Трезво за "ловците на хора" и обществената среда

 Очевидно срокът на годност на една история в българското обществено пространство е максимум седмица. Целокупният медийно-екпертен елит набързо спря да се възмущава относно досиетата „Панама“ и премина към следващия си обект на възмущение – доброволните граждански патрули по границата. Есествено, рационалният и спокоен дебат по важните теми свързани с досиетата не се състоя. Но какво от това, нали имаме нов и интересен повод да демонстрираме висок морал?

С известно затруднение (породено от факта че повечето от писанията по темата са препълнени не с разумни доводи, а с емоционално заредени манипулации) успях да синтезирам трите основни аргумента против дейността на доброволните граждански патрули. Нека анализираме тези аргументи един по един и да видим дали те могат да издържат на теста на рационалния скептицизъм.

Аргумент 1: Хората членуващи в доброволните граждански патрули са расисти и ксенофоби.

Трудно е да се изгради някакъв по-обобщен профил на хората, членуващи в тези организации. Не можем да твърдим, че те са расисти и ксенофоби, без да знаем в дълбочина мотивациите и позциите им. За това обаче са нужни доста повече данни, а ние не разполагаме с такива.

Със сигурност за тях знаем едно – те гледат на масовата нелегална имиграция от арабаския свят като на заплаха за тях, за семействата им и за обществото като цяло. Но дали това е расизъм и ксенофобия?

На фона на болезнено реалната ислямистка заплаха за Европа и на задълбочаващата се бруталност на сирийската гражданска война, скептицизмът към масовата имиграция от арабския свят не е ирационална позиция, продуктувана от сляпа омраза към чужденеца, а е проява на здравословно притеснение и опит да се избегне голяма катастрофа. Тази гледна точка въобще не е радикална. Напротив, тя е много разпространена в Европа и вероятно скоро ще намери своето политическо представителство. В интерес на демокрацията е тя да бъде взета насериозно и разбрана в дълбочина, вместо да се правят безплодни опити да бъде дискредитирана чрез обиди и манипуации.

Извод: Аргументът е невалиден. Всъщност това дори не е аргумент. Това е една вече доста изтъркала се опорна точка на левицата, а именно че всеки, който е настроен скептично към масовата имиграция, мултикултурализма и политическата коректност е ксенофоб и расист. Подобни епитети само пречат на спокойната и рационална дискусия по проблема и тровят публичното пространство.

Аргумент 2: Дейностите на доброволните граждански патрули са незаконни.

Всички групи, действащи по границата се слагат под общ знаменател и всяка една от дейностите им е обявена за незаконна. Реалността е доста по-сложна. Да, множество доброволни групи извършват дейности за да адресират проблема с нелегалната имиграция. Но подходите им са много различни.

Да вземем за пример „Организация за защита на българските граждани“, наградена от Гранична полиция за дейността си. Данните, които имаме за дейността на тази група, показват че те извършват следните дейности:

• Разхождат се в природен парк Странджа като група
• Носят със себе си екипировка за ориентиране и оцеляване в природата
• Комуникират с групи от мигранти, призовавайки ги да спрат и да изчакат полицията
• Сигнализират за нарушения на полицията и й предоставят информация за местонахождението на нарушителите
• Занимават се с активизъм – подписки, протести и т.н.

Нито една от гореизборените дейности не е незаконна.

Нека контрастираме това с видеото, показващо дейността на „Цивилни отряди за защита на жените и вярата“.  На него ясно се вижда как един от членовете на групата завързва със „свинска опашка“ ръцете на легнал на земята по корем човек (преполага се имигрант) т.е. извършва граждански арест.

Това може да бъде интерпретирано като незаконна дейност по чл. 142 от Наказателния кодекс, който гласи:

Който отвлече лице с цел противозаконно да го лиши от свобода, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

От друга страна, съществуват законови текстове, които привидно легитимират гражданските арести. В чл. 12а от Наказателния кодекс пише:

(1) Не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки.

(2) Необходимите мерки за задържане на лице, извършило престъпление, се превишават тогава, когато има явно несъответствие между характера и степента на обществената опасност на извършеното от задържаното лице престъпление и обстоятелствата по задържането, както и когато на лицето без необходимост се причинява явно прекомерна вреда. В тези случаи наказателна отговорност се носи само в случаите на умишлено причиняване на вредата.

Запитан как се интерпретират тези текстове и дали те регламентират гражданските арести, юристът доц. д-р Кристиан Таков каза следното: „Въпросът е твърде общ. Поначало да. Зависи от случая.“

Димо Господинов, юрист в MoveBG, също коментира случая в социалните мрежи:

„Действително е интересен случая. Но никой не смее да изтълкува приложението на института на неизбежната отбрана, за да не излезе, че подкрепя една банда изпилени от наркотици и анаболи псевдопатриоти. Щото може аргументите, които се родят от един безпристрастен правен анализ, да са именно в тяхна полза.“

 

Очевидно е че има неразрешен юридически спор за това дали гражданските арести са законни или не и ако са – в кои случаи. Достатъчно ясно е обаче, че те не са еднозначно и категорично незаконни, както масово се твърди в публичното пространство.

