Що е мажоритарна избирателна система и има ли почва у нас?

Няколко месеца след като Народното събрание бламира референдума, предложен от президента Плевнелиев в частта му за мажоритарна изборна система, този казус отново може да излезе на дневен ред, ако референдумът, организиран от Слави Трифонов и неговия екип види бял свят. Като цяло идеята за мажоритарна изборна система се върти в публичното пространство от доста време. Много хора повтарят, че е необходимо такава реформа да се направи, за да се пребори статуквото на класическите партии и да се замени с „гласуване за личности“. Но какво всъщност представлява мажоритарният вот и имаме ли нужда от него?

„Мажоритарен“ идва от английската дума majority – мнозинство. При тази избирателна система страната се разделя на едномандатни избирателни райони, равни на броя на народните представители, в нашия случай – 240. Всеки избирателен район излъчва по един народен представител – този, който е спечелил най-много гласове, без значение дали са над 50% и без минимален праг. Съществува вариант и изборите да се провеждат в два тура, както тези за президент и кметове у нас. Останалите кандидати от района отпадат, а гласовете за тях се губят. Съществува вариант избирателните райони да са по-малко, с повече мандати на район, но колкото по-малко са районите спрямо броя на народните представители, толкова повече се изкривява представителността на вота (виж по-долу).

Важен момент тук е начинът, по който ще бъдат структурирани избирателните райони – ако бъдат преимуществено на териториален принцип, разликата в гъстотата на населението би изкривила изключително много изборния резултат – тоест район със 100 000 гласоподаватели и такъв с 20 000 ще излъчат по един народен представител, като във втория район ще са необходими много по-малко гласове за избор, а в първия район много повече гласове ще бъдат изгубени (няма да бъдат зачетени). Затова би трябвало избирателните райони да бъдат разпределени на популационен принцип, като всички райони да имат приблизително еднакъв брой гласоподаватели. (За България – в идеалния случай би имало 240 избирателни района с по 25 000 гласоподаватели). Но тъй като това е технически много трудно осъществимо, винаги има диспропорционалност на вота и разминаване между електоралния и „народния“ резултат (виж по-долу).

Какви са предимствата и недостатъците на мажоритарния вот?

Тази система има тенденцията да излъчва по-стабилни еднопартийни правителства и по-рядко коалиционни. Дава се предимство на правителствената ефективност за сметка на пропорционалната представителност (която е налице сега). Мажоритарните системи дават огромно предимство на водещите партии и наказват малките партии. Съществува тенденция за окрупняване на партийния спектър с предимство на двупартийните модели (САЩ, Великобритания), за разлика от пропорционалния, където има тенденция да се повяват повече нови и малки партии (както в България). Освен това при мажоритарен вот изключително лошо се представят партии с малка и средно голяма обществена подкрепа, която обаче е равномерно разпределена в страната. За сметка на това – добре консолидираните териториално партии, макар и с малка обществена подкрепа като цяло, имат по-голямо предимство и биха вкарали повече представители, отколкото при пропорционалната система.

Като цяло концепцията за мажоритарния избор е свързана с териториалната децентрализация на демократичния процес. Какво значи това? Докато пропорционалната система „справедливо“ разпределя местата съобразно подкрепата за партиите в национален мащаб, мажоритарната разглежда държавата по-скоро като съвкупност от множество области. Мнозинството тук се определя от броя области, в които дадената партия печели, а не цялостният процент в национален мащаб. Докато философията при пропорционалната система е, че целият народ трябва да е единен и да се обедини около една политическа сила, на която да даде мнозинство, то мажоритарната разчита на местната автономност и принципа – „Избираме познато лице, което да отстоява интересите на нашия район“. Докато пропорционалната система казва „Партията Х е подкрепена от значителен брой хора и трябва да има значителен брой места“, мажоритарната казва – „Партията Х има мнозинство в твърде малко райони, затова ще има малко места“. Докато пропорционалната система казва „Партията Y има мнозинство в страната, но не е над 50%, затова не трябва да има мнозинство в парламента“, то мажоритарната казва – „Партията Y печели в повечето избирателни райони, затова трябва да има мнозинство.“ Докато демократичното мнозинство при пропорционалния вот е „мнозинство на процентите“, то при мажоритарната е „мнозинство на районите.“

Примери за мажоритарна избирателна система по света

Класически примери за мажоритарен избор на народни представители имаме във Великобритания и САЩ. Британският модел може да ни покаже някои интересни особености на тази система. Наблюдава се очевидно разминаване между „народния“ и електоралния вот. (Народният вот е процентът гласоподаватели подкрепили дадена партия в цялата страна, а електоралният – процентът от местата в парламента, които е спечелила тя.)

• На изборите през 2015г, Консерваторите на Дейвид Камерън получиха 37% от народния вот, но 50.8% от електоралния, което им осигури пълно мнозинство в парламента. При една пропорционална система не би могло да се състави правителство без коалиция между Консерватори и Лейбъристи, което би пратило страната в парламентарна криза.
• Нещо повече – възможно е партията, която получи мнозинство при народния вот, да загуби електоралния. Примери за това са изборите във Великобритания през 1951г. Тогава Лейбъристите на Клемънт Атли побеждават Консерваторите на Уинстън Чърчил с 49% срещу 44% в народния вот, но Торите печелят мнозинството в парламента. Тези разлики се получават заради диспропорционалното разпределение на избирателните райони и отразяват загубата на гласовете – Лейбъристите са изгубили надпреварата в по-големите райони, а заедно с това и гласовете за тях, докато Торите са спечелили в по-малки райони, което им е осигурило повече места в парламента. Подобна ситуация имаше и на изборите за президент в САЩ през 2000г (Ал Гор получи повече гласове, но Джордж Буш спечели електоралния вот и беше избран за президент).
• UKIP, партията на Фарадж, имаше широка подкрепа в страната, но тя бе пръсната равномерно, за разлика от малката, но концентрирана подкрепа за Шотландската националистическа партия. В резултат на това при 12.6% за UKIP, те спечелиха само едно депутатско място, докато с 4.7% SNP спечели 56. Точно обратното разпределение щеше да е налице при пропорционална система.

Друг интересен момент, който заслужава коментар, е твърдението, че при мажоритарна система се гласува за личности, а не за партии. Наличието на големи и силни партии във Великобритания и САЩ говори за точно обратното – въпреки, че формално се гласува за отделни кандидати, те винаги са подкрепени от някоя от партиите. В България също има мажоритарни избори – за президент и за кметове. При тези избори се гласува за конкретни кандидати, личности, но както добре знаем, те винаги са подкрепяни от традиционните партии и почти винаги вотът е на база партийно пристрастие. Тоест, романтичната идея за отстраняване на партийния апарат от властта и заместването му с някаква по-„истинска“ форма на демокрация няма да се осъществи чрез мажоритарна система.

А и в крайна сметка не трябва да забравяме, че мажоритарната система е просто един от инструментите на демокрацията – а демокрацията сама по себе си нито е ценност, нито решава проблеми.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!