Марксизмът и перипетиите на протестиращия политик

Димитрина Иванова

На изборите тази година лейбъристите във Великобритания спечелиха най-малко места от 1987 година насам. Последва оставката на лидера Едуард Милибанд, избран след оттеглянето на Гордън Браун. Неговата оставка пък дойде след провалa на изборите през 2010 година. Партията беше в криза и изборите за нов лидер бяха ключови. Те се проведоха по нов начин, като първи път се използва системата „един член – един глас“. Поддръжниците на партията могат да платят три паунда, за да участват във вота и повече от 80 процента от тях дават гласа си за известния с крайно левите си идеи Джеръми Корбин.

Корбин победи изненадващо и убедително, печелейки над половината от гласовете. Избран е по-категорично от Тони Блеър и има най-големия мандат, печелен от лидер на партия във Великобритания. В същото време, той е номиниран от най-малко членове на Парламента.

Първоначално целта на Корбин е единствено предизвикване на дебат в средите на партията и евентуално привличане на другите кандидати към по-крайно левите идеи. Всъщност по това време никой не предполага, че избирането му е възможно. Историята на неговия триумф е свързана с неизпитаната електорална система, направена, за да намали влиянието на профсъюзите. Тя позволи стотици хиляди поддръжници да гласуват и да изместят партията в крайно левия спектър. Най-вече това е историята за краха на „Новите лейбъристи“, водени от Блеър и Браун. Те придвижиха партията към центъра на политическия спектър с идеята за „Третия път“- опит за синтез между социализъм и капитализъм. „Новите лейбъристи“ искат социална „справедливост“, не равенство, и свободен пазар като метод за постигането й. Провалът им доведе Джереми Корбин-един от най-убедените представители на т.нар. „Стари лейбъристи“- и слогана му за „нова политика“¹. Назначеният от него финансов министър в сянка заяви, че „Маркс отново е на мода.“ Новото наистина е добре забравено старо. Само че Маркс не може да бъде достатъчно добре забравен.

Марксизмът и лейбъристите

Идеите на лейбъристите са типично леви и притеснително популистки – национализация на жп транспорта и енергийните компании, по-високи данъци за богатите, повече социални придобивки, по-ниски такси за обучение, държавен контрол върху наемите. Корбин е бил предупреден от членове на собствената си партия, че икономическата му политика е неприложима в Европейския съюз. Евроскептичните среди на лейбъристите коментират, че идеята за Национална инвестиционна банка е против регулациите в съюза. Кевин Хопкинг, лейбърст и член на Парламента, заяви: „Искаме да построим отново производството. Но в ЕС има правила, които не ни позволяват да осигурим държавни помощи, с които да се намесим в индустрията.“ Профсъюзите също настояват за излизане от Съюза, тъй като не са доволни от законите за конкуренцията, по-специално от Римските договори, които забраняват изключителни права на държавния монопол, ако са в ущърб на конкурентите. Корбин спечели лидерството си с подкрепата на профсъюзите.

Засега Корбин подкрепя оставането на Великобритания в ЕС. Но ако не задълбае в популизъм, ще трябва да промени или тази си позиция, или плановете си за икономиката.

В тази светлина позицията на Корбин за т.н. benefit cap става важна. The benefit cap е таван на социалните помощи, приет през 2013 година. Дори и гражданин да получава няколко вида социална помощ, общата сума не може да надвишава определена цифра (350 паунда седмично за възрастен без деца например). В средата на месец септември Корбин заяви, че иска изцяло да отмени този таван. Този ход е не просто популистки, а опасен. Правителството прие редица мерки срещу източването на безкрайно щедрите програми и пледира против отворените граници. Премахването на тавана изглежда несъвместимо с оставането в ЕС.

Една и съща реч

Първата конференция на Корбин се проведе в края на септември. Заявленията му за „нова политика“ бяха подкопани след като беше хванат, че използва тест от 80-те години като заключение. Авторът на речта я е предлагал на всеки лидер на лейбъристите от Нийл Кинок насам и всички са я отхвърлили. Първоначално говорителят на партията заяви, че приликите са „чисто съвпадение“, но по-късно призна, че тестът е същият. Този гаф се добавя към критиките, че Корбин не е адресирал най-важните проблеми- дефицита, миграцията или референдума за ЕС. Последвалото изказване на говорителя не помогна: „нямаме политика за всеки проблем“.

Два дни по-рано беше конгресът на лейбъристите в Брингтън. Джон Макдонъл представи икономическите планове на кабинета в сянка.² Самият финансов министър в сянка е любопитна личност. Макдонъл става известен с изказване от 2003 година във връзка със свое изказване относно ИРА³: „време е да започнем да почитаме хората, замесени във въоръжената борба“, заяви той тогава. Казвал е, че с удоволствие би се върнал и убил Маргарет Тачър. Обявява се в полза на 60% данък върху доходите над 100 000 паунда, подкрепя национализацията на банките, кандидатствал е няколко пъти за лидер на партията, но не събира значителна подкрепа. Прибавяме и друго интересно назначение- за секретар по екологията в сянка. Кери Макартни заяви по-рано този месец, че „ядящите месо трябва да бъдат третирани като пушачите“. Тя се определя като „войнстващ веган“ и планира кампании и реклами, призоваващи към вегетарианство. Любопитно е, че позицията й предполага лобиране за фермерските интерес в това число и на производителите на месо и мляко.

