Председателят на ДСБ Радан Кънев преди няколко дни обяви, че подготвя създаването на нов десен политически проект. Според Кънев, Реформаторският блок е изчерпал своя потенциал, отклонил се е от дясната идея и се е провалил в поставените си цели. Именно затова има нужда от нова партия, която да заеме неговата роля и да си постави за цел второто място на едни следващи избори.
Любопитно е как политиците около Реформаторския блок и в частност ДСБ продължават да употребяват думата „дясно“, като й придават най-причудливи значения с цел привличане на заблудени сини избиратели. В България все още „дясно“ продължава да е някаква неясна магическа дума, която обединява в себе си антикомунизъм, антиБСПизъм, проевропеизъм, проамериканизъм и русофобия, като в същото време не ни казва нищо конкретно относно настоящите политически проблеми освен „Да свалим червените!“, когато те са на власт, и „Да се борим с мафията и статуквото!“, когато не са
Какво е дясно и какво е ляво
Всъщност понятията дясно и ляво произхождат от времената на Френската революция, когато консерваторите-монархисти са сядали отдясно на президента в Парламента, а либералите – вляво. Оттогава насам значението и смисълът на дясното и лявото много са се изменили, а доста често се интерпретират по съвсем грешен начин. Първо е важно да се уточни – истинските критерии за ляво и дясно не са „равенство срещу неравенство“. Подобно деление има за цел единствено да представи нацизма и фашизма като някаква противоположност на социализма и комунизма, но всеки по-запознат с историята на тези идеологии човек знае, че всъщност те са твърде близки и по никакъв начин не изглеждат като противоположности на политическия спектър.
В морално-философско отношение противопоставянето дясно – ляво се изразява в противопоставянето между индивидуализма и колективизма. Десните смятат, че човек трябва да е преди всичко свободен да живее живота си, както намери за добре, докато левите смятат, че човек е преди всичко член на някаква общност (нация, раса, класа), чиито потребности са по-важни от неговите индивидуални такива.
В икономическо отношение противопоставянето е на ниво капитализъм срещу социализъм. Десните считат, че икономиката трябва да е свободна от регулации, данъците ниски, частната собственост добре защитена, докато левите са интервенционалисти, искат да облагат с данъци, да регулират, субсидират, като крайно левите (нацисти и комунисти) считат, че държавата трябва да притежава абсолютна власт над средствата за производство (държавни при комунизма или номинално частни, но строго регулирани при фашизма и нацизма).
Ролята на държавата според десните е да бъде само арбитър и защитник на индивидуалните права и собствеността, без да ги нарушава, докато левите считат, че обществените нужди са най-важни и за задоволяването им могат да се жертват колкото е необходимо свободи и права („Целта оправдава средствата“).
През годините в различните страни границите между дясната и лявата идея са се размили. Все по-често виждаме от консервативни партии и политици (уж десни) желания за увеличаване на правителствени разходи, вдигане на данъци, емитиране на нови дългове, активна борба с бедността и др. Но това не значи, че дясната идея е „олевяла“, а просто демократичните процеси и настроения са довели до маргинализирането на автентично десните политици (например Рон Пол в САЩ) и заместването им от конформисти и популисти (Дейвид Камерън във Великобритания, Доналд Тръмп в САЩ и др.)
Но да се върнем в България при Радан Кънев.
Нека видим какво според него е дясна политика:
„Ако си убеден, че всяко решение е свързано с върховенството на закона, ако ти живееш с тези ценности, по-десен човек от теб няма. Десен човек означава да си убеден., че върховенството на закона и политическия морал са преди всичко друго.“
Не, не означава това. Радан Кънев като юрист би трябвало да знае, че има разлика между закон и право. Невинаги това, което е правилно, е законно или това, което е законно, е правилно. Да си десен означава да променяш законите така, че те да защитават индивидуалните права и правата на собственост. Да си „убеден, че всяко решение е свързано с върховенството на закона“, означава да участваш в гоненията срещу евреи по времето на национал-социалистите, да подкрепяш сегрегацията, да подкрепяш Сухия режим само защото са законни.
Това не е никак дясно. Дясно би било да се бориш за промяната или отмяната на закони, ограничаващи индивидуалните права. Ако трябва да дадем по-актуален пример – да считаш, че всички трябва да си плащат високите данъци („върховенство на закона“), за да могат политиците да ги преразпределят към бедните („политическия морал“) според Радан Кънев те прави десен. Но всъщност, ако споделяш тези виждания, най-вероятно си най-обикновен социал-демократ.
