Гледай Доналд Тръмп, сещай се за Слави Трифонов

Гневът на избирателите

Огромна част от избирателите по света са гневни. Едни са ядосани на политиците си, защото ги излъгаха за излизането от кризата – ужким тя свършила и проблемите разрешени, пък нито заплатите се качват, нито работните места се увеличават. Други са разгневени от слабостта на държавите им да се справят с миграционната криза – ако немец пребие немец на площада в Кьолн, ще влезе в затвора, но ако същото го направи някой имигрант от Пакистан, дори няма да го задържат (или поне така изглежда в очите на много германски избиратели). Трети пък вече не понасят лицемерието на своите политици – партизанката Дилма Русев намалява неравенството в Бразилия като окраде милиарди от строежа на олимпийските стадиони в Рио, а Хилъри Клинтън ще наказва строго американските банки, но в същото време УолСтрийт ще дари има-няма 1 милиард долара за нейната кампания.

Средностатистическият гласоподавател може да няма решенията за много проблеми като гореспоменатите, но със сигурност знае и усеща, че го лъжат. И това го прави гневен и ядосан. Много гневен и много ядосан. Защото, както Ейбрахам Линкълн някога е казал:

„Можеш да лъжеш целия народ за известно време. Можеш да лъжеш част от народа през цялото време. Но не можеш да лъжеш целия народ през цялото време“.

Гневните аутсайдери

А когато хората са гневни, неизбежно е да се появи и гневен политик, който да канализира този гняв в изборен успех и политическо действие. Иронично, професорите зад т.н. Манифест за Републиката* без да искат излязоха прави – сега наистина няма ляво и няма дясно, но това е само що се отнася до политическия PR. Днес политическите кампании се делят на друг принцип – скучно статукво и гневни аутсайдери.

Например, в САЩ гневните аутсайдери са Круз, Сандърс и Тръмп, като последният има реален шанс да бъде избран за Президент. В България преди 5-6 години гневният аутсайдер се наричаше Бойко Борисов – появилият се от незнайно къде алфа-мъжкар, който имаше смелостта да разбие установилото се статукво на Тройната коалиция. За добро или лошо, обаче, ГЕРБ през втория си мандат до голяма степен също се превърна в част от статуквото – партията не може да се похвали с някаква революционна реформа и промяна в държавата, а приказките за стабилност и европейско одобрение са типична реторика на скучноватия и разочароващ избирателите естаблишмънт в ЕС. Ето защо, само въпрос на време беше в България закономерно да се появи новият гневен аутсайдер – Слави Трифонов.

Дяланият камък пада на мястото си в точното време

Ако трябва да бъдем честни, днес почти няма логичен аргумент защо гневният аутсайдер Слави Трифонов да не бъде най-малкото трета политическа сила, като дори си запазва шансовете да спечели следващите избори и де факто да унищожи ГЕРБ**. Шоуменът има нужното, за да бъде успешен политик:

1. Блестящи ораторски качества, комбиниращи народността и категоричността на изказа на Борисов с доста по-експресивната страст на политици като Ципрас.
2. Открит за публиката личен (макар и несъвършен) живот, което го имунизира срещу компромати – жълтата преса е изписала всичко възможно по адрес на Трифонов пез последните 20 години. Избирателят няма да се впечатли дали ще бъде написано още веднъж, че е гей, че е болен от тиф, че е мутра, или нещо подобно.
3. Силен инстинкт за PR, който съперничи на уникалния талант на Борисов. Разликата е, че докато при действащия Премиер имаме вродени качества и стихийна харизма, Трифонов е култивирал това качество чрез професията си. Свидетелство за това е майсторският начин***, по който той се справи с атаката и обвинението на ПИК, че е гей (за разлика от провала на Радан Кънев в същото).
4. Опростен изказ, който еднакво добре резонира с левия и десния електорат – както казахме, днес успешният за политиците ход е да канализират гнева и разочарованието на избирателите, а не задължително да ги разделят на леви и десни. Подобно на Доналд Тръмп в САЩ, Трифонов заявява и относително добре аргументира защо той самият е десен, но в същото време използва типично ляв изказ и аргументи.
5. Агресивно мачо поведение, граничещо с авторитаризъм. Това може да бъде обобщено накратко с понятието „алфа-мъжкар“. А както знаем, само един алфа-мъжкар може да победи друг алфа-мъжкар, какъвто е Борисов.