Макдонъл заяви: „Неприемливо е правителството да позволява западането на ключови индустрии. Идеологическото решение на сегашното правителство да няма стратегия за индустрията рискува работата на хората.“ Финансовият министър в сянка обяви също, че таксите за обучение в университетите ще паднат. Парите за това ще бъдат набавени от увеличение на корпоративния данък с 2,5 процента. Макдонъл ще „вдигне бремето от средната и ниската класа“ и „ще накара компании като Старбъкс, Амазон и Гугъл да плащат своя справедлив дял от данъците“.

Макдонъл каза още, че планира „радикално преразглеждане“ на националните институции, които управляват икономиката. През 2012 той заяви, че правителството трябва да контролира лихвените проценти. На конгреса отрече подобни планове, но каза, че Банката на Англия не се справя с инфлацията.

На 16 септември Корбин се изправи за първи път срещу британския премиер Дейвид Камерън В рамките наPMQs – време за въпроси към министър- председателя“. , в което лидерът на опозицията има право на шест въпроса. Тактиката, която лейбъристът избра, остава в историята като първият път, в който избирателите директно задават въпросите.

Корбин изпрати ймейл до хиляди хора с въпрос какво искат да питат Камерън. Получените отговори са над 40 000, като той избра шест от тях. Сред тях са високите наеми и данъци за жилище, грижата за психичното здраве и данъчните кредити. Ходът на Корбин очаквано спечели широко одобрение и вълнообразна реакция в Туитър. PMQs, както много традиции в британската политика, са по-скоро церемониални и са се превърнали в упражнение по красноречие и тънък начин да обидиш опонента. Друга част от британската политика, станала главно церемониална, е кралската институция. За два дни Корбин предизвиква и двете, като ден преди въпросите той отказва да пее химна „Господ да спаси Кралицата“.

Тактиката на Корбин е противоречива. Той няма никакъв опит в PMQs и това го прави уязвим. Камерън е усъвършенствал красноречието си и заплахата за пълна победа над лейбъристите изглеждаше реална. Корбин използва въпросите на избирателите и избегна това. Камерън знае, че е приемливо да изобличи Корбин като слаб или жалък, но не би могъл да намекне същото за избирателите. Макар и популистки, ходът му спечели и допълнителна подкрепа.

По-важното е, че така Корбин се лиши от правото на уточняващи въпроси. Те са инструментите за намиране на пропуски, недостатъци и лъжи. Избирателите задават широко обсъждани въпроси, за които Камерън е отлично подготвен. Фактът, че Корбин избра шест по различни теми, го лиши от възможността да атакува, давайки на Камерън спокойно поле за промотиране на правителствената политика и министър- председателят спечели повече от него. Корбин се спаси от загуба, но не победи.

Левичарство на сърфа на недоволството

Почти всяка идея на Корбин яхва общественото недоволство. Нормално е дясната политика на ограничения да не допада на обикновения избирател, също толкова нормално е всеки да иска повече пари и по-ниски наеми и такси за обучение. Това е възможно. Докато парите свършат, инвеститорите се оттеглят и балонът се спука. Корбин може би е представител на „новото в политиката“, що се отнася до печелене на поддръжници. Близостта му до избирателите и прякото им включване изглеждат очарователно близо до по-добра демокрация. В същото време може би са опасно близо до по-лош популизъм. Проблемът е, че идеите на Корбин са стари, вече приложени и доказано не работят. Не е ясно колко пъти е нужно да се национализират ключови отрасли, преди да установим, че не е добра идея.

Корбин е протестиращ, а не политик. Това обяснява поведението и исканията му. Желанията на площада винаги са такива – те не са икономическа програма. Работата на политиката е да ги срещне с реалността. Но когато внезапно и почти инцидентно протестиращ се озове на политически пост, осъществяването на утопични искания става опасно.

Протестиращият и политикът са във вечна опозиция. Площадите са нужен натиск и в своята същност не се нуждаят от икономически познания. Приемливо е да бъдат първични, крайни или утопични. Ролята им не изисква реалното прилагане на исканията. Протестът иска по-висока заплата. Работата му не включва въпроса „как“. Начинът и възможността са задачи на политика.

Корбин несъмнено прилага нови подходи в британската политика, но неслучайно изглежда нестабилен в новата си роля. Не е подготвен и действията му по време на PMQs показват, че е наясно с това. Корбин изпълни процедурата като лидер на протест- съобщи исканията на хората. Този половин час показа повече за лейбъриста, отколкото речите му дотук. Ходът му беше непривичен, но фундаментално сгреши целта си. Ролята на политика при въпросите е да атакува позиции и решения на опонента. Корбин показа, че все още не е такъв. Въпросът е, че може да стане.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!