Как МВФ „победи Ранд“ и превъзбуди левичарите с „края на неолиберализма“?

Миналата седмица списанието Finance&Development (F&D), публикувано от Международния валутен фонд,  се превърна в любимо четиво на левичарите по цял свят. Опитвайки се да не забелязват случващото се във Венецуела, почитателите на плановото стопанство започнаха да разнасят статията от F&D, носеща много значителното заглавие “Неолиберализъм: надценен?“[1], доволно потривайки ръце, че видиш ли сега вече я пипнаха тая Айн Ранд.[2]

Какво всъщност има в статията

Като начало написаното не е официална позиция на МВФ, не е подробен доклад за „злините“ на свободния пазар, а кратко, почти публицистично есе на трима по-леви икономисти, работещи във Фонда. Така или иначе, дори е изненадващо, че МВФ все още държи в известна степен про-пазарни позиции, предвид академичната среда в Западния свят (от която си черпи икономистите) и  факта, че се управлява от френски политик.

Текстът започва с дефиниция на неолиберализъм като отваряне на пазарите (включително финансовите) за международна конкуренция и намаляване на ролята на държавата, комбинирано с по-малки  фискални дефицити, по-малко дълг и приватизация. Коректно е отбелязано, че терминът „неолиберализъм“ се ползва основно от противниците на гореописаните идеи за свободен пазар и минимална държава, което не можем да не възприемем като форма на самопризнание от страна на авторите.

Те продължават изложението си с това, за което (според тях)можем да аплодираме пазара и конкуренцията –  дребни неща като: „спасяване на милиони от унизителна мизерия“, „трансфер на ноу-хау и технологии към развиващите се икономики“, „ефикасно доставяне на редици услуги, благодарение на приватизацията“, „намаляване на фискалните тежести върху правителствата“. След това ни казват, че те конкретно ще съсредоточат своята критика върху два аспекта на дефинирания от тях „неолиберализъм“ – свободното движение на капитали и политиката за намаляване на фискални дефицити (станала популярна като остеритет). Остава да се чудим дали статия със заглавие „Свободно движение на капитали: надценено?“ щеше да зарадва толкова световното левичарство. Нека разгледаме двете основни линии на критика.

Чуждестранните инвестиции – може и да създават кризи?

Известно е от теорията , че отворените международни капиталови пазари позволяват на икономиките да растат значително по-бързо. Развиващите се стопанства ползват от заетия капитал, докато инвеститорите получават по-добра възвръщаемост на новите пазари. Основен начин за бърз икономически растеж в места като България е чрез максимална отвореност за движение на капитали и добри условия за оставане на чуждите пари. И това е без да споменаваме други ценни за дългосрочното икономическо развитие импорти (идващи с инвестициите) като човешки капитал, култура на правене на бизнес, ноу хау, технологии и др,.Това в статията не се оспорва.

Притеснителен за авторите е„бързият, спекулативен  капитал“, който от 1980-та г. насам (както цитирано в текстаизследване показва) може да бъде асоцииран в 20% от случаите  с някаква форма на финансова криза. Едва ли има място за съмнение в данните, но е странна идеята, че кризата ( в 1/5 от случаите) се предизвиква от самото свободно движение на т.нар. „горещи пари“. Финансовите балони не произлизат от възможността свободно да боравим с парите си – по-скоро вината там е на регулаторната и особено на монентарната политика. А перфектният начин да няма ефекти от спекулативен капитал (който идва и си тръгва) можем да търсим в севернокорейската автаркия – където инвестиции няма.

Другият проблем на свободното движение на капиталите според авторите е неравенство, създадено в следствие от навлизането на инвестиции в развиващите се страни. С други думи, когато всички тънем в наследената от  плановата  икономика мизерия идват едни инвеститори, строят предприятия и тези от нас, които имат работа в новите предприятия, вече не сме „равни“ с все още бедните ни съграждани. Да наречеш това „проблемно неравенство“ е приемливо само за хора в левичарската кула от слонова кост .

Свръхзадлъжнялост –няма проблем?

Темата за инвестици и свободно движение на капитали е последвана от наистина изумителни пасажи, опитващи се да кажат, че свръх задлъжнялостта на страните в Западна Европа не е чак такъв проблем – въпреки ситуацията в Гърция, въпреки че Европейската централна банка вече изстреля всичките си монетарни патрони, за да спре дефолти в Италия и Испания, въпреки анемичния икономически растеж. Изглежда, че докато положението не стане ”гръцко” можем да се успокояваме, че всичко е наред.

Наред в смисъл – Великобритания с  90% правителствен дълг към БВП, Франция с 96%, Испания със 100%, Италия със 132%, нива които са виждани през последните векове само при войни и то с размера на първата и втората световни. Ако броим и нефинансираните пасиви (обещанията за пенсии и социални плащания) минаваме към нива на дълг в стотиците проценти от БВП

С увъртания от сорта, че спад от 120% на 100% дълг/БВП водело до много малко намаление на кредитния риск. С изказвания, противоречащи на собствената им теза – например, че пазарите дават по-малък шанс за кредит дефолт на страни с по-добра финансова история. Или с твърденията, че е по-добре вместо с бюджени излишъци страните да покриват дълг с по-висок икономически растеж – който някак си ще се пръкне от нищото. Авторите не успяват да ни докажат по никакъв начин, че бюджентата дисциплина или пък още повече плашилото на „неолиберализма“ са надценени. Любопитно щеше да е, ако наистина написаното в статията е официална позиция на МВФ – кога да чакаме изтеглянето на Фонда от Тройката в Гърция или покриването на всички задължения на гръцкия бюджет, ей така без изисквания за реформи.

Не е учудващо, че левичари (основно хора с лоша икономическа грамотност) се радват на „края на неолиберализма“, малко по-странно е обаче, че такива клик-бейт заглавия излизат в издание на сериозна институция като МВФ.

[1] Neoliberalism: Oversold?

[2]Всъщност авторите на статията таргетират идеите на Милтън Фрийдман – за разлика от нашите левичари знаят разликата между икономист и новелист

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!