Частно оръжие и три кила пироксилин

 

— Е, дядо хаджи, как ти се вижда, а? Чудесия, нали? Грандиозно нещо?

— Хм… — промърмори хаджи Петър, метна поглед към него и рече: — Три кила пироксилин му е майката! Сложи го в темеля, запали фитиля и камък върху камък няма да остане!

— Тъй, амчи каак! Татък!… Около три кила… Па може и по-малко — добави бай Танко и си избърса носа с ръкава.

(Чудомир, Българи)

Способността на българина да възпроизвежда съвсем точно своите литературни герои винаги ме е стряскала, не знам по каква точно причина. Дали е заради натрапчивото дежа вю усещане всеки път, когато българин невинно и естествено произнесе същата или почти същата фраза, която съм свикнал да чета в някой от любимите ми български автори? Или заради осъзнаването, че тези автори са имали почти свръхестествена проницателност относно скритата личностна психология на средностатистическия българин, която ги е направила способни съвсем точно да предсказват неговите реакции десетки години след като писали?

Не знам какво е, но доста често ми се случва да наблюдавам такива реакции. Моя позната миналата година посетила България да види родителите си, имала 6-7 часа престой във Виена, разгледала града, след това въодушевено казала на родителите си, че иска да им плати едноседмична ваканция дотам, за да я разгледат и те. Баща ѝ отговорил, съвсем сериозно, “Ба, какво ще ѝ гледам на Виената.” Мой приятел, емигрирал и установил се в западна Европа, поканил свой братовчед с жена му на гости, отишли по магазините, жената си купила някакви обувки, но нямала веднага пари да плати. Моят приятел доплатил. Когато се прибрали, жената казала на братовчеда, той реагирал философски, “Имал бол пари, платил.” И така нататък, примерите са много.

На два пъти ми се е случвало да си припомням горния цитат от Чудомир. Първият път през 1986, когато бях на екскурзия в Източна Германия със съученици от гимназията и отидохме да видим същия този знаменит Völkerschlachtdenkmal, за който говори героят в разказа. Докато гледахме паметника отвън, с един от моите учители почти едновременно реагирахме с думите на дядо хаджи Петър: “Три кила пироксилин му е майката.” И след това се засмяхме.

Вторият път всъщност е много пъти през последната една година, четейки различни дискусии по Интернет относно ползите от частното притежаване на оръжие, и чудомирските възражения на някои средностатистически българи.

Възражения против свободното носене на оръжие

Повечето от тези възражения, в една или друга степен, се свеждат до същата реакция: “Три кила пироксилин му е майката.” Е, не използват точно същите думи, но духът е същият, типично български, дядохаджипетров. Ако трябва да споменавам конкретни примери, моят любим е следният:

Аз пиша: “Ако жената има пистолет, ще може да се защити срещу изнасилвач.”

Съвременният дядо хаджи ми отговаря: “Ба, ще се защити. Нека той да ѝ излезе с базука насреща, да видим как ще се защити.”

Не, не се шегувам. Това е истински аргумент в истинска дискусия. Когато попитах автора на този впечатляващ аргумент къде точно е виждал изнасилвачи да гонят жени с базуки, неговият отговор беше, “Всякакви оръжия могат да се намерят, ако имаш пари.” И даже не му дойде наум да помисли, че така даде най-добрия аргумент против държавния контрол върху личното оръжие.

Други противници на свободата за притежаване на лично оръжие не са чак толкова по хоремашки гротескни, но техните възражения не се отдалечават по смисъл твърде много от трите кила пироксилин на дядо хаджи Петър: “Ако нападателят е добре трениран,” например. Или “Ще стане престрелка.” Или, “какво ще стане, ако набързо отнеме оръжието?” Или, “Ако е гледал някой филм с Чък Норис, ще знае достатъчно хватки да я неутрализира.” И така нататък.

Дядо хаджи Петър, разбира се, е технически прав. Три кила пироксилин наистина му е майката на Паметника на битката на народите: на правилното място в темеля, и ще видиш ти колко грандиозно е нещото. И съвременните дядовци хаджии са също технически прави: няма начин жена с пистолет, даже да е 45-ти калибър, да се защити срещу скитащи изнасилвачи с базуки, или срещу Чък Норис. Но това, което не им идва наум на тези балкански философи, е простият факт, че смисълът на Völkerschlachtdenkmal не е да устоява на три кила пироксилин, и смисълът на личното оръжие не е да осигурява пълна и съвършена сигурност на своя собственик в условия на ожесточени пехотни и танкови офанзиви с тактическа артилерийска и авиационна поддръжка.

Да, разбира се, понякога изнасилвачът или крадецът са тренирани достатъчно добре, за да могат със 100% сигурност да измъкнат заредено оръжие от ръцете на жертвата без да получат куршум. Такива случаи, обаче, са редки – едва ли са и 1% от всички. Натискането на спусъка на пистолета обикновено е почти инстинктивно; жертвата има всички предимства пред нападател, който се опитва да отнеме оръжието. Отнемането на оръжие изисква много дълги години на внимателни тренировки, самодисциплина и труд. Психологията необходима за такава самодисциплина е напълно противоположна на психологията на изнасилвача или крадеца; тя изисква посвещение, човек да полага усилия, да приеме да понася болка и да се откаже от сегашни удоволствия в полза на бъдещи придобивки.

