Начало / Кратък коментар / Демокрацията като средство, а не като цел

Демокрацията като средство, а не като цел

Резултатите от референдума вече са ясни – мнозинството от гласувалите подкрепиха електронният вот, но повечето гласоподаватели решиха да не гласуват изобщо. Това изглежда като голяма трагедия за застъпниците на идеята, но наистина ли беше толкова важно? Отговорът е „не“. Ето защо:

Демокрацията е форма на управление, при която управляващите се избират чрез избори и правото на мнозинството да определя политиката е водещо. Бихме могли да перифразираме, че демокрацията е диктатура на мнозинството над малцинството. Уинстън Чърчил е казал, че въпреки всичките ѝ недостатъци, демокрацията е най-доброто, с което разполагаме. Но мнозинството от хората, подведени от политиците, разбира се, остават с грешната представа, че демокрацията е някаква висша цел сама по себе си.

И това не е учудващо. Ежедневно от всички медии политици, разположени в дясно-центристкия спектър, обясняват колко важно е да се гласува, колко са необходими референдумите, колко необходимо е да затвърдим демократичните устои и т.н. Това, което пропускат (може би умишлено), е, че демократичният принцип всъщност не носи в себе си никакви фундаментални ценности и добродетели. Той просто ни казва – „Всичко е позволено, ако по-големият брой от гласувалите са съгласни.“ Яростните демократи обикновено използват аргумента „Нима искате диктатура?“ срещу всеки, който оспорва правото на мнозинството. Но те удобно пропускат, че един от емблематичните диктатори на ХХ век, Хитлер, е избран напълно демократично на избори.

Същите тези хора преди всички избори неуморно агитират – „Гласувайте, няма значение за кого!“, „Много е важно много хора да гласуват!“, „Който не гласува, оставя съдбата си в ръцете на другите и няма право да мрънка после!“. И прави ли са? Отговорът отново е „не“.

Призивът да се гласува без значение за кого заради самото гласуване е твърде нелеп. Някои все пак уточняват, че е важно ДПС да се елиминира от властта, но аргументите им свършват до тук. Има огромно значение за кого и по-важното – за какво се гласува. Идеята, че просто с масово гласуване без значение за какво нещата някак от самосебе си ще се подобрят, е меко казано утопична. За да се усети подобрение в живота на хората са нужни съвсем конкретни мерки. Многократно сме писали за тях, но най-кратко могат да бъдат обобщени като: „премахване на ролята на държавата от живота на отделния човек“.

В този смисъл е разочароващо поведението на „десните“ политици у нас, начело с президента Росен Плевнелиев. Все още (може би инерция от седесарската реторика на 90-те) тяхната мантра е „демокрацията“. Но демокрацията не изключва избирането на социалисти, не изключва качването на данъци (включително и от на думи „десни“ политици), не изключва национализацията на ЕРП-тата. Гласуването без значение за кого не изключва Волен Сидеров като премиер, нито Николай Бареков като президент.

Именно затова е учудваща еуфорията около референдума за електронно гласуване. „За“ електронния вот не е нито добър, нито лош резултат. Това е просто нов инструмент в демократичната система, която обаче е просто средство, но не и цел. Масовото гласуване на хората, включително по електронен път, би било прекрасно, ако доведе до идване на власт на политици, готови да проведат необходимите радикални либерални реформи – приватизация и дерегулация във всички сектори, намаляване на данъци, свиване на държавата драстично. Същото масово гласуване би било убийствено, ако доведе на власт националистическа партия, която иска да национализира, да регулира, да облага с данъци, да затваря граници, да води войни и т.н. (приликите с конкретни исторически режими са напълно случайни).

Именно затова е важно ежедневно да се дава отговор на въпроса „За какво да гласуваме?“, а не просто да се призовава към гласуване. Важно е да се зададе правилната посока и да се подчертае, че следването ѝ може да стане чрез гласуване, но да не се забравя, че чрез същото това гласуване може да се тръгне и по обратния път.

Редактор: Даниел Василев

Коректор: Димитрина Иванова

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!
Become a patron at Patreon!

