Гост статия: Либертариански здрав разум относно бежанците

Тази статия няма да се хареса на много либертарианци. Причината е, че в нея се опитвам да следвам общи морални принципи по тема, за която обществото като цяло иска временни неморални мерки. Много либертарианци, по мое мнение, са се поддали на тази обща нагласа в обществото, и несъзнателно изоставят, поне временно, своите заявени морални принципи. Конкретно принципа, че на държавата не може да се вярва, и на държавата не трябва да се позволява да контролира индивиди, които не са извършили никакво престъпление. И също принципа, че което не е морално престъпление, тоест няма ощетена индивидуална жертва, не може и не трябва да бъде престъпление по държавните закони. Тоест, държавата трябва да се съобразява с това, което е морално, а не обратното.

Аз вярвам в свободната емиграция на некриминални индивиди. Свободна, тоест, че никое правителство няма право да отнема свободата на хора да пътуват и да търсят прехрана където желаят. Единственото изключение трябва да е извършено престъпление против конкретни други индивиди, или открито заявена политическа позиция на заплаха към правния ред. Държавните граници са държавни граници, те са предназначени да спират не индивиди, а други държави и техните амбиции. Когато един индивид пресича границата за да си намери прехрана или безопасност за себе си и семейството си, той не е държава, нито е представител на държава, нито е нашественик. Той прави това, което всеки съзнателен човек трябва да прави. Криминализирането на такива хора е варварство. Съвременните имиграционни закони в Запада са варварство, от морална гледна точка. Ако става въпрос за някой, който открито е отправил заплахи против правния ред в Западните страни и е доказан престъпник, това е друго. То не е въпрос на имиграция, а на борба с престъпността. Пък и много често именно престъпниците вземат легално визи, така че всъщност имиграционните закони не спират престъпниците, те спират почтените хора. Да не говорим за прекомерната власт в ръцете на държавни чиновници, която в крайна сметка се разпростира и върху собствените им граждани.

Въпросът, тогава е, като имам тези възгледи, какво смятам, че Европа трябва да направи с бежанците от Сирия?

Не са ли те заплаха за европейската култура, както се твърди от мнозина, не трябва ли да ги спрем, защото те изнасилват, рушат, мърсят, и т.н. Ако съм толкова “принципен” в моето либертарианство, какви са “принципните” либертариански решения според мен, на тази развиваща се имиграционна криза? Има ли принципни либертариански решения, които не дават повече власт на държавата над индивида, не потискат почтените хора, и в същото време предпазват европейската култура от предизвикателства като повишена престъпност и формиране на радикални мюсюлмански анклави в нейното сърце, които ще я подкопаят?

Моят отговор е: Да, има такива принципни либертариански решения.

Преди всичко, разбира се, трябва наистина да се информираме относно реалната ситуация и реалните опасности от бежанската вълна.

Човек би си помислил, че след десетилетия комунистическа пропаганда и фалшиви тревоги относно апокалиптични заплахи срещу човечеството, поне по-интелигентната част от населението ще се е научила да отсява житото от плявата. Аз съм изградил защитен навик: Когато дадена “информация” се опитва да ме наплаши с бомбастични преки апокалиптични заплахи, обещавайки ми незабавни бедствия ако бързо и безмозъчно не направя нещо или не поискам от политиците да направят нещо, тази информация е обикновена пропаганда и не трябва да се взема насериозно. Например, “УЖАСНИ ЗВЕРСТВА!!! ХИЛЯДИ ИЗНАСИЛЕНИ В ГЕРМАНСКИ ГРАД ОТ БЕЖАНЦИ!!! МАСОВИ ПАЛЕЖИ И ГРАБЕЖИ!!! БОЙЦИ НА ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА ЗАЕМАТ ПОЗИЦИИ!!!”, е очевидно партенка от най-долно качество и не трябва въобще да получава внимание от сериозни хора, да не говорим за либертарианци. Подобни партенки не трябва да управляват нашите реакции спрямо ситуацията, и всъщност са много по-опасни за европейската култура от най-лошото, което сирийските бежанци могат да ѝ направят. Така че най-добрият отговор на тези партенки е да не им се обръща внимание.

