ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Сценарист от екипа на Слави Трифонов скъса снимка на Президента Росен Плевнелиев в национален ефир и с това предизвика медийна буря, продължаваща вече 4-ти ден. Цялостният отзвук и коментари са негативни за шоумена, като дори ленивият и муден СЕМ взе та се самосезира и прати писмо до bTV. Самата bTV се разграничи рязко от действията в шоуто, макар и да не е предприела други действия.
Оценките, че Трифонов е „тъпак“, „глупак“, „маргинал“, „простак“, „неморален“, и т.н., обаче, са твърде повърхностни и преждевременни. Всъщност, целият случай досега се разиграва напълно по сценария на шоумена и изцяло в негова полза. Слави направи своя ход, заложи капан и „умните“ скочиха с двата крака в него.
За да аргументираме това заключение, трябва да направим две допускания: (1) Трифонов и екипът му са поели курс към влизане в политиката и (2) те вече работят активно в тази насока. Ако това е така, то Слави Трифонов трябва да премине през рамка от няколко успешни стъпки, в която скъсването на снимката на Плевнелиев се вписва перфектно:
Да бъде забелязан: политическата сцена в България е пренаселена и за да бъде успешен един нов политически проект, то той трябва да бъде ярко забелязан и припознат от избирателите като валидна алтернатива. Макар Шоуто на Слави да има ежедневен ефир малко след прайм тайма (т.е. той има повече от достатъчно медийно влияние), самото шоу не е в изцяло политически жанр и хората в него не се възприемат като „сериозни“ политически играчи. За да бъдат забелязани и разпознати като такива, екипът на Трифонов трябва да влезе в медийния поток като такъв – т.е. с политически действия и послания. Късането на снимката на Плевнелиев осигури и двете неща – 100% политическо действия с огромен медиен отзвук. Имайте предвид, че в 21-ви век е почти невъзможно да задържиш вниманието на обществото за повече от два дни, а той го направи за 4.
Да бъде силен лидер: почти винаги и навсякъде, избирателите търсят едно-единствено качество в своите политици – да бъдат силни лидери. Тоест, да бъдат категорични, да не отстъпват, да вярват, че са винаги прави, да не се извиняват и да влизат в тежки битки с много врагове. Късането на снимката на Плевнелиев осигурява всичко това – категоричен политически акт, който му навлече много врагове, пред които той няма да отстъпи. При внасянето на подписите от референдума Борисов също направи ключовата грешка да се обяви за враг на Трифонов. Хората са склонни да гласуват за политик, който е силен лидер, макар и да не са съгласни с това, което той предлага (Буш младши, Тръмп, Путин, примерите са безброй).
Да бъде краен: азбучно правило е, че човешката психология помни крайностите. За средностатистическият избирател, светът е черно-бял – има добри, има и лоши. По средата са някакви хора, които никой не разбира и никой не запомня. Късането на снимката на Плевнелиев осигурява това – краен и безкомпромисен политически акт, който ще бъде запомнен.
Да печели аудиториите една по една: макар и политическият успех често да изглежда като издигане на огромна вълна, всъщност той почти винаги е резултат от последователно спечелени отделни аудитории. Късането на снимката на Плевнелиев осигурява и това – макар и да смятам Плевнелиев за (много) добър Президент, той със сигурност не е силен Президент. Плевнелиев се подлъга да приеме безкритично съветите на западния си екип от PR-и, които го вкараха в напълно неестествен за него самия образ – изкуствена прическа, изкуствена усмивка, изкуствени жестове, непривични за него дрехи, наизустени фрази, т.н. Всичко това остава впечатление за фалш и лъжа в избирателите, размазва истинската личност на Плевнелиев и го прави неспособен да излъчва сила както в защита, така и в атака. В крайна сметка, рейтингът му се срина до около 30%. Тоест, 70% от българите не го харесват, като поне 30% от тези хора мразят едновременно Борисов и Плевнелиев – ясна аудитория за Трифонов.
Да сложи битката в рамка, която му е от полза: Сън Цу някога е казал, че „Побеждаващите генерали първо печелят и след това отиват на война, а победените генерали отиват на война и след това се опитват да спечелят“. За да бъде наистина успешен политически проект, Трифонов трябва да положи следващите избори в такава рамка, която облагодетелства него лично и кара останалите играчи да бъдат реактивни. Референдумът и волята на „народа“ засега играе ролята на такава рамка и вероятно някои от въпросите са умишлено подбрани, за да бъдат рационално неизпълними. Тоест, референдумът ще раздели обществото на две – хората, които го подкрепят са с Трифонов, а тези, които не го подкрепят, са срещу него и „народа“.
Но истинската политическа полза не е в това, а във възможността да се брандират противниците на референдума като врагове и да се привличат избирателите, които по една или друга причина не ги одобряват. Късането на снимката на Плевнелиев осигурява и това – чрез (вероятно юридически оправданата си) позиция срещу някои въпроси в референдума, Плевнелиев беше превърнат във враг на Трифонов и „народа“. Снимката му беше скъсана в ефир и екипът на Шоуто го громи вече трети ден в прайм тайма на национална телевизия. Всичко това носи не толкова политически позитиви сред поддръжниците на референдума, а привлича избирателите, които не одобряват самия Плевнелиев. Те виждат в лицето на Трифонов един силен лидер, който громи техния враг и донякъде предлага алтернатива. А врагът на моя враг е мой приятел (в този случай – потенциален лидер).
Макар и нетолкова ключова, има една друга подробност, която доказва колко гениален е маркетинговият ход със снимката. Забележете кой я скъса – не Слави, а негов сценарист. Това изобщо не е случайно – Трифонов знае, че образът му ще бъде неизменно вкарван в обувките на проваления проект „Бареков“ и той трябва да избяга от това. Бареков скъса в ефир в. „Труд“ и стана известен като „късащият вестници клоун“. Ако Трифонов беше направил същото, той щеше да стане известен като „късащият снимки клоун“. Затова и той не го направи лично. Бидейки в националния ефир на неговото предаване и от негов сценарист, скъсаната снимка му донесе всички възможни позитиви, но и избегна големият негатив – паралелът с Бареков. Случайност? Не мисля.
Подценяването на Слави Трифонов като политически играч е огромна грешка. Шоуменът нито е „тъпак“, нито е „глупак“. Ако ли пък е такъв, то тогава „умниците“ трябва да си отговорят на въпроса – защо скочиха вкупом с двата крака в капан, заложен им от един учиндолски „глупак“?
