ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Половин година чета за нарушеното право на свободно слово на Борислав Сандов и несправедливостта на българската съдебна система… В същото време наблюдавам дейността му и се опитвам да определя нейната стойност. Освен анти-всичко активности, друго не виждам. Да имаш нагласа, че можеш да коментираш, без да можеш да правиш – това е специфична житейска философия, но не на тези, които създават, а на тези, които във всички времена или са пръскали идеологии, или са ги прегръщали.
Политическо говорене на чужд гръб
Казусът изобщо не е за свобода на словото. Казусът е в превръщането на идеала за свободното слово в параван. Защо вярвам, че Сандов не разпознава идеала, а отърква егото си в него? Ами защото липсва връзка между публичното говорене, делата и поемането на отговорност. Да обърна внимание – в успелите общества имат много активна връзка между тези три понятия!
Сандов не е просто граждански активист, а политик. Профилът му във Фейсбук не е просто лична стена, а платформа за политически изказвания с хиляди последователи. „Отровител“ касае не просто един човек, а дейността на цяла компания. Сигурен съм, че хората, защитаващи „свободата на словото“ на Сандов, биха реагирали по друг начин, ако утре той говори така за тях и техния бизнес. Затворете очи и си го представете… И сега кажете, че ще го прегърнете, ако с лека ръка плюе на фактите и усилията ви.
Цоцорков е публичното лице на Асарел-Медет. Като го нарича „отровител“ в социалните медии, Сандов – от позицията на политик – публично обижда него и всеки един бивш и настоящ служител на компанията. Атаката върху репутацията (комплексът от дела, ценности, публично присъствие на една личност или организация) в едно зряло общество не е безобидна. Напротив – имплицираното внушение е, че служителите на компанията работят в подкрепа на „отравянето“. Само не е ясно защо го правят – та всеки един от тях, родителите и децата им живеят в Панагюрище и околните села. Никой там няма интерес да „трови“ и затова всички дават максимума от себе си, това да не се случва.
Работещите срещу популистите
През 1998 г. Асарел-Медет е пред ликвидация. При рекордно ниски цени на медта, технологична изостаналост и мижави запаси, никой няма намерение да се занимава със спасяването на му. Освен работещите в него. Защото затварянето на комбината е смърт за града. Днес, Асарел-Медет е собственост на почти 3000 души, бивши и настоящи служители. Много от тях вече са пенсионери и живеят много по-добре от 95% от пенсионерите в тази страна – благодарение на това, че всички са „отровители“. За нивото на благосъстояние на настоящите служители и това, че стандартът на живот в градче като Панагюрище е доста по-висок от половината ни областни градове, да не говорим…
Няма перфектна мина. Обаче огромният напредък в последните години по отношение на намаляване на екологичното въздействие, постигнат с инвестиции от стотици милиони лева и неуморната работа на страшно много хора, е очевиден за всеки, който има представа от производство от такъв мащаб. Знам го, защото тази информация е достъпна и най-вече защото компанията, в която съм партньор, неведнъж е подкрепяла Асарел-Медет в тази кауза. Виждам, че Цоцорков и екипът му търсят най-доброто и работят за постигането му. Хората, които знаят как да създават, са наясно, че само подобно поведение води до успех. Затова се чудя: Дали един „отровител“ ще поддържа резерв за заплащане на заплати на 1700 служители в продължение на 6 години, ако се наложи компанията му да спре временно работа?
Всъщност смятам, че присъдата на Сандов не е добра. Въпросните 5000 лева той ще ги плати без проблем – я ги съберат феновете му (той вече милозливо ги помоли), я му ги осребрят като непланирани разходи по проекти за „граждански натиск срещу олигархията“ или „опазване на местните общности от лоши инвестиционни помисли“. И най-парадоксалното е, че това са пари на страни като Норвегия, чиито приходи идват преди всичко от нефтено-газовата индустрия, тоест – от сериозни „отровители“, ако трябва да ползваме тази реторика. Доста по-адекватно би било, да го пратят да изкупи греха си чрез полагане на труд за няколко месеца в Асарел-Медет – да се сблъска малко с реалностите на живота в мината, да опознае хората, да погази в калта, да пипне машините, да си поиграе на истински еколог в трите пречиствателни станции или терените за рекултивация…
А към френския посланик г-н дьо Кабан, който не пропусна да отбележи нов удар срещу българския съд с „Аз съм Борислав Сандов” в Twitter, имам два въпроса: Дали има той представа каква част от добиваната в Асарел-Медет „отровна“ мед, пренася електричеството на EDF и задвижва електромобилите на Renault? И ако един ден, дай Боже, френската компания Total започне добив на нефт и газ в Черно море и Сандовци в хор започнат да викат: „Отровителите вън!“, дали няма леко да си промени мнението – на 180 градуса например?
