ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
„Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел.“ – Аристотел
Следната сцена се разигра днес на окървавената дигитална арена за публични дискусии – „Фейсбук“.
Главните герои са:
Професор А – изявен математик, социолог и уважаван интелектуалец в България;
Професор Б – политолог, един от най-последователните консервативни мислители и уважаван интелектуалец в България;
Професор В – политолог, преподавател в Софийския университет, програмен директор на един от най-влиятелните мозъчни тръстове на Балканите и уважаван интелектуалец в България;
Аз – непредубеден наблюдател, беден студент по политология пишещ бакалавърската си теза, стремящ се чрез науката да разбере какво всъщност става в този объркан свят в който живеем.
Темата на дискусията е актуалния проблем с тероризма, имигрантите и Исляма.
Действие първо:
Професор Б цитира без никакъв контекст изказване на Професор А – “Тези хора (не става ясно кои точно) са друг биологичен вид… Те ни презират…“. Сам по себе си без контекст този цитат е безполезен. Непредубедения наблюдател не може да разбере дали Професор А е казал тези неща публично с разпален расистки темперамент или като шега докато си е пил обедното кафе.
Въпреки това, професор Б приема първото по презумпция и възмутено коментира:„Обяснението на разликите в културата с биология има конкретно име, наследено от онзи с мустаците от 20 век. Професоре, нашата роля като изразители на обществено мнение е да съхраняваме хуманизма и уважението към човека при всякакви обстоятелства. Расизмът трябва да се бичува – не да се поощрява.“
Тук непредубедения наблюдател би останал объркан. Кое е конкретното име на теорията, обясняваща разликите в културите с биологични признаци? Кой е онзи с мустаците от 20 век? Хитлер? Ако е Хитлер – то тогава теорията би следвало да е нацизъм.
Ами науката? Всяко ли научно изследване, което констатира връзка между човешката биология и човешката култура е нацизъм? И ако да, това означава ли че то трябва не трябва бъде публикувано и анализирано, а просто отхвърлено заради изводите си?
Професор Б не предоставя отговори на тези логични въпроси.
Действие второ:
Професор В цитира „анализа“ на Професор Б, споделяйки неговото възмущение и използвайки случая да подчертае нуждата от политическа коректност: „Та какво имахме да кажем против „политическата коректност“. Това има двойнствен ефект, тъй като хем осъжда все още недоказания расизъм на Професор А, хем рита Професор Б по кокалчетата (тъй като той е опонент на политическата коректност). С един куршум – два заека.
Тук се намесвам аз, коментирайки анализа на Професор Б и посочвайки че връзката между култура и биология не е толкова очевидно некредибилна. За пример давам изследванията наРичард Лин и Тату Ванханен от 2002 и 2006, които са открили че средния коефициент на интелигентност (биологична черта) варира доста между различни държави и че определени стойности на IQ кореспондират с държави с определен тип доминираща култура и расова група:„Има известен резон да се обясняват клутурните разлики с биология. Коефициента на интелигентност варира между отделни раси и региони“.
Цитираните от мен изследвания и публикации са с общ размер 500 страници. Въпреки това, вместо да произведе критика на данните, логичен контрааргумент или да се запознае с непознатите му изследвания, Професор В минава в контраатака чрез заплашителен софизъм:“Mисля, че тук много се приближихте до удар в дъното – и търпимостта ми се сломи! Вие съвсем смело изказвате напълно непотвърдени от тези данни хипотези – там, където са установени корелации, Вие без грам аргумент откривате каузални зависимости. Е, надявам се, че колегите са Ви обяснили разликата между корелация и каузалност.”
Действие трето:
Очевидно е за мен, че е станало някакво объркване. Дотук аз не съм изказвал хипотеза че биологията има каузални последствия върху културата. Единственото, което съм направил до този момент е коментирам анализа на Професор Б, подчертавайки че не можем толкова лесно да отхвърляме биологчните фактори и цитирайки данни в подкрепа на коментара. Решавам да разясня: “Не твърдя че има каузални зависимости между култура и IQ (това тепърва го разучавам). Твърдя че тезата, че биологията може да има отпечатък върху културата не звучи 100% неправдоподобно. Сиреч казаното от Професор Б, че идеята че биологията и културата са свързани е нацистка е малко пресилено.”
Но вече явно е твърде късно. Отново без данни, без анализ и без аргументи Професор В ми казва следното: „Идеята е нацистка, и не само – расистка си е. Професор А дори не е расист – той дехуманизира другите раси, като твърди, че са различен биологичен вид – това надхвърля твърденията на расизма“. Явно е че така седят нещата – идеята нацистка, расистка и толкоз. И всеки, който дръзне да я обсъжда ще бъде наричан нацист и расист докато не се откаже и не се извини.