Относно Петър Каразапрянов

Прочети още

Нощта на дългите евроатлантически ножове

ГЕРБ поглъща ПП–ДБ като боа – хапка по хапка – цветущо се изрази Костадин Костадинов …

5 коментара

  1. Атанас Шалапатов

    Принципно трябва да има над 50% гласували както в Нар.събрание когато няма кворум(121 депутата) няма заседание тоест ако няма над 50% гласували – избори докато станат над 50%

    Иначе относно за многократните писания за „премахване на ролята на държавата от живота на отделния човек“ ще кажа ,че това е просташко меко казано и ще дам един добър анализ на бившият заместник- министър на икономиката Любка Качакова – http://darikfinance.bg/novini/83787#comments

    „Данъците са като такса, която плащаме за привилегията да сме членове на организирано общество“, казва Франклин Рузвелт. Друг общественик и мислител Оливър Вендел Холмс Джуниър казва: „Обичам да плащам данъци. С тях си купувам цивилизация“….. В изследването си „Философията на данъците“ Катрин Грегъри предлага да се гледа на данъците като на специална валута. Ние плащаме в нея и получаваме в замята полиция, чистачи, които метат улиците, здравеопазване, образование за децата и равен достъп до ресурсите в дадената държава……..

    В тази модерна система данъците имат пет основни функции:

    – Да финансират основни социални услуги като отбрана, спешна помощ, полиция, публичен транспорт;
    – Да финансират дългосрочни инвестиционни проекти, които носят възвръщаемост под формата на социални блага и публични услуги – здравеопазване, образование, инфраструктура;
    – Да въздържат хората от консумирането на стоки, които имат негативен ефект върху обществото, за сметка на такива, които генерират социални ползи;
    – Да са инструмент за макроикономическо въздействие, който играе централна роля във фискалната политика;
    – Да са инструмент за преразпределение на дохода и равния достъп до ресурси и услуги.

    Ще го кажа иначе – според Евростат данъчната тежест в ЕС е 50% а у нас 39% тоест те са глупаци ли ?! – в някои от страните членки е както следва: Словения – 59,7%, Финландия – 57,8%, Франция – 57,1%, Дания – 56,7%, Белгия – 54,4%, Швеция – 53,3%, Австрия – 50,9%, Италия – 50,5%, Португалия – 50,1%

    Средното равнище на корпоративния данък в ЕС е 2,5 пъти по-високо от нашия, а на данъка върху доходите на физическите лица 4 пъти

    Проф.д.ик.н.Иван Ангелов – “Разликата във по БВП на човек от населението (т.е. по обществена производителност на труда) и по средна заплата на заето лице с тези в ЕС е огромна (съответно 45% и 22-23%) и противоречи на всякаква икономическа логика и на елементарната справедливост…..Конкурентоспособността на нашата икономика зависи не толкова от високите заплати, а от големите енергийни, материални, транспортни и други разходи за единица продукция, от лошо управление на национално и фирмено равнище, от кражби и корупция – по данни на Евростат за 2010 г. страната ни потребява 853.774 кг. нефтен еквивалент за 1 000 евро БВП.За сравнение – енергийната интензивност на датската икономика например е 104.05 кг. нефтен еквивалент за единица БВП ,Ирландия (112.367 кг.) и Великобритания (115.469 кг.) – естествено това не е точен критерий защото финансовата “индустрия“ влиза във БВП.

    Кратко казано проблема на света идва от дерегулациите на финансовият капитализъм – демокрацията е правила еднакви за всички а не както казва Милтън Фрийдман – американската икономическа система представлява социализъм за богатите и свободна стопанска инициатива за всички останали. Ако обикновен човек не успее да плати дълга си, той е принуден да живее в колата си. Ако банкер не успее да плати дълга си, той разчита на данъкоплатците, за да го спасят.