Други партенки са по-изтънчени, те не използват бомбастични фрази за сплашване, а просто дават изкривена или невярна информация. Например, снимки на бежанци в Германия заедно с техни снимки с оръжия в Близкия изток, и “професионален” коментар, “Джихадисти пристигат в Европа като бежанци.” За мнозина незапознати с Близкия изток, това изглежда убедително, но не и за тези от нас, които сме информирани и разбираме исляма като религия. Радикалният ислям е легалистична религия и има много строг dress code за мъжете мюсюлмани. Има конкретни правила за брадите, дрехите, косата, татуировките, и т.н. Млад мъж с джинси и с тениска с бродирана емблема или някаква рисунка на нея, гладко избръснат и с коса подстригана по западна мода не може да е никакъв джихадист, дори ако държи оръжие в ръцете си. Той най-вероятно е маронит, т.е. сирийски християнин, и истинските джихадисти най-вероятно биха го екзекутирали, ако попаднеше сред тях. Също гладко избръснат мъж на средна възраст, с руска камуфлажна униформа отпреди 15 години, американска бандана и в ръцете с ПК с очукана патронна кутия също не е джихадист, а най-вероятно член на светската Сирийска свободна армия, която воюва и против Асад, и против Ислямска държава, и в районите си на действие всъщност защитава населението – мюсюлманско и християнско – от зверствата и на двете големи сили. Да изоставяме приятелите си в беда е достатъчно неприемливо от морална гледна точка; но открито и безотговорно да причисляваме към враговете си онези, които по природа и убеждения – и с риск за живота си – са наши приятели, е наистина дъното на моралната перверзия. С това не казвам, че сред бежанците не е възможно да има промъкнали се джихадисти; проблемът е, че като правим от приятелите си врагове, ние само помагаме на враговете си.

Има и по-изтънчени партенки. Например, някои следват групите от бежанци и правят компрометиращи снимки. Голяма група пътуваща в автобуси е била спряна някъде насред полето за да се реши накъде ще пътуват, и след това внезапно юрната в някакво направление. Хората в групата са използвали възможността да обядват, и при тръгването са оставили боклуците си. И ето значи, тези хора са мръсни, не стават за европейци, нямат хигиенни навици. И почти никой от читателите не се спира да помисли, че на средата на полето няма кофи за боклук, и че хората са лашкани като добитък без да знаят накъде ги карат и какво ще правят, и да си носят боклука със себе си в допълнение на малкото багаж, който могат да вземат, не е най-разумното нещо, което могат да направят. Или че им дали храна, а те я оставили, значи не били гладни. Ами те са в чужда страна, в която знаят, че има изобилие от храна, а в същото време климатът е по-студен, и те все още нямат покрив над главата си. Като имат ограничено място за багаж, кое е по-разумно да вземат, храната или дрехите?

Или следното: Не били истински бежанци, повечето били млади мъже. Това какъв аргумент е? Това не е ли доказателство, че са сериозни? Познавам много млади български семейства, които така емигрираха за Щатите и Канада: първо мъжът, за да си намери работа, след това и семейството. Това по-скоро говори, че тези хора са сериозни относно установяването и намирането на работа; ако планираха да живеят на социални помощи, щеше да е много по-лесно с жените и децата да се появят в социални грижи.

Такава пропаганда не помага за решаването на проблемите. Тя е по-скоро предназначена за наплашване на европейските населения, за да бъдат още по-податливи на държавен контрол. Както Хенри Луис Менкен отбелязва преди около 100 години, “Цялата цел на практическата политика е да държи населението разтревожено (и след това показно водено към безопасност), като бива заплашвано с безкрайна поредица от бесове, всички те въображаеми.” Наплашеният човек е винаги готов да приеме “покровителството” на по-силния, и политиците добре познават тази психология. Така че първото либертарианско решение е да не обръщаме внимание на такава етатистка пропаганда, и дори да я изобличаваме, когато имаме такава възможност. Да, пристигането на толкова много бежанци ще доведе със себе си нови предизвикателства и нови проблеми – културни, юридически, икономически. Но изкривяването на информацията относно тези предизвикателства и проблеми само ще ги усложни, няма да ги реши.