Научни дебати? Аргументи, подкрепени с данни и логика? Свобода на словото? Тези идеи се захвърлят настрана заради страха от научните открития. Страх, заради който велики учени са били наказвани от ирационалните общества в миналото.
Озадачен, но все още с надеждата за смислена интелектуална дискусия, аз продължавам:“Tрябва да има смислен дебат базиран на факти в обществото. Наистина не разбирам как може някой да демонстира данни и вместо фактите да бъдат оборвани, да бъде наричан расист/фашист/нацист и прочие. Нали сме учени? Трябва да следваме данните.”
Отговора на Професор В обаче попарва тези мои наивни блянове: „Kато проучите добре въпроса, като публикувате научно съобщение в реномирано издание, може и да се напрегна да Ви отговоря – дотогава мисля да игнорирам подобни недоопечени – и доста прашасали, всъщност – хипотези. Получихте значително по-аргументиран отговор, отколкото написаното от Вас заслужава – не сте положили нужното усилие дори да намерите правдоподобна литература и данни в подкрепа на хипотезата си. От мен – толкова. Лек следобед.“
От този коментар на Професор В можем логически да заключим следното:
- За да е валиден аргумента ми нямам право да цитирам вече направени изследвания, мога да цитирам само собствени оригинални изследвания и статии.
- Субективното мнение на Професор В е единственото което определя един научен труд като стойностен или не, дори и когато Професор В не го е чел.
- За да заслужа правото да водя интелектуална дискусия с Професор В трябва и аз да съм реномиран интелектуалец като него. Обикновените студенти-плебеи не си заслужават „напрягането“.
- Аргументираната теза не е аксиома на интелктуалния дебат, а нещо което трябва да бъде „заслужено“ от някого (не е ясно от кого и защо).
Заключения
Може би смятате че това е изолиран случай, но това не е така. Дебатът в социалните науки е доминиран не от учени, а от идеолози. Горепосочените професори са нагледен пример за това, но има и много други. Очевидно е, че данните, фактите, логиката и разума са второстепенни, а вярванията и политическия дневен ред на конкретния „учен“ са определящи.
Имайте предвид, че тези хора са много влиятелни в обществото ни. Те непрестанно биват канени от медиите да коментират един или друг социален проблем, управляващата класа редовно разчита на съветите им, бизнесът се консултира с тях, хиляди левове биват инвестирани в техните проучвания и на тях се разчита да образоват следващото поколение интелектуалци.
Но можем ли изобщо да говорим за качествена наука и образование ако тези, чието задължение е да ги развиват са ирационални идеолози? Или ще получим само пропаганда, маскирана като наука?
И можем ли да очакваме качествен и трезвен дебат по наболели обществени теми, ако най-уважаваните ни учени в обществените науки регират на аргументи, подкрепени с данни с ad hominem атаки и софизъм? Или ще получим само една безсмилена говорилния?
Като общество е редно да отхвърлим персоналните авторитети на анти-интелектуалните интелектуалци и да прегърнем научния метод, логиката, разума и данните, където и да ни водят те. Така можем да направим решителна крачка напред в развитието си.
Без да съм на страната на „обществено уважаваните динозаври“ се замислих върху дразненето на автора.
От статията сама по-себе си става ясно следното:
1/ „Тези хора (не става ясно кои точно) са друг биологичен вид… Те ни презират…“
е казано в най-клюкарското място, където очевидно освен заинтересованите да коментират Big Brother,
надали е удачно място за научни дискусии, а още по-малко за критика на изказани набързо там мнения.
2/ „Има известен резон да се обясняват клутурните разлики с биология. Коефициента на интелигентност варира между отделни раси и региони“.
Това изречение със сигурност НЕ е „Сиреч казаното от Професор Б, че идеята че биологията и културата са свързани е нацистка е малко пресилено.”
Може и бедният възмутен автор с наранено его да написал още нещо, от което да става ясно. Но преразказаната информация в статията не води
едното негово изречение към другото.
Първото допуска, а второто изключва. „Сиреч“ казвам ти дъще сещай се снахо. Мога да допускам само, че това е тотална профанация на интелектуалния елитаризъм,
за който (пак повтарям допускам, че) претендира „бакалавърчето“.
Едно искаш да кажеш; казваш друго; отсреща чуват трето и разбират четвърто…..
Умалителното е поради презумпцията на пострадалия, че виждаш ли, фейсбук е супер-юбер важно пространство,
където след някоя друго година човек ще може и директно магистратурата да защитава.
3/ „Нали сме учени? Трябва да следваме данните.“ Научните данни се случват писменно, на сериозна платформа, а не в безуспешни опити да контрадиктваш („сиреч“ да спориш),
В СураТефтера. Това не е правилното място да се случва „научен диспут“. Това е място където изказваш мнение и подправяйки я с ирония използвайки чуждици. 😉
Опазил Господ: фейсбук и наука….
