъде овладяна? Всички помним протестите на някои зелени срещу няколкочасово парти за закриване на ски сезоните във Витоша и Бъндеришка поляна (щяло да събуди мечката от зимен сън). Тогава защо в същото време един от видните представители на „коалицията“ е управлявал самия парк Витоша и не само е допуснал, но дори е подпомогнал целогодишен шум от 900 000 коли и още автобуси?

Накратко дългогодишното упорство срещу подновяването и модернизацията на лифтовете в планината, струва на обществото 4304 тона въглеродни емисии годишно (+ още вредни газове – 10 кг. азотни оксиди и 0,5 кг. фини прахови частици) – колкото се изхвърлят изхвърлят на година от една малка, но неособено екологична въглищна електроцентрала. Тъй като ПП Витоша е държавна собственост[5], тези щети върху природата се поемат от цялото общество и за тях не отговаря нито управата на парка, нито МОСВ, а най-малкото пък представящите се за еколози в неправителствените групи за натиск. Още по-лоша е ситуацията, ако вземем предвид, че голяма част от тези емисии се отразяват и върху природата на частни имоти, включени в рамките на парка.

[1] Такова юридическо лице не съществува; това е разговорно име, под което са се обединили около дузина НПО-та.

[2] Повечето от участващите в дискусията обаче изразиха доста леви идеи относно разширяването на лифтовата мрежа, като според тях това трябва да се извършва от общината след национализация.

[3] http://www.wwf.bg/get_involved/campaign_parks/10_parks/

[4] http://bgnes.com/bylgariia/obshchestvo/4374129/

[5] В ПП Витоша има и частни имоти, но те са пренебрежима част. Въпреки това, негативният ефект върху тях е с още по-голяма морална и икономическа тежест, тъй като е сравнително много по-концентриран.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!