ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
През изминалата седмица „Ройтерс“ съобщи, че правителството е избрало мениджърите по новата емисия на държавен дълг на обща стойност от 3.9 млрд. лева. Като човек с дясно икономическо мислене, който гледа на бюджетни дефицити, финансирани с дълг, като на нещо изключително вредно за едно стопанство не можах да подмина тази новина без коментар.
(Данните са от Евростат, а прогнозите са от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2016 – 2018 година на МФ)
Щеше да е добре, ако този заем отиваше за рефинансиране на стари задължения, с което да се намали цената на обслужването на тези стари дългове. За съжаление, обаче, за поредна година, новият дълг ще се изразходва за финансиране на прогнозирания бюджетен дефицит и за ликвидни буфери при нужда от финансиране на банки след приключването на предстоящия AQR (стрес тестовете) на банковия сектор. Има съмнения, че ако не се наложи да се спасявт банки (което е и по-вероятният сценарий) тези пари ще бъдат използвани за погасяване на падежиращ дълг. Ако следваме тази теза, този ликвиден буфер се явяват един празен чек, който правителството ще може да изразходва по свое усмотрение.
Човек би се попитал, защо ни е да теглим нов дълг, когато по медиите непрекъснато ни се повтаря мантрата, че имаме огромни ръстове на данъчните постъпления?
Причината за това е, че държавните разходи непрекъснато се увеличават, което нетира положителния ефект върху бюджетното салдо от по-високите постъпления от акцизи. Дългосрочните негативни ефекти върху икономиката на държавата от по-високите нива на дълг най-общо могат да се систематизират по следния начин.
1. Икономическата теория ясно показва, че увеличаването на държавния дълг има дългосрочни негативни ефекти върху икономиката, най-вече чрез “crowding-out” ефекта (ефекта на избутването). Това най-общо казано означава, че увеличаващите се публични разходи водят до намаление на инвестициите на частния сектор, поради факта, че по-високите цени, на които се финансира правителството увеличава лихвите в реалния сектор. Това от своя страна води до намаляване на конкурентоспособността на икономиката, продуктивността на труда и заетостта – фактори от ключово значение, които ограничават устойчивия икономически растеж.
ManmohanKumarandJaejoonWoo(2013) откриват, че развитите икономики с високи нива на дълг към БВП (>30%) са реализирали 1.3 процентни точки по-нисък икономически растеж от тези държави с държавен дълг към БВП от по-малко от 30%. StephenCecchetti, Madhusudan Mohanty,and Fabrizio Zampolli (2011) стигат до подобни заключения за вредите на задлъжнялостта върху икономическия растеж, особено след преминаване на нива от 85% дълг към БВП. Структурата на БВП на България от последните тримесечия на 2015 година, така и прогнозата на Европейската комисия също посочват негативна тенденция в динамиката на брутното капиталообразуване. Този показател е от изключително значение за икономика, като нашата, защото инвестициите в капитал оказват пряко, позитивно влияние върху нейната конкурентоспособност, а оттам и върху износа, който е основен двигател на растежа.
2. Повишаващото се равнище на държавен дълг неизменно увеличава цената на финансиране,която държавата плаща на дълговите пазари. Това от своя страна се явява директен разход за нас данъкоплатците през по-високите финансови разходи за бюджета в бъдеще. Според анализ на Министерство на финансите за периода 2016-2018 г. съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да възлезе на около 28,9 % към края на периода. Предстои да видим, дали тази прогноза ще се сбъдне, но на база предишен опит има добра причина да смятаме, че ще видим доста по-сериозно увеличение.
3. Покачващите се нива на задлъжнялост няма как да не доведат рано или късно до скок в данъчното равнище, за да може държавата да покрива по-лесно финансовите си ангажименти. В същото време, двата основни фактора, които генерират чуждестранни инвестиции в България са ниската данъчна тежест, както и ниските разходи за труд. За съжаление в последната година се заговори за увеличаване на данъците в общините, като дори беше въведен нелогичния от икономическа гледна точка – „данък уикенд“. Към момента все още не е отпаднала възможността и за въвеждането на „данък вредни храни“ на МЗ, въпреки че вече Министерство на икономиката и Министерство на земеделието и храните се изказаха критично към проектозакона. Дори коментирането на възможността за въвеждането на подобни данъци оказва негативно влияние, както върху инвестиционните програми на съществуващите чуждестранни инвестиции, така и върху потенциалните нови инвеститори.
4. Основен проблем на публичните разходи е, че нашите данъци се харчат по един изключително неефективен начин. Пример за това е раздаването на обществени поръчки за милиарди на фирми, които са доста близки до българските партии на изключително високи цени, които директно ощетяват бюджета. На всичкото отгоре тези обществени поръчки се изпълняват по един некачествен начин, като често се налагат повторни ремонти кратко след откриването на някои обекти.
5. Друг фактор, който покачва дефицита, а оттам и равнището на държавния дълг е липсата на така необходимите структурни реформи. Над 30% от планираните публични разходи през 2016 година ще бъдат изхарчени в нереформирани системи, като НОИ, НЗОК и МВР и МО. Тук, дори не коментирам потенциалната възможност за необходимост от публичните разходи за общините, както за сектори на икономиката, като транспорт (БДЖ) и енергетика (НЕК).