Обмен на идеи – ДА. Нищо повече!
Това, че няколко души са си чесали езиците и после друг им пресъздава изреченията… също не е научно! Виж излизането от една платформа появяването на друга започва
почти да напомня на похватите описани от Чомски, само, че по-нови. 😉 Остава сугестията изведена в този преразказ да бъда преразказана в още няколко медии.
Огромен потенциял има наистина. Има си дори доза български конформизъм изразяващ се в отричане на авторитетите, което го има по-цял свят, но в България си е направо специалитет.
Виж, доказано е научно, че паметта ни е „услужлива“, когато подкрепя личните убеждения и е склонна да променя думички, факти и др. И не – няма да цитирам уикипедия. Сега вече още по-наранения студент сам да си го потърси.
аз си чешам езика и не виждам причина да давам „научно доказани“ аргументи. И без друго споделям тезата, че българският студент е научен да получава всичко на готово. 😛
5/ И последното изречение: „Като общество е редно да отхвърлим персоналните авторитети на анти-интелектуалните интелектуалци и да прегърнем
научния метод, логиката, разума и данните, където и да ни водят те. Така можем да направим решителна крачка напред в развитието си.“
Колкото и да е красиво и добро пожелание това изречение, то сериозно копае И в градинката на низгвернатия Ни автор! Какви научни методи, какви 5 лева във фейсбук?
Хайде малко по-малко претенцийки!
Все някога и нашият наранен херой е опитвал бира и кебабчета. Пак добре, че не е цитирал имената на професорите, но най-вероятно е от страх, а не от елитарност. 😀 😀 😀
PS: Правилното е да се даде линк към самия диспут, или да се обясни, че той е ограничен и няма как да се прочете (ако това е случая, разбира се).
За сега намерих единия документ, който е 40 страници. Това може би е единственото хубаво нещо в този безсмилен „елитарен“ хейт.
Критериите, на които два организма трябва да отговарят, за да бъдат определени като представители на един и същи биологичен вид, са:
морфологичен — взимат се под внимание формата, размерите и окраската на тялото – да, по-тъмни са.
имунологичен — визират се начините на действие на имунната система, определя се тъканната съвместимост – има я.
физиологичен — организмите трябва да имат аналогично протичащи жизнени процеси – имат.
екологичен — екологичните им изисквания са сходни, почти еднакви – малко са мърляви, но и европеците през средните векове – също, а са същия вид.
географски — ареалът на тези индивиди съвпада – ареал – Земя, съвпада.
еволюционен — проследява се филогенезата на организмите. Е, тука не съм съгласен, но не съм и креационист
етологичен — наблюдават се поведенческите реакции на индивидите – доста различни в определени рамки, но еднакви през различните епохи .
генетичен — организмите трябва да имат еднакъв кариотип – имат го.
биохимичен — основава се на сходствата в строежа на белтъците – идентичен.
ИЗВОД – МАЙ НЕ СА ДРУГ БИОЛОГИЧЕН ВИД
Истинската пародия е тази статия: псевдоинтелектуалец, който смята че такива глупости като политология, социология и тем подобни могат да се определят като наука. Защо социалните дисциплини не са научни и никога няма да бъдат си е отдавна изяснена тема, но като припомняне:
– влияят се премного от субективното мнение (както е в случая);
– въртят се тривиални спорове, водещи никъде (както е сега);
– претъпкани са с неясноти като недоисказани твърдения или цитати, извън контекст (като сега);
– влияят се от жалки идеологии (отново както и сега);
– работят с неща, които нямат точна дефиниция (кой бил от по-низш „биологичен“ вид) и никога не може да се стигне до елементарно споразумение.
Не си учен и няма да бъдеш, ти си само един незавършил още бакалавър. Почти съм убеден, че нямаш дори елементарна представа какво значи истинска наука (физика, химия, генетика, астрономия като примери), какво я определя и какви са ѝ принципите (статистически извод, Бейсов/Честотен конфликт, бръснач на Окам, евентуална фалшифицируемост и много други), но подмяташ думата „наука“ като мокър парцал.
Иронията е, че си точно такъв като хората, които критикуваш: псевдоинтелектуалец с претенции. досущ като онази пародия, наречена професор Вучков. Притежанието ти на елементарна критична мисъл не те прави умен, това е абсолютният минимум, с който започваш да поумняваш. Забелязъл си, че дебатът им не е обективен – браво, открил си тривиалната истина.
Точно такива анти-интелектуалци като тебе, които се правят на умни, но всъщност крият некомпетентността си пред възмутената си критика, са не по-малко вредни за обществото.