Но нека да предположим, че наистина има проблем с престъпността сред бежанците, и наистина има повишен риск от изнасилвания. В края на краищата знаем, че в мюсюлманския свят жените не са особено защитени, и с идването на много мюсюлмански бежанци това отношение може да се пренесе на европейска почва. Това ни води до второто решение. 

Второто решение

Състои се от два компонента: (1) да се насърчат християнските църкви в Европа, официални и неофициални, традиционни и нетрадиционни, да евангелизират сред бежанските групи, и (2) да се разреши свободното носене на оръжие в Европа.

Тук със сигурност изгубих поне половината от читателите, които по инстинкт не са съгласни с едната или другата точка. Но истината е, че и двете точки са рационални, и са последователни и съобразени и с либертарианските ценности, и с реалностите на съвременния свят. Те са свързани с онова понятие, което е в основата на всяко либертарианско мислене: индивидуализмът. Всеки проблем в обществото, и всяко решение на проблем, в крайна сметка се свеждат до индивидуално ниво. Формулирането на проблеми и търсенето на решения на агрегатно, колективно ниво, никога не работят; човек може да смята себе си за част от някакви групи и колектив, но в крайна сметка взема индивидуални решения съобразени с неговия индивидуален интерес. Така, проблемите в образованието не са проблеми на финансиране или структури, а на индивидуална мотивация в учениците и индивидуална съвест в учителите. Проблемите в икономиката не са проблеми на механизми и парични потоци и лихвени проценти, а на индивидуална трудова етика, предприемчивост и новаторство. И т.н.

Следователно, проблемът с всяка престъпност е преди всичко проблем на индивидуално ниво: престъпната нагласа на извършителя на престъплението и беззащитността на неговите жертви. Докато тези два фактора на индивидуално ниво не бъдат адресирани, няма решение на проблема с престъпността.

Би трябвало да е очевидно за всеки, че проблемът с престъпната нагласа в бежанци и имигранти е предимно религиозен проблем. Или може би не просто предимно, а напълно. Всички новини относно проблемите с имигрантите в Европа, всички коментари относно бежанците приемат за даденост, че причината за проблемите са не кои да е имигранти или бежанци, а мюсюлманските имигранти или бежанци. От 130,000 иракски имигранти в Швеция, 120,000 са християни, но за тях не чуваме да създават някакви културни или обществени проблеми. Арабските християни в САЩ са две трети от всички арабски имигранти; арабски християни са седем члена на Конгреса и Сената, мнозина са в политиката и държавното управление на местно ниво, и дори на висши позиции във въоръжените сили, но не се виждат никакви културни различия между тях и другите американци. Шест милиона арабски християни в Бразилия не създават никакви проблеми с анклави и престъпност. Около 70% от имигрантите във Франция са предимно християни или будисти, но и за тези имигрантски групи не се чува да са някакъв проблем за френското общество и култура. Проблемите винаги идват от определена религиозна група: мюсюлманите. Очевидно, има проблем с тяхната религия.

В края на краищата, независимо дали го осъзнаваме или не, независимо дали го признаваме или не, думите на Хенри ван Тил са верни: “Културата е видимо изражение на религията” (“Culture is religion externalized”). Или, по думите на Ричард Уийвър от заглавието на неговата книга от 1948, “Идеите имат последствия.” Има нещо в религията на исляма, нещо в идеите насаждани от него, което прави мюсюлманите културно непригодими за съвременния свят и неговата общоприета култура. Някаква идея, която дава трансцендентна, божествена подкрепа за престъпната и антисоциална нагласа в мнозина мюсюлмани; и така оправдава в техните очи престъпленията, които вършат. И ако опитите за решение на проблема не адресират религията, те няма да са успешни.

Добрата новина е, че религията на човека не е нещо непроменимо. Човек може да се откаже от религията, с която е израснал, и да приеме друга религия, или друга идеология. И промяната на религията или идеологията неизбежно променя културните възгледи на човека. А от всички религии и идеологии досега, християнството се е доказало най-успешно в обръщането на мюсюлмани от тяхната религия. През 1895 вестник в Кайро притежаван от влиятелен мюсюлмански търговец задава в редакционна статия въпроса, “Ще оцелее ли Ислямът?” и стига до отговора, че християнството е религията на модерните времена, и следователно няма надежда за Исляма. Повече от сто години по-късно, висши мюсюлмански духовници признават, че над един милион мюсюлмани на година се обръщат към християнството (15,000 на година само във Франция, според мюсюлмански данни); и традиционни мюсюлмански общности дори в Близкия изток – в Кюрдистан, Мароко, или Мавритания, например – които до преди 20 години не са виждали жив християнин, сега имат нарастващи църкви започнати от християнски мисионери.

