Свободата отново е под заплаха – от собствените си постижения

Напоследък все по-често се сблъсквам с интересен феномен – страшно много умни и мислещи хора, разсъждавайки и коментирайки глобални проблеми, неизменно обвиняват свободата. Като се започне от офшорните зони и банките, през Uber и Airbnb и се стигне до личния потребителски избор и управлението на частната собственост, въпросните хора все стигат до катастрофалните последици от свободната воля на индивида за самия него и цялото човечество. Като че ли интелигенцията мрази свободата. Или по-скоро се страхува от нея. Непрекъснато я обсипва с упреци и се опитва да я дискредитира – от книгите, от телевизиите и радиата, от вестниците и списанията, но най-вече – от публичните дебати, преподавателските катедри и напоследък – от уеб-базираните медии и в социалните мрежи.

Какво е свобода и кои са интелигенцията

Но нека първо дефинираме понятията: Свободата за мен има единствено индивидуално измерение и означава всеки човек да може да разполага напълно свободно със себе си, уменията, знанията и собствеността си, доколкото това не засяга свободата на останалите. Свободата придобива обществено измерение чрез капитализма, а демокрацията и разделението на властите осигуряват защитата на индивида от произвола на тиранин, добре организирана клика или мнозинството, като последното може да бъде особено жестоко.

Под интелигенция разбирам прослойката от хора, които са умни, образовани, начетени и мислещи, но някакси абсолютно нежелаещи или неспособни да намерят приложение на знанията и уменията си на свободния пазар.

Исторически интелигенцията винаги е била асоциирана с владетеля или държавата. Това са някогашните лордове, графове, дукове и близките до тях кръгове, за които обикновеният човек винаги е бил плебей, чиято единствена функция е да осигурява безгрижното им и охолно съществуване, отдадено на задълбочено мислене.

Свободата на индивида придобива значими обществени мащаби чак през 14-15 в. в Англия и Холандия. Дотогава 99% от човечеството реално е принадлежало в една или друга степен на някого – император, крал, лорд, княз, вожд или племенен съвет – и е живеело, вкоренено завинаги в селото и кастата си. С гаранцията на частната собственост и свободната търговия светът навлиза в епоха на бурно развитие, от която губят само аристокрацията, църквата и издържаната от тях интелигенция. Изведнъж плебеите се оказват мобилни – почват да се местят и правят със себе си и собствеността си, каквото искат. А социалното положение на индивида започва да зависи от способността му да продава или да създава чрез знанията и уменията си – а това е убийствено за интелигенцията. Оттогава тя има едно единствено призвание – да брани статуквото и привилегиите си от свободата, като създава и разпространява философски течения, теории и закони, които да я ограничават. Едно от най-силните й оръжия е идеализирането на концепцията за принадлежността към дадено място, раса или каста, чиито проявления са феодалното крепостничество, комунистическата работническа класа, социалистическото жителство, фашисткият расизъм.

Кои са тези хора днес? Учени, журналисти, политолози, социолози и културолози, преподаватели, активисти, будни граждани… Обединяват ги две неща – неспособността да постигнат каквото и да е на свободния пазар и съответно мечтата да имат власт. За да наложат своята визия за „правилно развитие“ на света. Защото свободният избор на индивида (другия) го съсипва!?

Свободата просто няма нужда от структура, детайлно обмислена система, сложни закони и спасители. Тя е в основата на пазара – прост механизъм, който разчита само на способностите и желанията на индивида и правила за гарантиране на неприкосновеността му. Уви, интелигенцията има нужда от призвание, от усещане че променя нещо към по-добро, от морален пиедестал, на който да се възкачи и да заяви превъзходството си. Тя има нужда да създава и тъй като пазарът игнорира нейните „продукти“, тя всячески се опитва да ги наложи по други начини. А най-ефективният инструмент за налагане на каквото и да е, безспорно е държавата.

