"Социалната" Швеция – все по-ориентирана към пазарно здравеопазване

Обръщането към пазара

В Швеция, страната известна със своята щедра социална държава, която беше сериозно орязана в последните години, се наблюдава феномен, който едва ли ще зарадва тези американци, които смятат, че отговорът на проблемите на Обамакеър (б.п. – популярното име на Affordable Care Act, въведен от президента Обама, задължаващ американците да си купят здравни осигурителни пакети) е по-голяма държавна намеса в здравеопазването. (б.п. – или тези българи, които смятат, че здравната система ще се подобри от национална здравна карта, пръстови отпечатъци, лимити и т.н.). Уморени от дългото чакане и неадекватни грижи, все повече шведи си купуват частни здравнозастрахователни полици, за да получат достъп до услугите, които държавата не може да им осигури.

Според шведската организация на застрахователите, Svensk Försäkring, „броят на частните здравнозастрахователни полици се е увеличил в последните години. През 2011г около 440 000 души са имали частна здравна застраховка. При повечето от тях застраховката е осигурена от работодателя.“

Подобна информация съобщава и англиоезичният The Local, където става ясно, че „един от всеки десет шведи има частна здравна застраховка“. Сайтът също казва, че „над 500 000 души имат здравна застраховка“, като изглежда, че става дума за новопридобитите напоследък, защото доста над половин милион от 9.5 милионното население на Швеция вече имат такива.

На какво се дължи тази тенденция?

The Local пишат:

„По-бързо е да се върнеш на работа, ако те оперират след две седмици, отколкото да се налага да чакаш цяла година – казва частно осигурената Ана Норландер. Ужасно е, че като млад човек нямам доверие на здравната ни система, че може да се погрижи за мен.“

В друга статия за свиващата се шведска социална държава The Local отбелязват, че „посетителите понякога са изненадани да научат, че раково болни пациенти трябва да чакат по една година.“

Матю Фийни разказа за Reason, че шведската социална държава е по-скоро кратък междинен период в нейната история:

„Някъде до 1970-те Швеция водеше силно пазарно-ориентирана политика, която увеличи богатството и повиши стандарта на живот благодарение на реформи, въведени в края на 19-ти век. Тези реформи бяха обширни, засягащи както икономиката, така и законодателството. Правата на собственост бяха добре защитени, правителството беше ограничено, регулациите бяха леки, а частният банков сектор процъфтяваше.“

Социалните програми „от люлка до гроб“, въведени през 70-те се оказаха твърде нерентабилни в началото на 90-те.

„В годините след кризата от 1990-те, Швеция дерегулира цели индустрии и започна приватизация на публични услуги. Някои шведски болници бяха приватизирани, а образователната система на страната е най пазарно ориентираната в света с ваучерна програма и училища, работещи с цел печалба.“

„Данъкът върху дохода в Швеция сега е по-нисък, отколкото във Франция, Белгия и Дания“ – пиша в The Local, „а публичните разходи като дял от БВП са се свили от рекордните 71% през 1993г до 53.3% през 2014г“ (б.п. – като все още са твърде високи).

И разбира се шведите се насочват към частната медицина, за да избягат от дългите опашки и некачествените услуги на държавното здравеопазване, което не успява да осигури това, което някога е обещало.

Оригиналната статия можете да видите ТУК

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!