ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Конституционният Съд отряза половината от референдума на Слави Трифонов и телевизионният водещ още на следващата сутрин за пръв път загатна за влизане в политиката. Както вече писахме преди месец, това беше напълно предвидимо – политическата заявка на Слави минава през политически отрязан или окастрен референдум, а не през успешен или неуспешен такъв.
За добро или лошо, това още тогава не се разбираше от управляващата коалиция. След внасянето на подписите, ГЕРБ открито тръгнаха към отхвърляне на прякото допитване, но политическият инстинкт на Борисов ги спря. Постигнатото с пълен консенсус решение на Конституционния съд срещу референдума, обаче, говори ясно за прехвърлена (от ГЕРБ) и изпълнена задача.
Както написаха юристите Петьо Славов и Кристиян Таков (и двамата не могат да бъдат обвинени в симпатии към Трифонов), конституционната издържаност на въпросите от референдума изобщо не е еднозначна. Де факто, Конституционният съд вчера се е произнесъл по въпроса „Може ли Обикновено НС да намали броя на народните представители от 240 на 120?“ (какъвто не е поставян), а не по поставения „Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?“. Дали в рамките на казуса пред КС, двата въпроса са тъждествени – не е ясно. За това свидетелства и разгорещената дискусия между юристи под поста на доцент Таков.
Всички тези спорове ни навеждат на мисълта, че решението на Конституционния съд не е плод на някаква кристална яснота по казуса, а по-скоро на спуснато политическо решение от управляващата коалиция (назначила съдиите).
Политически автогол?
И отново се връщаме към самоувереността на ГЕРБ и управляващата коалиция, че могат с някаква хватка да отсвирят референдума и политическите амбиции на Трифонов. Същата тази самоувереност вече отвори вратата за политическия проект на Слави и то по възможно най-добрия начин за него.
Първо, с елиминирането на референдума, ГЕРБ позволяват на Трифонов да рамкира последващата политическа битка не като ГЕРБ срещу Слави, а като статукво (ГЕРБ+) срещу правата на народа (чийто представител е Слави).
Второ, това няма да е просто кух лозунг, а реалност. Така опасността Трифонов да се превърне във втори Бареков намалява значително. Докато Бареков и Слави Бинев трябваше да развиват теории на конспирациите, за да се изкарат врагове на Борисов и статуквото, то Трифонов просто ще се облегне на фактите – управляващите спряха референдума.
Трето, нито един политик и партия не застава на страната на Слави и референдума. Което означава, че той ще може да се представи като единственият и последователен (което също е вярно) борец срещу политическата класа. Това ще му позволи да направи реален опит за привличане на негласуващите българи – нещо, което през годините се е доказало като почти невъзможно.
Или накратко казано, много е трудно да открием аргумент, който да обори тезата, че сляпото самочувствие и самоувереност на ГЕРБ днес ще докарат Слави Трифонов на власт утре.