Между другото самият Кънев през 2014 в едно свое интервю заяви: „В българските условия съм май по-скоро вляво от центъра по убежденията си.“ Тогава не е никак учудващо, че социал-демократът в сини одежди, не е много наясно що е то дясна политика. Което пък навява доста съмнение относно бъдещият проект. А според Кънев той ще е десен, „защото идеята е да привлича хората, които са убедени, че държавата започва с правосъдието, със сигурността, със службите и с отбраната.“ А тези хора, най-вероятно няма да са десни, защото никой истински десен избирател не дефинира своите възгледи с държавата, сигурността и службите, а със свободата – основната ценност на дясното.
Необхдимо е да направим тези уточнения не заради негативни чуства към личността на Радан Кънев, а за да стане ясно, че грешните решения произхождат от грешно дефинираните проблеми. Реалните проблеми в България са свързани с голямата (и нарастваща) роля на държавата в живота на индивида, обширните регулации, нарастващите държавни разходи, недобрата защита на частната собственост, държавно монополизираните сектори в критично състояние. Всички тези проблеми действително изискват радикални десни решения, но те със сигурност няма да дойдат от някой, който е „по-скоро вляво от центъра“.
ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение

Правосъдието ,сигурността и отбраната се правят с пари идващи от данъци казано общо
Според икономистите на МВФ когато делът на доходите на най-богатите 20% от населението на тези страни се увеличава с 1% , то растежът на БВП се покачва едва с 0,08% в следващите 5 години. В същото време увеличение с 1% при доходите на най-бедните 20% в тези икономики води до 0,38% увеличение на растежа
Проф.д.ик.н.Иван Ангелов – “Разликата във по БВП на човек от населението у нас (т.е. по обществена производителност на труда) и по средна заплата на заето лице с тези в ЕС е огромна (съответно 45% и 22-23%) и противоречи на всякаква икономическа логика и на елементарната справедливост.
Явно не се знаят основни положения в иконом.наука тоест за да се върти колелото на икономиката трябва да има крайно търсене което може да се стимулира по два начина :
1) с кредитиране – мечта на банкстерите която се сбъдна но се видя какво стана тоест сами се хванаха в мрежите си и сами доказаха ,че системата е грешна
2) с разпределение и съм обяснил – https://www.facebook.com/boyan.durankev/posts/1701431930135034
Става въпрос за справедливо разпределение защото средното почасово възнаграждение в САЩ от 1975 до 2010 г. е пораснало 10 пъти по-малко от производителността а през периода между 1979 г. и 2007 г. доходите на средните 60% са се покачили с по-малко от 40% докато инфлацията е била 186%
През 2012г. разликата в дохода на средния топ мениджър и средния му работник в САЩ е нараснала над девет пъти – от 30 пъти в края на 70-те години, до 277 пъти днес.
Г-н Шалапатов, не съм сигурен каква е връзката на коментара Ви със статията, но изводите, които правите не са верни. Първо – икономическият растеж сам по себе си не е ценност и не бива да е самоцел. От там нататък разсъжденията за преразпределение не са във връзка с реалността.
Връзката със статията е ,че по-малко държава означава по-малко пари за правосъдието ,сигурността и отбраната ,и за инвестиции в точно определени неща – топла вода от слънцето ,енерг.ефективност и ел.транспорт
Явно не се разбира казаното от нобелиста по икономика Джоузеф Стиглиц : “Единственото лекарство за преодоляване неразположението на световната икономика е в увеличението на съвокупното търсене… и дълбока реформа на финан. ни система… Частният сектор създаде неравенството и екологичната деградация, с които сега трябва да се справяме. Пазарите не могат да разрешат тези и други критични проблеми, които създадоха, или да възстановят сами просперитета. Необходими са активни правителствени политики“ – https://www.facebook.com/boyan.durankev/posts/1701431930135034
и се радвам,че Джозеф Стиглиц го каза макар,че не казва ясно от къде да дойдат парите за увеличение на съвкупното търсене и правителствените политики
Известно е в икономическата история т.нар. инвестиционен мултипликатор на Кейнс. Той твърди, че когато едни пари се дадат за пенсии и заплати на държавни служители или в друга непроизводствена сфера резултатът е, че 1 лв. създава 0.3 – 0.8 лв. нарастване на БВП, докато когато този лев се инвестира в ново производство или инфраструктура тогава 1 лв. може да създаде между 2.5 – 3 лв. нарастване на БВП.
В България има чудовищно непознаване на елементарни понятия от политиката и икономиката .Тази статия е христоматийна за кметове и депутати,а и за всички ,които гласуват на избори.Такъв подход е нужен,за да върви България напред.Браво на автора!