В момента основният лайт мотив на икономистите, които са близо до кабинета е, че държавата има много добри намерения за свиване на бюджетния дефицит и намаляване на дълга през следващите години. Като цяло намеренията са хубаво нещо, но Милтън Фридмън си го е казал най-добре:
„ Една от най-големите грешки е да съдиш за политики и програми по техните намерния, вместо по техните резултати“
http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=1653188
http://www.bis.org/publ/work352.pdf
Милтън Фрийдман говори и за отрицателен данък тоест прогресивно семейно облагане и съм обяснил – https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1713491132262447
Казано просто ако за физич.оцеляване на един човек у нас трябват 300лв.(според НСИ макар ,че е малко но аз говоря за принципа) и 4-членно семейство получава под 1200лв. месечно държавата му дава ваучери за енергия и купони за храна както в САЩ за над 50-те милиона американци
,и трябва да има референдум ,че държавата ще поема тези задължения до три деца за да не се превърне раждането в бизнес.
У нас 2 500 000 са с доход под 296лв. ???? което от юридическа гледна точка е нарушение на Конституцията и ГЕНОЦИД ,и точка.
На 100% съм съгласен ,че трябва тотална прозрачност на разходите на бюджета защото се крадат около 5 млрд.лв. годишно (с обществени поръчки ,раздута държ.администрация и фалшиви пенсии и болнични и т.н.)
но да не се забравя ,че грубо
със 5 000 000 000 лв. сенчестата икономика ощетява бюджета годишно
и с още толкова плоският данък
Какво значи 2 500 000 с доход до 296лв. освен ,че е нарушение на Конституцията и ГЕНОЦИД
От икономическа гледна точка според икономистите на МВФ “увеличаването с 1% при доходите на най-бедните 20% в тези икономики води до 0,38% увеличение на растежа“ – http://www.investor.bg/drugi/338/a/mvf-povishavaneto-na-neravenstvoto-zabavia-ikonomicheskiia-rastej-196827/
Мен малко ме интересува иконом.гледна точка но го казвам изрично защото някои икономисти трябва си скъсат дипломите по икономика макар ,че вината не е само тяхна тоест и преподавателите в университетите имат вина ,че излизат неуки и индоктринирани икономисти
,и си задавам въпроса дали става въпрос за некомпетентност или за умишлени действия – или просто от всичко по-малко плюс някаква форма на психопатии ,секти и индоктринирането на съзнанието е голяма тема ,и лесно се прави в икономическата наука като се използва казаното от Фридрих Хайек – няма смисъл да се опитваме да променяме мнението на цялото население, твърди австрийският икономист, напълно достатъчно е да променим убежденията на елитите. Хайек има предвид журналистите, университетските преподаватели, публичните интелектуалци, писателите. След което именно те ще станат хората, които чрез своите изяви ще убедят обществото, че няма по-добри идеи от възхваляващите пазара и приватизацията.
Хайек смята, че участието на държавните структури в живота на обществото трябва да бъде сведено до минимум и че всичко трябва да бъде оставено на „невидимата ръка на пазара“
НО капитализма и в САЩ постига най-големите си успехи 1950-1970год. защото има големи данъци и регулации.
Милтън Фридман има предвид индустриалния капитализъм когато говори за свободен пазар а не финансовия капитализъм тоест за финансовият трябва строги регулации.
Милтън Фрийдман – американската икономическа система представлява социализъм за богатите и свободна стопанска инициатива за всички останали. Ако обикновен човек не успее да плати дълга си, той е принуден да живее в колата си. Ако банкер не успее да плати дълга си, той разчита на данъкоплатците, за да го спасят.
Световно признатият икономист от Чикагската школа Милтън Фрийдман е абсолютно категоричен, че Федералният резерв е причинил Великата депресия чрез рязко ограничаване на паричното предлагане в момент, в който пазарите на живот и смърт се борят за ликвидност.
Конгресменът Рон Пол в същата връзка заявява: „От Великата депресия, през стагфлацията от 70-те, до спукването на дотком-балона миналата година (речта му е произнесена на 10 септември 2002 г.), всяко икономическо сгромолясване, изстрадано от страната ни през последните 80 години води директно до политиката на Федералния резерв. Резервът следва упорито политика на наводняване на икономиката с лесни пари, водещо до неправилно разпределение на ресурсите и изкуствен „бум”, последван от рецесия или депресия, когато създадения от резерва балон гръмне… Катастрофата от 2008-ма, този път с ипотечните кредити, отново е изцяло стопроцентова заслуга на Федералния резерв
Проф.Керъл Куигли, ментор на Бил Клинтън в университета Джорджтаун,в книгата си Tragedy and Hope от 1964 той пише:
“Силите на финансовия капитализъм имаха още една грандиозна цел, да създадат истинска световна система за финансов контрол, държана в частни ръце, способна да доминира политическата система на всяка страна и икономиката на света като цяло.
Според замисъла им, системата трябвало да се контролира във феодален стил от всички централни банки, действащи под общо ръководство, чрез тайни споразумения, договаряни на редовни частни срещи и конференции. Върхът на системата трябвало да стане Банката за Международни Разплащания в Базел, Швейцария, която е частна банка, притежавана и контролирана от световните централните банки, които сами по себе си представляват частни корпорации.
Всяка централна банка … се опитва да доминира правителството си чрез възможностите си да контролира държавните кредити, да манипулира външните разплащания, да оказва влияние върху нивото на икономическа активност в страната и да влияе върху готовите да сътрудничат политици чрез последващи икономически облаги в света на бизнеса“
тоест всичко това е било част от дирижиран план на група международни финансисти.
Става въпрос за умишлени действия от правенето на твърде големи за да не могат да фалират до премахването на закона “Глаг-Стигъл“ от 1933год. за разделяне на банкирането до дериватите с което така се навързаха нещата ,че се получава ефектът на доминото тоест трябва да бъдат спасявани от държавата и да продължат да си правят каквото си искат но се хванаха в мрежите си и сами доказаха ,че системата е грешна
Томас Джеферсън , 3-ти президент на САЩ(1801-1809г.):”Аз вярвам, че банковите институции са по-опасни за нашите свободи, отколкото редовната армия”