Изнасилвачът и крадецът имат точно обратната психология: искат да добият ползи и удоволствия сега, без да се интересуват от последствията в бъдеще. Те не поемат рискове сега в момента; не обичат да понасят болка сега в момента. Целта е удоволствие, не болка. Да, има някакъв малък процент, които са напълно психически извратени и искат да поемат риск и болка. Но повечето не са. Повечето отстъпват веднага, когато животът им е в опасност, когато има риск да бъдат наранени и да изпитат болка. И в тези повечето случаи, наличието на оръжие в ръцете на набелязаната жертва е сериозен фактор в тяхното решение да се откажат от престъплението. Така хиляди жени, които са били жертва на изнасилване, биха могли да бъдат защитени, ако имаха оръжие в ръцете си, дори никога да не го използват.

Логически, не трябва ли да дадем на тези хиляди жени тази възможност? Трябва ли няколкото изолирани случаи, в които нападателят пренебрегва рисковете и болката и все пак напада, да са нашият стандарт? Винаги съществува някаква минимална вероятност да се случи гигантски потоп, който да отнесе къщата ми; трябва ли заради това да не правя стандартен дренаж на двора си, за да се справя с малките наводнения, които всяка година ни сполетяват? Винаги има поне теоретична – макар и микроскопична – вероятност някой да ми думне къщата със запалителна бомба; това означава ли, че не трябва да имам пожарогасител да се справям с далеч по-вероятните дребни пожари? Каква е тази логика, по която незначителната вероятност да се намериш в невероятно необичайни обстоятелства анулира необходимостта да се подготвиш да се справяш с по-обичайни обстоятелства?

Практически аргумент

Но има и друг, по-умерен аргумент против свободното носене на оръжие. По-умерен, но също толкова несъстоятелен. А именно, че ще е много трудно за жертвата – и особено ако жертвата е жена – да борави с пистолет. Привеждат се разни абсурдни данни, че за да се научи жена да борави с пистолет, са ѝ нужни много години на тренировки и така нататък. Следователно, по-добре да не разрешаваме свободното носене на оръжие и да не даваме право на слабите в обществото да се защитават с оръжие срещу насилници.

Такава позиция не е основана на реални данни. Точно обратното: необходими са само няколко часа, за да се научи кой да е да борави безопасно с оръжие и да стреля достатъчно точно на близко разстояние. Аргументът по-скоро е основан на първобитно неразбиране – или дори страх – относно значението и смисъла на технологичното развитие.

Смисълът на технологичното развитие е именно този: Новите технологии позволяват на все повече хора да постигат същите резултати с по-малък разход на ресурси. Един от тези ресурси е физическа сила. Друг е време за обучение. Развитието на технологиите позволява ве повече хора да вършат все повече задачи и постигат все повече резултати с по-малко физическа сила и за по-кратко време. Компютрите са добър пример: те правят за нас изчисления и други задачи, които преди са изисквали много време и специално обучение специалисти. Развитието на софтуера също. (Преди Уиндоус, само високо квалифицирани специалисти можеха да общуват с компютрите.) Автомобилите са друг такъв пример. И така нататък.

Огнестрелното оръжие е просто технологичен напредък над обикновения юмрук, тоягата или кинжала. За да може човек да се защитава с обикновен юмрук, му трябват много години на тренировки и голяма физическа сила. По-малко време и сила са необходими за бой с тояги. Острието на кинжала дава още по-големи предимства, защото позволява по-добра защита с по-малка сила и по-малко време за научаване. Огнестрелното оръжие почти напълно изравнява силите – силни и слаби, жени и мъже се учат да боряват с него за еднакво време. Една-две седмици са достатъчни, за да може една жена да се научи да се защитава в обикновена всекидневна ситуация. Това е смисълът на технологиите. Това е също целта на производителите на оръжия – да ги направят възможно най-безопасни за техните собственици и възможно най-ефективни за всеки човек. Няма никаква магия в огнестрелните оръжия, както няма никаква магия в готварската печка. Просто по-добра технология, следователно по-безопасна и по-ефективна.

И така, аргументите на нашите типично български дядохаджипетровци са напълно неоснователни. Минималната вероятност крадец или изнасилвач да е готов да рискува живота си само за да извърши престъпление не е сериозен аргумент против правото на обикновените хора да се защитават против престъпници. Също, не е вярно, че е необходимо много време човек да се научи да борави с оръжие – да не би самозащитата с юмруци да се научава за по-кратко време? Във всички случаи, когато носенето на оръжие е забранено или ограничено, престъпниците имат предимство пред жертвите. Когато обаче жертвите имат свободата да са въоръжени, силите са изравнени.

Така че е време българинът да израсне над хоремашките аргументи против личното оръжие. Въоръжената нация е свободна нация; а само една свободна нация може да бъде просперираща нация. Досега няма случай на проспериращи роби в историята.