Извод: Аргументът не е валиден. Нужни са много повече данни за да се разбере какво реално се случва на границата. Трябва да знаем колко и кои групи се занимават с патрулиране, какви методи ползва всяка една от тях и с каква честота и кои от тези методи са законни и кои – не.

Аргумент 3: Държавата подкрепя тези порочни практики.

Тук най-често се цитира премиерът Бойко Борисов:

 „Аз се свързах с тези момчета, говорихме. Всяка помощ, която е за полицията, за „Гранична полиция“ и за държавата, е добре дошла […] Но лично разговарях […] разговарях с тях, казах им, благодарих им, изпратих директора на „Гранична полиция“ да се срещне с тях, така че да си координират сигналите и това, което трябва така, че гражданите тя държавата е наша обща. Всеки, който помогне, само едно „Благодаря“ заслужава. Така че вече сме го направили. Факт е, че изпратих от София до Бургас да дойде шефът на „Гранична полиция“, те се бяха свързали с граничарите на местния пункт Така, че само помощ е това.“

От това изказване не става ясно за кои „,момчета“ говори премиерът и на кого точно изказва благодарности. Не е ясно и защо се приема, че едно изказване на премиера извън контекст е равно на подкрепа от страна на държавата.

Все пак впоследствие Борисов разясни позицията си:

Същевременно разбирам, че част от моето изказване е некоректно употребено. Категоричното ми мнение е било и е, че гражданското общество трябва да бъде бдително, да подава сигнали и да не остава безразлично към нарушаването на закона, но в никакъв случай не трябва да има превишаване на права. Всяко беззаконие или нехуманно отношение не само, че не се толерира от държавата, но ще бъде и преследвано от закона.

Очевидно е че премиерът не е подкрепил произволни действия на границата, даже напротив. Той ясно заявява че оценява гражданската подкрепа само ако е в рамките на закона.

Но нека погледнем и действията на официалните държавни органи. Награждаването на „Организация за защита на българските граждани“ се дава като довод за това че държавата официално подкрепя произвол на границата и подтиква към насилие срещу нелегалните имигранти. Но, както установихме по-горе, дейността на наградената организация не включва насилствени и незаконни действия.

От друга страна, държавата предрпиема тотално различни мерки по отношение на „Цивилни отряди за защита на жените и вярата“. Прокуратурата започна разследване по повод публикувното от тях видео на граждански арест, а шефът на „Гранична полиция“ публично обяви че смята действията на групата за незаконни.

Явно е, че въпреки юридическите противоречия, официалните държавни лица насърчават само специфични дейности на конкретни групи и дават заявка че ще наказват произвола.

Извод: Аргументът е невалиден. В случая държавата има напълно последователно поведение и няма как да се твърди че тя подкрепя насилието или беззаконието по границата.

Заключение

Вижда се че позицията на медийно-експертения контингент не е особено логически издържана. По-скоро става въпрос за цунами от емоционални реакции (най-вече възмущение) примесени с идеологически лозунги. Видно е, че повечето политически коментатори са далеч по-заинтересовани от това да придвижат собствения си дневен ред вместо трезво да преследват истината в интерес на обществото.

Личната ми позиция

Тъй като очаквам да бъда обвинен в това, че съм неонацисит и защитавам мутри, бих искал недвусмислено да заявя личната си позиция предварително.

Не харесвам хората, членуващи в тези организации. От това което съм видял от тях, те изповядват ирационални колективистични идеи, базирани на крайна националистическа пропаганда. Намирам лозунгът „България над всичко“ за опасен за личната свобода и собственост на всеки индивид. Също така не смятам че доброволните граждански организации са добър начин една граница да бъде охранявана. Според мен, ако държавата има една легитимна роля в обществото, то е да осигурява колективна сигурност. Съответно, това е работа на официалните институции – полиция, армия и служби за сигурност – а не на гражданите.

Но личните ми предпочитания нямат никакво значение. Фактът е, че и аз и тези хора трябва да имаме свобода на словото и изразяването, както и да бъдем считани за невинни до доказване на противното. Това е духът на истинската толерантност, нещо което левицата очевидно не разбира. Думите на Волтер важат с пълна сила: „Не съм съгласен с думите ти, но ще умра защитавайки правото ти да ги казваш.“

Целта на тази статия не е да възхвалявам динковците, а да посоча ирационалността на хората, които вече са ги осъдили недвусмислено, тъй като последните доминират медийното пространство. В тази връзка бих искал да призова уважаемия читател да бъде силно скептичен към това, което чете в масовите медии и в социалните мрежи. Българските граждани заслужават много по-качествена обществена среда. Единствения начин това да бъде постигнато е механизмите на манипулация да бъдат осветлявани и изискванията ни към интелектуалния елит да стават по-високи.