
Рейчъл Кунлиф
Бизнесите във Венецуела имат проблем.
Всъщност, почти всеки във Венецуела има множество проблеми. Гладуването, например. Недостиг на основни стоки. Нефункциониращи болници с недостатъчен персонал и липса на медикаменти. Корумпирано и все по-милитаризирано правителство, решено да защитава настоящия президент, Никола Мадуро, на всяка цена.
Но бизнесите, особено заводите, са изправени пред по-специфичен проблем. След като икономиката на Венецуела изпадна в колапс и валутата девалвира с почти две трети през изминалата година, суровините, необходими за производството са вече непосилно скъпи или просто невъзможни за набавяне. Това не бива облекчено нито от високите вносни мита и валутни ограничения на правителството, нито от ценовите ограничения от най-ниско ниво, които правят управлението на бизнес крайно недоходоносно начинание.
Тази катастрофа е изцяло дело на президента Мадуро. Но, вместо да признае, че 17-те години Чавистки социализъм са били ужасна грешка, която е разбила Венецуела, Мадуро затяга железния юмрук на държавния контрол.
Незаконно затваряне на заводи
BBC съобщава, че венецуелското правителство е присвоило завод, който произвежда хигиенни продукти като тоалетна хартия, притежаван от американската компания Kimberly-Clark. Престъплението на Kimberly-Clark? Затварянето на фабриката, поради неспособност за набавяне на суровини.
Венецуелският трудов министър, Освалдо Вера, нарече затварянето „незаконно“ и обеща заводът да продължи да работи „в ръцете на работниците“. Очевидният въпрос следва да бъде: с какви материали? Как правителството си мисли, че заводът може да заработи отново, без суровините, от които се нуждае?
Друг проблем, в лицето на президента, е смразяващият авторитаризъм – декларацията, че частна компания е нарушила закона, прекратявайки дейността си. През май, президентът Мадуро заплаши с арест и затвор собствениците на заводи, които спират производство, казвайки, че продуктивният капацитет на Венецуела „бива парализиран от буржоазията“.
Кой би желал да работи в такова място
В действителност, парализата е причинена от радикално анти-бизнес политиките на правителството, включващи подобни заплахи. Коя компания, била тя местна или международна, би пожелала да построи завод във Венецуела при такива тиранични условия, знаейки, че е невъзможно да реализира печалба и, че собствениците рискуват арест, опитвайки се?
Мадуро обвини за последната криза, както и за всички предишни кризи, войната, водена срещу режима му, от опозицията в тайно сътрудничество с американските сили. Простичкият факт е, че той оставя собствениците на бизнеси без опции, създавайки климат, в който е невъзможно да се оперира. Ежедневните протести срещу недостига на храна, из цялата страна, показват, че венецуелците се отчайват. Времето на социалистическия режим на Никола Мадуро изтича.
Оригиналната статия можете да видите ТУК
Превод: Велин Стефанов
ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение

Споко ,пичагА. Аз познавам 80 год. Дето неМожеш да му дадеш даже и 65. Що,щото е работил само и единствено като чиновник.точка.и в същото време си мисля ,че бащата /майката са от подобния сорт.
Нали,мисли преди да говориш ,мърльо!
Мисли за тях ,мисли и ако можеш и за останалите подобни,щото иначе ща трябва да си търсиш работа на „борсата“ ,нали.
Жалък ,смешник.влез в живота барем малко от малко,бе шоп нещастен!!!
Мога и да продължа ама просто ще си загубя времето.