ББД в контекста на новото ляво

Време е да разнищим защо Безусловният базов доход (ББД) е толкова важна битка за съвременните леви. Тя е идея, която циркулира в обществата от няколко епохи – съвременните й защитници, например, смятат хуманиста Томас Мор (XVI-ти век) за основополагащ техен идеолог.  Този текст няма за цел да обяснява защо ББД е невъзможен за осъществяване в дългосрочен план, вреден и опасен. Майкъл се е справил доста добре в тази статия от преди три години.

Тук полезно би било да разгледаме въпроса защо напористите, властово непредставени привърженици на идейното ляво едва напоследък започнаха да лансират идеята си за Безусловен базов доход в комбинация с причудливи „зелени“ концепции и как новото ляво се различава от онова съветско ляво, което вилнее в България последните близо 100 години.

Преди няколко месеца бях зрител на дебат между free market ориентирания Боян Рашев (негови материали в ЕКИП) и защитничката на ББД Ваня Григорова. Интересното в случая беше не толкова представената идея за насилствено отнемане на частна собственост (пари) от страна на държавата, а значителната разлика в лозунгите, които сме свикнали да чуваме от хардкор левите. Интересен пример от конференцията беше именно окомплектоването на идеята за ББД с друг модерен призив – този за дерастеж (degrowth). Спокойно можем да кажем, че новата вълна на Комунизъм 2.0 настъпва с пълна сила в България, наред с останала част от Европа.

Още преди официалния крах на Съветския съюз, левите (западни) идеалисти започват своеобразното му идеологическо ребрандиране. Цялата история на обобществяване на земята, средствата за производство и т.н. се оказва неуспешна в това да докаже, че именно по този начин ще се постигне мирно, безкласово общество, което да отведе човечеството в нов рай на Земята. За сметка на това експериментът оставя милиони убити, десетки фалирали държави, няколко поколения, които плащат дълговете на предците си – социализмът не проработва. Затова на защитниците на преразпределянето и колективизацията им трябва преформулиране на апелите. Ето няколко нови признаци, че пропагандата, която се сипе над вас, идва от новото ляво

Борбата вече не е само класова, а всеобхватна

Класическата левичарска борба по оста бедни-богати е успешно развита от новите идейни последователи на Маркс. По принцип, хората винаги се делят на „ние“ срещу „те“. Този модел ни е еволюционно заложен още от маймуните. Неокомунистите го използват много умело, за да привлекат разнообразни прослойки към каузата си, както са го направили преди век с пролетариата.

Според новата лява линия, ако си жена, то ти задължително си подтисната от доминиращите мъже; ако си цветнокож, то ти задължително си подтиснат от белите; ако си с различна сексуалност, задължително си подтиснат от тези с традиционна и т.н.
Ако си част от тези underprivileged групи, ти си орисан да водиш битка…и тази битка не е твоя лична, тя е групова, всенародна, политическа. Така обсъждането на всяка една обществена тема може да стане нещо наподобяващо класическата „класова война“ от преди век.
Успешната реализация на това ребрандиране на лявото наблюдаваме в САЩ, където т.нар PC  или политическа коректност (Political correctness) култура е в своя апогей.

Безработните, те да са живи

 Апелът към трудещите, работническата класа, пролетариата като истинските комунисти, на които е обещан Новия свят е заменен с апела към нетрудещите се, класата на помощи, немотивираните. От емблематичния лозунг „От всекиго според възможностите на всекиму според потребностите“ частта с възможностите практически изчезва – ще получиш базов доход, независимо дали работиш или не. Основният фундамент от идеите на комунизма, че понеже консумираш обществени блага, си длъжен да създаваш такива (и да ги отдаваш на обществото), е с изцяло нов прочит. Вече няма планове за 0% безработица, безработният по призвание е новата целева група на модерните леви. И защо да не?! Това е, може би, най-лесно продаваемата идея – стой си у вас, прави с живота си каквото искаш, другите (лошите) ще платят сметката вместо теб.

