ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Нещо се промени в последната година. Не, не е като вече да не слушаме за всички прекрасни обекти, които се строят с кохезионните пари на Европейския съюз – политическият речник все още е пълен с магистрали, стадиони, зали и лентички – но отскоро компания им правят и други думи. И то от онези, които не печелят местни избори – данъци, дългове, дефицити, спирала на задълженията. От онези, които подсказват, че бюджетният модел “ще дам“ , функциониращ в система със структурни дефицити ще има сравнително кратък и катастрофален живот и може би сме пред края му.
Първият вестител на промените ни изненада точно преди година, през декември 2014 г. министърът на финансите Владислав Горанов излезе с изненадващото предложение вторият пенсионен стълб (задължителните частни вноски в осигурелни фондове) да бъдат прехвърелни в НОИ – пракитческа национализация. За щастие, след улични протести и други форми на натиск, идеята беше частично изоставена, макар все още да не е напълно ясно какъв ще е финалът на сагата. Обяснението (неофициално) за хода на Горанов – 2 млрд . лв. годишен дефицит на НОИ, при това след 2,7 млрд. лв. годишен трансфер от бюджета. Правителството си търсеше бързо, временно решение на част от структурния дефицит, разбира се на цената на връщане назад на спрялата пенсионна реформа.
Данъчна вълна
Случката с пенсионната национализация проправи път на останалите фискални идеи, замислени от втория кабинет „Борисов“. Увеличение на плоския данък 10+2, данък „уикенд“, данък върху пенсиите, увеличение на осигуровките, увеличение на минималната работна заплата (също механизъм за повишаване на бюджетни приходи), увеличение на осигурителните прагове, нови тежки правила за признаване на разходи, увеличение на винетките (данък път), увеличение на акцизите (с някои важни изключения), увеличение на местните данъци и черешката на тортата данък „вредни храни“. Всичко това, преди да сме приключили с 2015-та година.
Обяснението на този привидно внезапен глад за парите на граждани и бизнеси не трябва да търсим по-далеч от републиканските бюджети. Тези бюджети, който докара държавния дълг от 15.3% през 2011 г. до над 30% през идната 2016 г. – и това при сценарий без скъпо струващи сътресения и кризи. Тези числа включват само видимите задължения, които можем да разпознаем в закона за бюджета, още дългове дебнат „извън книгите“ в НЗОК, която дължи 753,6 млн. лв на болници, в държавните енергийни компании, които са натрупали 4,59 млрд. лв. борчове, да не споменаваме банковата система, където фондът за гарантиране на влогове е празен – всеки КТБ сценарий ще се пише директно като дълг на данъкоплатеца.
Състезание с истината
Неоптимизираните разходи и нереформираните системи са в състезание с този кабинет. Лесно е да похарчиш пари на европейските данъкоплатци, по-трудно е да натовариш българските. Докато Горанов успява да събере достатъчно от работещите, за да закрепва положението, Борисов ще може да усвоява, строи и преразпределя. Самите властимащи осъзнават, че са в битка не със самия дълг, не с дефицитите, а с общественото осъзнаване на факта, че сме в дългова спирала – защото, когато фалираш е трудно да се хвалиш какъв чуден ремонт си направил на стълбището, с парите на колегите от Германия.
Преди всичко трябва тотална прозрачност на разходите на бюджета защото се крадат около 5 000 000лв. годишно по много различни начини включително и тунеядство(раздута държ.администрация и т.н.)
тоест увеличаването на данъците е задължително но първо осветляване на икономиката и разходите на бюджета и след това увеличение на данъците с цел бюдж.излишъци които се инвестират в точно определени неща – https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1436573383287558
Защо да е задължително увеличението на данъците??
Увеличението на данъците е задължително и по-точно на корпоративният защото повечето фирми са чужди и печалбата се изнася вместо да се инвестира е енерг.ефективност и т.н. иновации и ако щете увеличение на раб.заплата
,и , и Бойко Борисов го проумя ,че са източени 27 милиарда – http://www.blitz.bg/news/article/314769
тоест колко го е проумял незнам или само повтаря като папагал но фактите са си факти – средното равнище на корпоративния данък в ЕС е 2,5 пъти по-високо от нашия, а на данъка върху доходите на физическите лица 4 пъти
5 000 000 000 лв. е сенчеста икономика – се ощетява бюджета ГОДИШНО
5 000 000 000 лв. са кражби през разходите на бюджета пак ГОДИШНО
5 000 000 000 лв. плоският данък ощетява бюджета ГОДИШНО
Конкурентоспособността на нашата икономика зависи не толкова от високите заплати, а от големите енергийни, материални, транспортни и други разходи за единица продукция, от лошо управление на национално и фирмено равнище, от кражби и корупция – по данни на Евростат за 2010 г. страната ни потребява 853.774 кг. нефтен еквивалент за 1 000 евро БВП.За сравнение – енергийната интензивност на датската икономика например е 104.05 кг. нефтен еквивалент за единица БВП ,Ирландия (112.367 кг.) и Великобритания (115.469 кг.) – естествено това не е точен критерий защото финансовата “индустрия“ влиза във БВП.
Още факти “за производството на продукция за 1000 долара в България се изразходват 2.6 тона условен петролен еквивалент, в Естония е 0.4 т, в Хърватска – 0.5 т, Латвия – 0.5 т, Унгария – 0.6 т, Полша – 0.7 т, Чехия – 0.8 т “
“Според икономистите на МВФ когато делът на доходите на най-богатите 20% от населението на тези страни се увеличава с 1% , то растежът на БВП се покачва едва с 0,08% в следващите 5 години. В същото време увеличение с 1% при доходите на най-бедните 20% в тези икономики води до 0,38% увеличение на растежа“
СТАВА ВЪПРОС ЗА ЕЛЕМЕНТАРЕН МУЛТИПЛИКАТОР
Печалбата е на този, който си я е направил. Ако иска да я изнася, ако иска да я внася.
Увеличението на корпоративните данъци може само да изгони вече работещи в България фирми или да спре идването на нови. Тогава няма да има нито печалба, нито работни места, нито каквито и да е постъпления от данъци (ако това е изобщо нещо, за което трябва да се борим)