Гневът, разочарованието и страхът ще пускат бюлетините

Тоест, от една страна имаме разочаровани и гневни избиратели, които виждат в Парламента едно огромно мнозинство от управляващи 240 депутата без опозиция, заиграващи се постоянно с европейската си (псевдо)легитимация, докато самият ЕС изглежда неспособен и слаб да отговори на най-пряката заплаха – бежанците и ислямизмът.

От друга страна, имаме разочарован и гневен бъдещ политик в лицето на Слави Трифонов, градил имидж на патриот и националист с твърда ръка в продължение на над две десетилетия, който е единствената категорична, ясна, последователна и шумна опозиция на Премиера Борисов,.

Е, толкова ли е трудно да познаем за кого ще гласува една огромна част от избирателите на следващите избори? Дори и да не харесват особено самия Трифонов, стотици хиляди гласоподаватели ще пуснат бюлетината си за него, водени от споделените си разочарование и гняв към управляващите и страх от външната ислямска заплаха.

Гледай Доналд Тръмп, сещай се за Слави Трифонов

Преди почти година, Доналд Тръмп обяви своята кандидатура за Президент на САЩ. Към онзи момент, милиардерът от Ню Йорк имаше подкрепа на едва 3% от избирателите и политическите анализатори бяха категорични, че тя няма да се повиши – Тръмп има скандален личен живот, често си е сменял позициите по важни за американските избиратели въпроси като законността на абортите и здравната система, подкрепял е кампании както на десни, така и на леви политици, няма никакъв опит във външната политика, и т.н. Но всички тези аргументи излязоха невалидни, тъй като пропускаха най-важното нещо – избирателите в САЩ са гневни и ядосани, а Тръмп също е гневен и ядосан. На много от хората с бюлетините просто не им пука какво мисли Тръмп по стотици различни политически теми, те просто искат от него да канализира техния гняв към Вашингтон. Затова и същият човек днес има 50% от вота на републиканците и около 25% от вота на всички избиратели.

Преди няколко месеца, Слави Трифонов стоеше на същите 3-4% в България и то без да е обявил каквато и да е било кандидатура. Опитите на властта да репресира провеждането на референдума и надеждите на политолози и политици, че избирателите няма да са съгласни с позициите в самия референдум (които е логично да бъдат и партийна платформа) или пък няма да харесат самата личност на шоумена ще произведат само обратния ефект и неприятна за тях изненада. Както и на повечето места в света, в България отново има сериозен брой гневни избиратели, чието единствено искане е някой също толкова гневен да го „начука“ на властта. Този гневен човек на следващите парламентарни избори най-вероятно ще е именно Слави Трифонов.

*Заключението се отнася само до релевантността на лявото и дясното в политическите кампании днес. Статията не подкрепя твърдението в Манифеста, че дихотомията лява-дясна политика не е релевантна за успешно управление.

**Голяма част от сегашния вот за ГЕРБ се дължи на конформизмa сред избирателите да подкрепят винаги биещата партия. Привличането на избиратели чрез обещания за справяне с корупцията, смазване на ДПС, и т.н. вече е много трудно след втория „консенсусен“ мандат на Борисов.

***Надсмиването е правилният PR начин за справяне с подобни обвинения в хомосексуалност или други атаки към личността, тъй като това абсурдизира атаката. Един от известните добри примери в тази насока е описан във „Фондацията“ на Айзък Азимов, когато андроидът под прикритие Данийл Оливо отговаря на въпроса дали е андроид единствено с усмивка и искрен смях.

****Статията не изразява подкрепа за нито един от споменатите в нея политици или партии.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!