Ако тези християнски мисионери могат да са успешни в самото сърце на мюсюлманския свят, колко повече сред бежанците, които са откъснати от корените си, и следователно връзката им с наследената религия е отслабена? Тази религиозна енергия и ентусиазъм може и трябва да се използва за промяна на религията, и следователно и на културните възгледи и навици на бежанците от Близкия Изток.

(Разбира се, възражението тук би било, че не е задължително човек да е християнин, за да е морален. Може и да е атеист. Разбира се. Но пък е трудно да си представим енергична организирана дейност на атеистични мисионери, съчетана с проповядване на етични и културни ценности на основата на атеизма. Не можеш да биеш нещо с нищо.)

Свободното притежаване и носене на оръжие е не по-малко спорна тема, но и това решение е подкрепено както от рационална логика, така и от реалностите в света днес. Когато престъпната нагласа на човека все още не е премахната, способността на индивидуалната жертва да се защитава е надежден способ за предотвратяване на престъпления. Противниците на свободното носене на оръжие обичат да се позовават на високия процент на смъртни случаи от огнестрелно оръжие в САЩ (които, странно, продължават да се случват в зони, където оръжията са забранени). Което рядко се споменава, е извънредно високият процент на изнасилвания в Европа в сравнение със САЩ: Различните европейски страни имат 5 до 10 пъти повече изнасилвания на глава от населението от САЩ. Като се има предвид честата употреба на лично оръжие за самозащита в САЩ, може да се стигне до извода, че ниският брой изнасилвания се дължи поне отчасти на по-високия брой смъртни случаи от огнестрелни оръжия – някои от тези смъртни случаи са на изнасилвачи, определено. Липсата на лично оръжие в Европа очевидно създава благоприятна среда за изнасилвачите; когато тази среда е съчетана с религия, която не смята изнасилването за престъпление – и дори хвърля вината върху жертвата – би било наистина чудо, ако няма нарастване на случаите на изнасилване.

На ниво индивидуална мотивация – на което ниво либертарианците, ако са последователни с възгледите си, трябва да разсъждават и намират решения – изнасилвачът обикновено не рискува живота си за да изнасили. (Желанието за плътски удоволствия и готовността за саможертва са диаметрално противоположни като  психологически нагласи.) Нито пък изнасилвачите влизат в престрелки за да постигнат целта си – отново, има риск за живота им. Дори и най-малкият и наглед безвреден пистолет в ръката на потенциалната жертва изравнява шансовете. Това се отнася не само за изнасилванията, но и за други видове престъпления, като грабежи, рекет, и предумишлени убийства. Историята на България през 90-те би била различна, ако обикновените хора и собствениците на малки бизнеси имаха законовото право да застрелят влезлите в тяхната собственост момчета с бухалки. По същия начин днес, нивото на изнасилвания в Европа би било много по-ниско, ако жертвите имаха евтин достъп до лично оръжие и законовото право да го използват.

Тези двете – християнско евангелизиране сред бежанците и свободно притежаване на оръжие – ще бъдат сериозен фактор в запазването на европейската култура против предизвикателства от мюсюлманските имигранти и бежанци.

Разбира се, не трябва да пропускаме и ролята на съдебната система. Но съдебната система не може да работи без да има подкрепата на голяма част от обществото – и конкретно, онази част от обществото, която е най-близо до престъпника и следователно може да го предаде на съда и да свидетелства против него. Това води до следващото либертарианско решение, което, както може да се очаква, отново е основано върху принципите на индивидуализма:

Третото решение

Да се отнасяме към бежанците като индивиди, не като членове на група. Тоест, бежанците не трябва да бъдат разкарвани като добитък по бежански лагери, а да бъдат освободени веднага да започнат процеса на своето интегриране в обществото като индивиди – да си намерят работа, жилище, и т.н.