    Става въпрос за системна криза защото за да функционира сегашната световна финан.система с лихвите и т.н. доходност трябва постоянен растеж но това е невъзможно

    През 2011 г. беше публикувана интересна книга на Richard Heinberg, The End of Growth: Adapting to Our New Economic Reality. Авторът поставя потресаваща диагноза: човечеството е достигнало фундаментална повратна точка в икономическата си история. Траекторията на разширението на индустриалната цивилизация се сблъсква с неподлежащи на обсъждане природни граници. По-нататъшният растеж ще бъде блокиран от три фактора: изчерпване на ресурсите, екологични ограничения и смазващия обем на дълга. Тези взаимодействащи си ограничители, пише Хайнберг, ще ни принудят да преоценим заветните икономически теории и да преосмислим парите и търговията вместо да продължаваме да преследваме невъзможното – безкрайно увеличение на БВП

  2. Г-н Шалапатов, изписал сте доста небивалици, нищо лично. Първо – данъкът е отнемане на чужда собственост без съгласието на собственикът, тоест – кражба по същество. Всякакви опит да се представи като „цената, която плащаме, за да живеем в цивилизовано общество“, са просто несъстоятелни. Петте функции, които сте изброили, са просто нелепи – социални услуги, преразпределение на доходи… Не трябва да забравяте, че обществото е съвкупност от индивиди и нищо повече, опасно е да твърдите, че държавата трябва да се грижи за „обществото“, консумирайки данъци. По въпроса с другите европейски държави – правите грешна причинно следствена връзка между високи данъци и благополучие. Ако логиката Ви беше вярна, щяхме да направим данъците 60 – 70%, МРЗ 1000 лв, и бързичко, бързичко да забогатеем. Забравяте, че Европа е забогатявала във времена, когато икономиката й е била свободна, а днес преразпределя безогледно това богатство и влиза от криза в криза. Твърдението, че дерегулираният финансов сектор причинява проблеми, също не е вярно. Запознайте се с Австрийската теория за бизнес цикъла. Конкретни четива, които препоръчвам – Murry Rothbard – America’s Great Depression; David Stockman – The Great Deformation.

  3. Атанас Шалапатов

    до Автора

    Данъка е пари които трябва да се дават на МВР ,армия и т.н. обслужващ персонал наречени държ.служители и слуги(на латински министри)

    Ще кажа само ,че аз говоря за принципи а това ,че има тунеядство на държ.служители и кражби е отделна тема и как да се спре

    Обяснил съм как са откраднати трилиони чрез дерегулации на финансовият капитализъм – https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1442612112683685

    ТОВА КОЕТО НЕЗНАМ Е ДАЛИ ВИЕ ГО ПРАВИТЕ ОТ НЕЗНАНИЕ И ЗАБЛУДА ИЛИ ГО ПРАВИТЕ УМИШЛЕНО ТОЕСТ ИМА ОТ ВСИЧКО ПО-МАЛКО НО ДА ТВЪРДИТЕ ,ЧЕ ФИНАН.СЕКТОР НЕ Е ПРИЧИНИЛ КРИЗИ Е ЛЪЖА МЕКО КАЗАНО И съм дал линкове в публикацията ми в фейсбук за док.филм Inside job за което “Чарлз Фъргюсън е удостоен с „Оскар” ,и има още един филм на професор който обяснява как Бернарке и Грийнспан като шефове на ФЕД са отказали да контролират и спрат измамата

    Проф. Анат Адмати, която е финансов експерт към университета в Станфорд го казва прекрасно – “Флинт и някои други банкери, се опитват да представят финансовата криза като някакво непредвидимо природно бедствие. Такива сравнения са напълно неподходящи. Станалото в никакъв случай не може да се оприличи с природно бедствие.Финансовите кризи се създават от хората и за тях има конкретно отговорни лица.“

    ПРЕД ТОЛКОВА МНОГО ФАКТИ ДА СЕ ТВЪРДИ ,ЧЕ ФИНАН.СЕКТОР НЕ Е ПРИЧИНИЛ НИЩО Е ЛЪЖА меко казано

  4. Финансовият сектор не е причинил кризата. Кризата го е причинила държавата, която чрез централната си банка манипулира по антипазарен начин лихвения процент и причинява кредитна експанзия, угодна на управляващите в момента.