Връщането на казармата: Не решение, а влошаване на проблемите в българската армия

През последните седмици все по-сериозно и по-сериозно се обмисля възможността за връщане на задължителната военна служба за всички пълнолетни мъже с България. Това е една идея, която от край време изглежда е завладяла народното въобръжение и среща доста широка подкрепа сред българския народ. Оправдана ли е тази подкрепа обаче? Ще реши ли връщането на казармата дълбоките проблеми на българската армия или ще ги влоши? Това са ключовите въпроси, които всички би трябвало да се питат, но изглежда не го правят.

Както вече бе отбелязано и в други коментари по темата из българското медийно пространство, състоянието на нашата армия към момента е плачевно, почти толкова колкото състоянието на съдебната ни система. Просто питайте някой настоящ или бивш военен да ви разкаже за българската армия, за некадърното управлявление за мързеливата бюрокрация и корупция по високите етажи и дори широко разпространената дребна престъпност по ниските, за това колко зачестели са кражбите и т.н. Или просто се разтърсете сами из интернет и ви гарантирам, че картината, която ще видите изписана въобще не е картина на стабилна, силна и добре управлявана армия.

Фактът, че все по-малко и по-малко млади мъже доброволно стават войници е най-категоричното доказателство, за това колко сериозни са нейните проблеми. И връщането на казармата само по себе си не може да реши нито един от тях, дори напротив, такава реформа само би ги задълбочила.

Модернизация и капитал

Основният проблем на българските военни сили са липсата на ресурси и модернизация. Четвърт век след падането на социалистическия режим, Българската армия все още разчита на техника и екипировка от съветско време, чиято поддръжка става все по-скъпа. Проблемите на материалната база на армията са нещо, което се обсъжда от години, но въпреки това, цялостна модернизация по една или друга причина все още не е осъществена. Според доклад на Министерството на отбраната за състоянието на въоръжените сили от миналата година, капиталовите разходи на армията се равняват на едва 1% от всички разходи, което е твърде ниско и липсата на качествено въоръжение и техника е един от основните проблеми при подготовката и изпълнението на  задачите и мисиите на сухопътните войски.

Връщането на казармата може и да възстанови числеността на българската армия, но определено няма да подобри материалната база, чието плачебно състояние, комбинирано с липсата на привлекателно възнагръждение са най-вероятно основните причини за почти пълната липса на интерес към военната служба от страна на младите българи. Ситуацията е толкова зле, че дори не е ясно дали армията разполага с достатъчно ресурс да екипира и изхранва всички нови попълнения по време на задължителната им служба, ако такава бъде въведена.

Единственото, което въвеждането на задължителна военна служба може да постигне е прикриването на тези проблеми. Към момента постоянното топене на българските въоръжени сили дава ясен сигнал, че армията ни страда от сериозни проблеми, които трябва да бъдат адресирани и решени от държавната власт. Но ако всички български мъже бъдат задължени да служат в армията така или иначе, ще изгубим този ясен сигнал и всички тези проблеми ще бъдат до голяма степен прикрити. Към момента некадърното управление на българската армия от страна на държавната власт бива наказано от българските мъже, чрез техния отказ да служат в нея. Ако тази тяхна свобода на избор бъде отнета, това отнема и тяхната възможност да накажат административните провали в Министерството на Отбраната и във военните сили като цяло и да дадат ясен знак, че една сериозна реформа е крайно необходима.

Нека не забравяме, че професионалната войска винаги е по-добрата войска, защото за разлика от наборната, тя е съставена от войници, които са тясно специализирани във воденето на война. Задължителната военна служба от друга страна изгражда един голям резерв от войници нито един от които обаче не е специалист, а е просто цивилен с една или максимум две години подготовка, който през останалата част от живота си се занимава със съвсем друга професия.

Принудителният труд има икономическа цена

Освен това, задължителната военна служба представлява принудително преразпределяне на работна ръка и едно такова преразпределяне води до определени доста неприятни икономически ефекти. Най-очевидният е, че казармата забавя професионалното развитие на младите мъже още в самото му начало, което е може би най-важните период за чиято и да е кариера. Този отрицателен ефект въобще не е за подценяване. Според изследване на икономическия факултет на Харвард през 1995 г. мъжете преминали през временна задължителна военна служба 10 години по-късно имат с поне 5% по-ниски заплати от тези, които не са служили. Според друго изследване на Харвард от 1990 г., тази разлика може да достигне и 15%.

Загубата на една до две години професионално развитие означава и че необходимата специализация на работната ръка бива сериозно забавена, което в дългосрочен план оказва отрциателен ефект върху цялостната икономическа продуктивност на една страна. Според изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, задължителната военна служба води до по-нисък ръст на БВП.

Понеже задължителната военна служба е принудителен труд, неговата цена автоматично бива драстично изкуствено занижена спрямо реалната такава. Това освен, че означава, че мъжете принудени да служат са ощетени, защото не им се плаща достатъчно, или не им се плаща въобще, причинява и сериозен ръст на съотношението на войници спрямо военен капитал, по-конкретно оръжия, храна, екипировка и т.н. Това само и единствено ще влоши критичните проблеми на материалната база на българските военни сили и недостигът на ресурс и модерен технологичен капитал ще бъде изострен до краен предел. Разбира се, понеже военната служба е вече задължителна, на държавата липсва сериозен стимул сериозно да се захване с проблема.

В крайна сметка, нека не се залъгваме, че въвеждането на задължителната казарма би довело до някакъв въобръжаем ренесанс на българската армия, който на подсъзнателно ниво може би свързваме и с потенциален ренесанс на българската държава като цяло. Единственият начин да променим нашите военни сили, а и нашата държава, към по-добро, е чрез съществена фундаментална реформа, която да реши дълбоките структурни и административни проблеми, а не просто да замаже тяхното съществуване, каквото би било единственото постижение на задължителна казарма (и задължително гласуване).

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!