ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Случката с „приоритетните“ специалности
Преди около месец от Министерството на образованието и науката бе обявена реформа при финансирането на студентски стипендии с европари по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. Според тази реформа от сега нататък студентските специалности се разделят на „приоритетни” и „неприоритетни” и само студентите следващи в първата категория специалности имат право да получават стипендии за успех финансирани с европейски пари. Приоритетни са тези специалности, в които има недостиг на кадри и целта на промените е да се създаде по-висок финансов стимул пред студентите да постъпват в тези специалности и така да бъде запълнен недостигът. Отзвукът от страна на студентите бе предимно негативен и дори бяха организирани протести, включително Националното представителство на студентските съвети (НПСС) се обяви твърдо против нея.
В отговор на това министърът на образованието Меглена Кунева се съгласи на преговори с НПСС и преди седмица в крайна сметка бе решено, че реформата остава и студентите по неприоритетните специалности няма да могат да получават европейско финансиране. Решението на Кунева имаше и компромисен момент – студентите в неприоритетните специалности ще продължат да получават стипендии за успех, които обаче ще бъдат финансирани с пари от държавния бюджет. Не само това, но и самият размер на стипендиите ще бъде увеличен с 20 на сто като се планира за тази година да се предоставят допълнително 1 млн. лв. за стипендии а следващата още 3 млн. Освен това НПСС настоява стипендиите да бъдат повишени с допълнителни 10% през периода 2018-2020 г.
Към момента в бюджетните прогнози на Министерски съвет не се предвижда ръст на парите за образование и затова все още няма яснота от къде ще дойдат тези милиони. Така, прословутата реформа на МОН се превърна в поредният допълнителен разход измислен преди да се знае от къде ще дойдат приходите необходими за неговото финансиране.
Компромисът на министър Кунева с НПСС всъщност до голяма степен обезсмисля самата реформа. Все пак, нейната основна идея бе да се понижат стипендиите в неприоритетните специалности и спестените пари да бъдат използвани за повишение на стипендиите по приоритетните такива. Целта на това преструктуриране на стипендиите е да се създадат по-големи финансови стимули пред студентите да кандидатстват в приоритетните дисциплини, в които има остър недостиг на кадри, вместо в неприоритетните където има релативен излишък. Сега обаче, след преговорите на МОН с НПСС излиза, че не само, че стипендиите в неприоритетните специалности няма да бъдат намалени, но и ще бъдат повишени! Първоначално търсеният ефект от реформата ще бъде до голяма степен (ако не и напълно) неутрализиран.
Дали самата реформа както беше първоначално предложена е адекватна е съвсем друг въпрос. Факторите, които допринасят за липсата на кадри и интерес към въпросните приоритетни специалности са много и този проблем със сигурност няма да бъда решен само чрез такъв набор от мерки. А именно, наливането на пари към специалностите, в които има липса на кадри няма
В крайна сметка излиза, че самото МОН няма яснота каква всъщност е целта на реформата. Първо уж иска да създаде финансов стимул пред студентите да кандидатсват за т.нар. „приоритетни” специалности, а след това се съгласява на компромис с НПСС, който до голяма степен ще неутрализира ефекта от въпросната реформа. И на всичкото отгоре, от сега нататък няколко милиона допълнително от държавния бюджет ще отиват за студентски стипендии – разход, който досега го нямаше. И този нов разход се появява в период, през който държавния бюджет страда от хронични дефицити година след година.
Какво субсидират стипендиите
Цялата случка е добър повод да се замислим всъщност каква функция изпълняват студентските стипендии и кому са нужни? На теория основните цели на стипендиите за успех са да предоставят финансов стимул пред студентите да учат по-усърдно и може би до колкото е възможно да предоставят някаква парична подкрепа за тези студенти, които се намират в затруднено финансово положение.
До известна степен обаче съществуването на подобни стипендии изкривява стимулите за учене. Целта на образованието би трябвало не да са самите високи оценки, а придобиването на качествени умения, които са търсени на пазара на труда. Оценките и образованието като цяло са средство, не цел сами по себе си. Целта е придобиването на качествени знания и в последствие добра професионална реализация благодарение на тези знания. Най-доброто възможно възнаграждение за старанието, което един студент е положил в своето образование, е намирането на работа по неговата специалност.
Със стипендии за успех обаче има опасност ученето да се превърне в самоцел понеже студентът получава заплащане за това. Има опасност това да бъдеш студент да стане професия само по себе си, особено ако стипендиите за успех са сравними в началните заплати в сектора, към който си се насочил. Стипендиите сами по себе си разбира се не са лошо нещо – няма нищо лошо в това да съществуват финансови стимули за постигането на добър успех във висшето образование. Крайната цел и основен стимул обаче винаги трябва да бъде професионалната реализация.
Ако високите стипендии са единственото нещо, което стимулира студентите да учат усърдно това е ясен знак, че съществуват сериозни проблеми и дисбаланси или в образователната система, или на пазара на труда или и на двете места. Тези проблеми със сигурност няма да бъдат решени чрез вдигането на студентските стипендии, дори напротив.
Работодателите в България изпитват недостиг на кадри, въпреки че нивото на безработица все още е около 10%. Това означава, че има несъответствие между уменията, които са необходими на работодателите и уменията на безработните. Много от тези безработни разбира се са настоящи или наскоро дипломирали се студенти, тоест, уменията, които те имат, не съответстват на изискванията на работодателите. Поради това много студенти от определени специалности не могат да намерят работа, и този факт кара все по-малко от тях да постъпват да кандидастват това, което в последствие води до недостиг на кадри. За да бъде решен този проблем, висшето образование трябва да се реформира из основи и да се подобри неговото качество, за да се постигне съответствие между уменията придобити от студентите и уменията търсени от работодателите.
НПСС и професия студент
Именно затова и едностранното лобиране за повишаване на стипендиите от страна на НПСС е изключително разочароващо. Ако то НПСС наистина бяха загрижени за бъдещето на студентите в България те би трябвало да лобират за точно обратното, или поне за цялостна реформа за подобряване на качеството на висшето образование. Вместо това, в типично държавно-бюрократичен стил, от НПСС искат просто наливането на още и още пари за студентски стипендии, сякаш превръщането на това да си студент в професия би решило фундаменталния проблем.
Разбира се, що се отнася до НПСС като организация то „професия студент” всъщност най-добре описва това, с което се занимават нейните членове. Сред членовете на управителния НПСС получава държавно финансиране равно на 0,03% от бюджета предвиден за образование, така че не е голяма изненада, че разсъждават като типични държавни бюрократи (или хора на бюджетна хранилка). Основната цел на всеки един бюрократ винаги е да разшири финансирането за сектора и отдела, в който работи, и НПСС не са изключение от това правило.
След цялото фиаско, което се разигра около стипендиите, едно нещо е сигурно. Нито МОН, нито НПСС имат каквато и да било представа от какво всъщност се нуждае висшето ни образование. Не по-високи стипендии и безцелно наливане на пари към студентите, а фундаментална реформа, която да подобри неговото качество. За съжаление обаче изглежда, че нито МОН, нито НПСС имат каквото и да било желание или стимул да работят в тази посока.