Интелигенцията има нужда от обществени драми, опасности, проблеми, които да „решава“, за да се чувства полезна. Тъй като не е заета с реална икономическа дейност, интелигенцията има безкрайно време да „твори“ и да разпространява теориите си чрез всички възможни медии. Най-лошата новина за интелигенцията е добрата новина. Та тя я лишава от смисъл…

„Как така околната среда става все по-чиста?“ – пита интелигенцията. „Не знаете ли колко по-зле е днес и колко неща трябва да се променят, изследват, проучат, регулират и колко лоша е свободата за околната среда? Как така хората живеят все по-добре? Не знаете ли какво огромно и растящо неравенство има, което държавата трябва да коригира?“

Новото поколение – с айфон към дерастеж

Всичко щеше да е съвсем наред, ако „старата“ интелигенция не беше толкова успешна в разпространението на посланията си сред „най-младата“ интелигенция – т.нар. поколение-Y. Това са особена порода млади хора, най-често с хуманитарно образование – съответно технически и икономически невежи – които „променят света към по-добро“. Подхвърли им „страшната истина“, за което и да е постижение на технологиите или бизнес успех и гледай. Имат силата да спрат развитието на всичко, водени от максимата „Да бе мирно седяло, да не би чудо видяло!“, известна днес по-изискано като „Принцип на предпазливостта“. Могат да убият проект, продукт, компания или цяла технология за нула време – само висейки в нета или търкаляйки се по улиците.

Имат си неотменими мантри: всичко възобновяемо е по-добро от невъзобновяемото; био-то е по-добро от индустриалното; еди кое си вещество е токсично, значи ни трови; въглеродният диоксид е най-страшният замърсител на въздуха; пушенето, пиенето, захарта, ваксините, ГМО, атомът, химикалите… са лоши. Такива подробности като природни закони, данни, концентрации, наличност, технически възможности, реално човешко поведение, икономическа ефективност просто не ги интересуват. И колкото по-малко разбират от конкретната тема, толкова по-твърдо я поддържат с аргументи, които са толкова ирационални, че просто не подлежат на рационално оборване.

Имайки предвид, че най-болезненото явление за старата интелигенция, е разкъсването на вечната връзка на плебеите със земята на феодала, изобщо не бива да се учудваме, че сред поколението-Y се шири идеала за прекрасното село – бавен живот, бавна храна, без излишно претоварване, коли, електричество, топла вода, технологии… Не, че имат представа какво е селският живот, ако трябва реално да го живееш. Само таблет, смартфон и връзка с Интернет им трябва, за да постват съдържание против всичко, което им ги осигурява – лошите технологии, производството на енергия, добива на полезни изкопаеми и най-вече – срещу капитализма, тоест свободата! Толкова е иронично, че щеше да е смешно, ако не беше страшно…

Най-умопомрачително обаче е политическото им невежество. На думи отхвърлят комунизма, защото са чували, че нещо не сработил. Обаче непрекъснато изискват държавата да регулира, направи, създаде, контролира и разпредели всичко „справедливо“. На думи ценят свободата, но се чувстват неоценени от свободния пазар и съответно го обвиняват за неудачите си – толкова много са учили, а никой не иска да ги наеме или да им плаща, колкото смятат, че заслужават. Най-големият им проблем в света е, че там някъде има едни много богати хора и въодушевено ръкопляскат, когато някой обяви, че всички заедно трябва да се обединим и възстановим равенството. И изобщо не загряват, че точно това е станало в България през 1944 г. Пишат и говорят за братство, заедност, дерастеж, подаръчна икономика, самодостатъчност и деглобализация, таван на доходите на индивидите и базов доход за всички… И като им кажеш, че мечтите им са реалност – в Северна Корея – те обявяват за „расист“, „неолиберал“ или поне „корпоративен лобист“.

„Звярът е още жив“ – сменил е вида и цвета си, подмладил се е и пак нежно нашепва обещания за светло бъдеще. Щедро изхранван от социалната държава и въоръжен с амбиции, невежество и Айфон, днес вечният враг на свободата надига глава точно там, където най-малко го очакваме. И стъпка по стъпка постига победи.

Историята има навика да се повтаря и никое поколение не е застраховано. Затова трябва да сме наясно: Свободата отново е под заплаха!

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!