Всеки индивид гледа на принадлежността си към дадени групи по същия начин, по който гледа на всяка друга дейност: през призмата на ползи и разходи. Ако групата му носи повече ползи (работа, забавления, доходи, приятели, перспектива, психологическо удовлетворение, и т.н.) отколкото разходи (пропуснати възможности, отегчение, и т.н.), той ще държи на своята принадлежност към групата. Когато по-голямото общество носи повече ползи за него като индивид отколкото групата, той ще предпочете да живее като самостоятелен индивид, и неговата лоялност към групата ще намалее. Когато неговата лоялност към групата намалее, той няма да е склонен да толерира престъпници само защото са част от същата група, и ще е склонен да сътрудничи със съдилищата в осъждането на тези престъпници.

Този анализ, обаче, важи само когато пътищата за излизане или влизане в дадена група са напълно свободни и няма обществен натиск или ограничения върху решението на индивиди дали да принадлежи на група и на коя група да принадлежи. Свободата отслабва лоялността към групите и засилва лоялността към морални принципи – предимно защото повечето индивиди имат лична полза от повишено ниво на почтеност в обществото. Когато тези пътища не са напълно свободни, тогава ситуацията се променя.

При наличие на някаква обществена стигма или държавни ограничения върху напускането на групата, анализът на ползите и разходите се променя напълно. В по-голямото общество може и да има някакви теоретични ползи за индивида превъзхождащи ползите от групата, но ако индивидът е възпрян от достъп до тях, тези ползи няма да участват в неговия личен анализ на ползите и разходите. Лоялността му към групата тогава ще се засили, ако не за друго, то поне защото групата е всичко, което той може да има. Тази засилена лоялност ще го кара да взема страната на другите членове на групата против по-голямото общество – в края на краищата, по-голямото общество е истинският потисник, който привидно дава възможности, а на практика ги отнема. В такава тясно сплотена група – поради обществена стигма или държавни ограничения – престъпниците винаги лесно ще намират убежище от съд и наказание: цялата група ще ги подкрепя, защото няма избор.

Същото важи и когато има изкуствени положителни стимули за оставане в групата: например, държавните политики за “интеграция на ромите,” които се свеждат до парични “награди” за оставане в ромската общност – защото социалните помощи не са друго освен награда за оставане на същото обществено положение.

Необяснимата за средновековна Европа почти свръхестествена вътрешна лоялност и сплотеност на еврейската общност, дала възможност за създаване на първите трансконтинентални банкерски синдикати, намира своето лесно обяснение в Холандия, Англия, и Съединените Щати: Където гетата ги няма, обществената стигма върху еврейството е премахната и достъпът до голямото общество е свободен, лоялността и сплотеността изчезват в рамките на едно-две поколения. В Съединените щати днес еврейската общност – ако може въобще да се говори за “общност” – е толкова разделена политически, икономически, културно, колкото и обществото като цяло.

Продължаващата политика на държавно разместване на бежанците като цели групи ще увеличава вътрешната сплотеност и лоялност сред тях, и също ще увеличава огорчението спрямо по-голямото общество. Следователно, сегашната политика не само не решава проблема, тя го усложнява, и залага бомба със закъснител. Очевидно е, че ако искаме тяхната интеграция в европейското общество, последното нещо, което трябва да правим, е да ги държим изолирани като индивиди от европейското общество, принуждавайки ги да разчитат на вътрешните връзки в тяхната общност. Всеки един от тези хора трябва възможно най-бързо да бъде освободен и да бъде насърчен да си намери препитание и жилище отделен от средата си, за да заживее като самостоятелен индивид и да жъне ползите от обществото. Докато те са държани насила в тяхното “гето” и размествани насам-натам като добитък, това ще създава благоприятна среда за престъпници, които ще се възползват от лоялността и сплотеността в “гетото” за да избягнат правосъдието.

Тези трите: (1) по-добра информираност и отхвърляне на евтината сплашваща пропаганда; (2) насърчаване на евангелизирането на бежанците плюс освобождаване на режима на притежаване на лично оръжие; и (3) даване на бежанците индивидуални права да се включат в обществото, а не да бъдат третирани като група или стадо, трябва да бъдат либертарианското решение на проблема. Трите решения са основани върху основната методология на либертарианството – индивидуализма – и отхвърлят основната методология на тоталната държава – колективизма.