Сандов като Сидеров
В обобщение: някой, който никога нищо не е създал, който се гордее само с това колко инвестиции, проекти и нови технологии е спрял, който не може и не знае нищо, което би могъл да предложи на свободния пазар, има наглостта да обижда екипа, спасил едно от най-големите предприятия на България, поддържащ жив цял регион и печелил всички възможни награди в икономиката на страната. Политик, с незадоволени амбиции да управлява от името на всички ни, си позволява непристойни думи по адрес на хората, които всеки ден мислят, работят и създават тази страна. И това е ежедневие – списъкът с имената на политици, които буквално процъфтяват с подобни прийоми, е безкраен. Казусът е абсолютно идентичен, независимо дали обидите излизат от устата на Сидеров, Симеонов, Слави или Сандов.
И пак да кажа: за да не се оплетем в дискусията колко свободно можем да си приказваме, проверете връзката говорене – дела – поемане на отговорност. Когато някой не си държи езика, вързан за тази света троица, му се случва да го плющи съдебният камшик. Това е силата на правото срещу този, който го руши, криейки се зад обществени идеали.
Ако в цялата работа има „отровител“, то това е Сандов. Защото с езика на омраза, който ползва, създава среда, която трови бъдещето на България. Неразбирането на това е изключително тежка диагноза за обществото ни. И доста добре обяснява защо България напредва толкова трудно.
* Авторът за себе си: Завършил управление на околната среда и природните ресурси, управляващ партньор е на denkstatt, консултант на “Асарел-Медет“ и много други компании по устойчиво развитие. Гласувал за Зелените на последните избори в София. Познава добре и двете страни в казуса.
Да. Има един верен факт измежу всички написани в тази статия небивалици. През 1998 г. Асарел Медет наистина е била пред фалит….Доведена до това положение именно от хората, които тогава са станали нейни собственици. Целта е ясна – да я приватизират н абезценица. Година по-рано ружеството за разлика от другите големи фирми е печелившо. Чистата печалба за 1996 г. е 406.370 млн. лв., а за 1995 г. – 388.753 млн. лв.
А най-голямата небивалица е приказката за съвместимостта между екологията и минната индустрия – две взаимно изключващити се реалности, не само в България, а и в целия Свят, независимо от “новите’- стари технологии 🙂 ‘
С тази уговорка, че държавата винаги е прибирала печалбата на предприятието и са оставали 0 лв. за инвестиции… и при най-ниските цени на медта в историята през 1997-1998 г., то е просто мъртво.
А как се случва екология без минна индустрия ще трябва да ме осветлите?
Г-н Рашев,съзнавате ли,че бидейки платен консултант/както сам признавате/на Асарел-Медет,вашата статия няма никаква стойност?!Кой си мислите,че ще повярва на твърденията на платен/зависим/ наемник!?Не ставайте смешен с даване на оценки от такава жалка/слугинска/позиция,в която се намирате.
Бидейки консултант на Асарел-Медет знам повече за това какво реално се случва там от всеки друг „независим“ писач. Между другото, в последните 2 години приходите от Асарел формират около 2% от годишните приходи на фирмата ми – колко пък да съм „зависим“?
Статията е стилно пристрастна.. ясно на чия страна 🙂 Това е коментара ми
Разбира се, че е пристрастна… Все пак съм работил за това мината да замърсява по-малко. Вие как бихте реагирали, ако има подобни коментари за вашата работа?
Браво! Чудесна статия, която много точно определя истинската същност на ситуацията. Напълно съм съгласен, че Борислав Сандов е анти-всички активности. А опита му да се скрие зад свободата на словото просто не му прави чест. Редно е човек да застава зад думите си и да носи отговорност за това, което изрича, а не да организира смешни и бих казал дори абсурдни кампании за набиране на средства, в своя полза.
„В обобщение: някой, който никога нищо не е създал, който се гордее само с това колко инвестиции, проекти и нови технологии е спрял, който не може и не знае нищо, което би могъл да предложи на свободния пазар, има наглостта да обижда екипа, спасил едно от най-големите предприятия на България” Направо ми взехте думите от устата. Сандов просто се опитва да се прави на интересен като говори глупости за всякакви хора. Така и разбрахме за жалкото съществуване на Албена Вулева. Най-комичното в тази ситуация обаче е, че Сандов редовно плаши, че ще дава под съд хора във фейсбук, които не споделят неговите гледни точки и открито критикуват лъжите му. А когато него го осъждат за вандалското му поведение, това се оказва нарушаване на свободата на словото. Какво друго да очакваш от човек, който се изхранва само с рекет над бизнеса и усвоява пари по кухи и безсмислени обществени поръчки.
Сандов е един от редовните драскачи в социалните мрежи. Интересно ми е кога точно му остава време да прави екология и да опазва природата, като постоянно виси във Фейсбук? Да не би да си опазва еко равновесието в електронната ферма? Време беше да бъде осъден. Не можа да ръсиш глупости по адрес на този или онзи и после да се криеш като мишка и да казваш, че не си ти. Лесно е да се клевети във фейсбук, защото може да се изтрие всичко и после да се правиш на ударен. Адмирации за нашия съд.