Кристалина – готова за глобален бюрократ в ООН

През 2000 г. ООН представя своите „Цели на хилядолетието за развитие“, амбициозна програма, която трябва да покаже към какво да се стреми човечеството, за да подобри живота на планетата в началото на новия милениум. Една от освновните цели на международната организация е намаляване на световното населние, живеещо в крайна бедност  (т.е. с под $1,25 да ден)  наполовина от 1990-та до 2015-та година, или с други думи от 47% до 23% само за 25 години. Изненадващо, това не само е постиганто, но дори става реалност пет години по-рано, когато през 2010-та броят на крайно бедните намалява до 22% от цялото население на Земята.

Тези успехи идват след големите промени настъпили в двете най-населени страни Китай и Индия. През последните две десетилетия на 20 век, в двете страни, както и на някои места в Източна Европа и Африка наблюдаваме безпрецеденто изоставяне на плановата икономика, отваряне за свободна търговия и поне частично обръщане към пазарната икономика като основен източник на благоденствие. Разликата преди и след реформите се вижда ясно – крайно бедните съставляват 65% от населението на Китай през 1981 г., през 2007 г. те са 4%. В Индия от 51% през 1990 г., живеещите в абсолютна бедност намаляват до 22% през 2015-та.

Заслугите на ООН

Постижения, които нямат нищо общо с работата на ООН или нейните експерти. Организацията, както и американското правителство, станаха известни с провалените си опити да „превъзпитат“ африкански диктатори чрез международна (парична) помощ.  В момента, страните на черния континент получават около 5% от бюджетите си от помощи, идващи от богатия Запад, в същото време жителите на Замбия имат с 20% по-малка покупателна способност от 1960 г., реалните доходи в Демократична република Конго вървят надолу непрекъснато, авторкати като вече покойния Мелес Зенави от Етиопия стават известни с това, че позволяват помощи да стигат само до най-близкото му партийно обкръжение. Дори сп. „Тайм“ излиза с със заглавие през 2014 г. – „Спрете да пращате помощи на диктатори“.

А вече изпратеното не е никак малко – според оценки на Institute of Economic Affairs сумата на международните помощи за Африка и Азия от 1950 г. досега възлиза на 1 трилион долара. Ако огромното наливане на пари от западния данъкоплатец в Африка работеше, може би вече щяхме да говорим за икономическото чудо на Танзания и Чад. По-скоро слушаме за огромните заплати (средно с 29% по-високи от тези в американската администрация) и привилегии на служителите в ООН, за подкупите, които са получавали по програмата „петрол срещу храни“,  за много-милиардния бюджет на базираната в Ню Йорк организация.

Нов данък за глобалните бюрократи

При тази стопанско-историческа обстановка на преден план излиза Кристалина Георгиева, която заедно с експерти от ООН предлага нов данък, с който да се финансира още допълнително харчене от наднационалните бюрокрации. Примери за това, което може да се обложи са футболни мачове, таксиметрови услуги, концерти, всичко това, за да се финансира допълнително 25-те милиарда долара, които вече се харчат всяка година за „хуманитарна помощ“ – това според самия доклад на Кристалина и ко е 12 пъти повече от 2000 г.

Исканията на политици като г-жа Георгиева и на чиновници като ООН не трябва да ни изненадват – всяка бюрократична система има нужда от възвишени цели, които няма как да постигне със своя централно планиран подход. Колкото по-дълго остават нерешени, толкова повече пари могат да се хвърлят за експертни оценки, доклади, самолетни пътувания, заплати и конференции. А ако хората сами, чрез обръщане към по-свободни пазарни взаимоотношения намалят световната бедност наполовина – все ще се измисли някоя нова криза.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!