Остава, разбира се, един последен въпрос: Трябва ли да ни е грижа? Не може ли да не се занимаваме с бежанците, а просто да искаме да бъдат върнати обратно в Сирия или откъдето са дошли, и така да не се занимаваме с тях? Ще има ли някакъв проблем за европейската култура или за либертарианството като идеология, ако просто искаме Европа да затвори границите за разни имигранти, и това да приключи въпроса?

Вероятно няма да има някакъв незабавен проблем. В края на краищата, Европа си е съществувала и без арабски имигранти, и вероятно ще си продължи да съществува още известно време.

Проблемите, обаче, ще се проявят в бъдещето.

Първо, връщане на бежанците в зоната на конфликта само ще отложи проблема за по-късна дата, и вероятно ще го усложни. Ако повечето от тези хора искрено търсят спасение от проблеми, отказът ще ги огорчи и ще ги радикализира. Следващото поколение ще израсне готов материал за терористична пропаганда. Тогава децата ни ще трябва да се справят със същия проблем, в по-големи размери. Решението е ние, европейците, да установим чрез нашата култура контрол върху умовете на техните деца преди те да са се радикализирали.

Второ, неотменимото правило при всяко политическо действие е, че каквото държавата направи на по-слабите групи в обществото, утре ще го прави на цялото общество. Думите на немския пастор Мартин Нимьолер важат за всяко време и за всяко общество:

Първо дойдоха за социалистите; аз не протестирах, защото не бях социалист.

След това дойдоха за профсъюзните членове; аз не протестирах, защото не бях профсъюзен член.

След това дойдоха за евреите; аз пак не протестирах, защото не бях евреин.

Накрая дойдоха и за мен – и нямаше кой да протестира за мен.

Наше задължение като либертарианци е да се застъпваме за свободата на всички индивиди, които не са извършили престъпления. Когато днес позволим на държавата да отнеме свободата на една група, утре тя ще отнеме и нашата свобода.

И трето, за нас като либертарианци е важен въпросът за идеологическата последователност и вярност на принципите. Айн Ранд намира причината за победата на комунистите в Русия не в тяхната сила, а в това, че са имали идея и са били последователни с нея. Противниците им, според Ранд, са нямали нито дори идея, и където са имали някаква, не са били идеологически последователни с нея. В крайна сметка, всеки конфликт на идеи в обществото се печели от онези, които са последователни и верни на своите си идеи. Непоследователността отслабва идеологическата позиция.

Така, ако ние като либертарианци подкрепим колективистичното, етатистко решение относно бежанците, вместо да търсим решението на индивидуализма и свободата, това ще бъде компромис с нашите принципи, и в крайна сметка ще отслаби нашата позиция. Ние лично няма да пострадаме, ако бежанците бъдат лишени от възможността да намерят безопасност и прехрана; но идеите на свободата ще бъдат компрометирани, ако ние не намерим и не предложим решения основани върху нашите морални принципи, индивидуализма и свободата.

В заключение

Не можем да отричаме, че европейската култура и западната цивилизация са изправени пред сериозно предизвикателство причинено от бежанската вълна. Проблем има, и на него трябва да се търси решение. От друга страна, предизвикателства винаги е имало, и днешното не е по-голямо от други предизвикателства, които Западът е преживял от времето на разпада на Римската империя насам. Няма никаква причина да се паникьосваме до такава степен, че да отхвърляме всякакви морални правила в търсенето на решение. Няколко хиляди бежанци не са краят на европейската цивилизация; тази цивилизация е достатъчно стабилна и силна да издържи и далеч по-големи сътресения. Да изгубим здравия си разум заради бомбастична пропаганда е по-опасно и вредно от всичко, което бежанците биха могли да ни направят. Решенията трябва да се търсят в нашите морални принципи, и особено в нашето посвещение към свободата на индивида като морален принцип; не в паниката и страха и в настояването държавата да действа против бежанците по начин, по който не бихме искали да действа против нас. Защото както други въображаеми заплахи, и тази ще отмине; но за да можем да работим за свободата в България, трябва да запазим здравия си либертариански разум, и да действаме и мислим като либертарианци.