Така стигаме до ББД. Той не е обещан само на работещите, трудещите се, пролетариите. Той е за всеки. Особено за тези, които не обичат работата си (или не обичат работата изобщо). Това е апел основно към поколението на т.нар. millennials (18-30 годиншните), заради склонността им, „следвайки мечтите си“ да избират екзотични и непечеливши професии тип lesbian dance therapist например. Сред тях е масова идеята, че единственото мерило за това дали една професия, продукт, услуга е важна, е именно личното им усещане, че правят нещо важно. И ако пазарът (разбирай клиентите и техните левчета в джоба) не желаят да поддържат този продукт, услуга, професия е важно поддържането все пак да се случи по някакъв (насилствен) начин. Така ББД идва като идеалното решение на този проблем и левите не го крият. По време на кампанията в Швейцария, идеята за гарантиран доход беше защитена с аргумента, че така хората щели да имат времето да се занимават с „обществено значими“ дейности каквато е опазването на околната среда, поезията, хоби рисуването и т.н.

Което ни води към другия стратегически ход на новото ляво:

Осиновяването на „Зелената идея“

В момента зелените движения в световен мащаб са доминирани от леви политически решения на екологичните проблеми. Изненадващо, но този процес започва много осезаемо да се усеща именно с падането на Берлинската стена. След като на левите вече им е изключително трудно да оспорват факта, че именно капитализмът гарантира по-голям просперитет, достъп до блага, здравеопазване и технически прогрес, спрямо плановата икономика на Източния блок, започва ребрандирането и на критиката към капитализма – той може и да прави хората по-богати, но е мръсен. Екологично мръсен. Опасен за околната ни среда, майката Земя, нас самите. Затова трябва да го контролираме, ограничаваме, ненавиждаме.

Това, разбира се, е по-различна картина от тази, която чертаят левите по време на Съветския съюз. Тогава символ на неговата успешност са машините, индустрията, заводите.  Дори за малка държава като България, примерите на компромис с екологичното равновесие в името на „преизпълнението на петилетката“ са чудовищно много. Сега обаче е различно. Битката на левите е да покажат, че единствения начин да „спасим“ Земята е като наложим централизирана власт, която да ни насили да ограничаваме „алчността“ си, нагона за консумиране, технически прогрес, просперитет. Така се появява и идеята за дерастеж (degrowth). В него, с най-прости думи, се казва това, че ролята на държавата, на централизираните решения са именно, да ограничават капитализма, развитието, прогреса…в името на природата. Критиката към свободния пазар, вече не е, че плановата икономика ще донесе повече просперитет и „справедливост“ (защото историята ги опроверга), а че развитието и прогресът, които неминуемо води след себе си свободната размяна на стоки и капитали, ще увредят природата.

Тук трябва да отбележим, че левите определено постигат успех. Инфилтрирането на каузите за опазване на околна среда успешно се случва в Европа и в САЩ, като апелите са именно използването на репресивния апарат на държавата за решаването на проблеми, вместо  да се разчита на решенията, които предлагат и интегрират свободните индивиди.

Революция vs Демокрация

Интересно наблюдение, което имам от разговори с ляво ориентирани хора, е именно отстъплението от революционизма на предишните леви. Победата няма да бъде осъществена с терор, кръв, разправа с „лошите“, а чрез всенародно (че дори универсално) приемане на новия ред.
Това до голяма степен успокоява противниците на левите, защото почти не могат да се намерят примери, в които комунистите идват на власт чрез честни и демократични избори. Отхвърлянето на предложението за ББД в Швейцария с 80% е пресният пример за това. Естествено, не можем да знаем дали залитането към по-мирния подход не е само временна тактика, целяща да оправдае бъдещо насилие. Никога няма как да знаем. Всичко казано в този текст цели точно това – да покаже, че комунистът козината си мени, но нрава – надали.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!