Данъчната политика на Хилъри Клинтън – социализъм на стероиди

След коментара, който публикувахме за първите елементи от икономическата политика на републиканския кандидат Доналд Тръмп. Продължаваме с поглед върху данчъната полиитка на Хилъри Клинтън

Президентската кампания в Щатите е меко казана интересна, като с наближаването на изборите тя все повече се заплита. Крайният изход ще окаже значително влияние както върху глобалната икономика, така и върху световната геополитика. Затова трябва да се анализира какви тези развиват Донад Тръмп и Хилъри Клинтън, което към момента някак си отбягва на родните медии. Сега, когато и двамата основни претендента представиха своите икономически програми  ще може да започне по-конструктивен дебат на тази важна за глобалната икономика тема. Най-силно впечатление от икономическите програми и на двамата претенденти ми направи данъчната политика на Хилъри Клинтън.

Ляво и дясно в САЩ

Преди да се потопим в темата трябва да направя важноуточнение. Демократическата партия в Щатите е тяхната социалистическа партия (лява партия), а републиканците са в противоположния спектър. Именно поради тази причина винаги се изумявам, когато някой мой приятел с уж десни политически убедения хвали Хилъри Клинтън, като в същото време критикува БСП за тяхната социална политика. От идеологическа и най-вече икономическа гледна точка двете партии са идентични. Най-общо казано левите партии се борят за  налагането на социална справедливост чрез преразпределение на финансов ресурс от по-богатите към по-бедните посредством държавата. За да може да финансира различни социални програми, тя налага по-високи данъци върху средната  и капиталистическа класа (така наречения 1%).

На противоположния полюс е Републиканската партия (и десните политически формации по принцип), която, поне на хартия, се бори за по-малко данъци и регулации, и намаляване на социалната държава. Тяхната теза е базирана върху това, че всеки индивид (или бизнес) трябва да има свободата сам да избира как да изразходва средствата, които печели, а не държавата да отнема все по-голяма част от неговите доходи, за да ги преразпределя.

Хилъри и данъците

„Казвам ви точно сега… ние ще пренапишем по-справедливи правила за средната класа и ще повишим данъците им.“

Хилъри Клинтън 8/1/2016, Омаха

Икономическата програма, и по-точно данъчната политика, която Хилъри се надява да изпълни,  се вписва напълно във философията на социализма: увеличаване на данъчната тежест за бизнеса и физическите лица. Според различни анализи, допълнителното преразпределение варира от 500 милиарда до 1 трилион долара в следващите 10 години, което включва:

1. Данък „Справедливост“ – тази мярка е доста обща и съдържа широк набор от допълнителни данъци, които целят да елеминират „неравенството“ в сегашното данъчно право. Нетният ефект от този закон възлиза на над 400 млрд. долара. Част от новите данъци включват:
   1. Покачване на така наречения “Death tax” (данък върху имуществото на починали);
   2. Покачване на данъците върху капиталовите печалби;
   3. Покачване на данъците върху търговията на капиталовите пазари;
   4. Покачване на “Exit tax” (корпоративен данък върху печалбата на корпорациите, генериранa извън Щатите).
2. Покачване на личното подоходно облагане, което възлиза 150 – 350 милиарда долара;
3. Покачване на корпоративния данък, който възлиза на над 150 – 275 милиарда долара;
4. Всякакви допълните данъци, като “Soda tax” (данък върху газираните напитки) и тн;
5. Значително повишение на минимална работна заплата, което покачва раходите за труд на предприемачите и намалява маржа на печалбата им, ако задържат броя на работниците непроменен.

Преобладаващата и непрекъснато повтаряща се тема в предложените политики на Демократическата партия е ясната цел за налагане на по-висока данъчна тежест върху средната класа и капиталистическата класа (топ 1%). Като социалистическа партия, техния план е напълно нормален и логичен – преразпределяне на богатство от най-богатите към най-бедните. Според икономическата им програма това ще подобри значително икономиката на Щатите. Повишаване на икономическия растеж, създаване на повече работни места, увеличаване на доходите, както и намаляване на данъците за по-бедните.

Исторически и емпирично погледнато обаче, подобни политики никога не водят до нещо добро за икономиката. Най-яркият от тези примери е това, което се случва в Щатите в периода на управлението на Джими Картър. По негово време пределният данък достига 70%. Прекият ефект от икономическата политика на Картър е повишаваща се безработица и нисък икономически растеж.

Тези резултати са напълно логични в контекста на това, че когато държавата иззема толкова висок процент от доходите на средната класа, те нямат причина да спестяват, инвестират или потребяват по-скъпи стоки и услуги. Това неизменно води и до спад в потреблението. Абсолютно същите фактори важат и за бизнеса. Високите данъци и МРЗ свиват печалбата на предприемачите, което от своя страна води до понижаване на инвестициите и в крайна сметка води по-висока безработицата. Причина за това е стремежът на предприемачите да запазят изискуемата норма на възвращаемост чрез съкръщаване на производствените разходи – по-малко, но по-скъпи работници, по-малко вложения в капитал и прочие.

С идването си на власт, Рейгън започва да води политика на постепенно намаляване на данъчната тежест, като в края на мандата (1988 година) си пределният данък пада на 28%. Ефектът от това е значителен, защото поставя САЩ на пътя на дългосрочене икономическия растеж, като в същото време се постигат по-висока заетост и заплащане на труда, повече инвестиции и растящи капиталовите пазари. Реално погледнато, ние имаме пред себе си един доста добър исторически шаблон на това, което трябва и не трябва да се прави.

Демократите срещу икономическия растеж

Облагането на средната и капиталистическата класа с по-високи данъци е погрешно и на концептуално ниво. Дейвид Рикардо, един от най-известните класически икономисти, още в началото на 19 век развива тезата, че фундамент и носител на икономически растеж са капиталистите (собствениците на капитала//предприемачите). Той заключава, че от всички социални групи само те могат по най-ефективен начин да комбинират производствените ресурси – труд и земя, за да създадат стойност.

Именно поради тази причина според него на бизнесът трябва да бъде създадена максимално благоприятна среда за работа. Да бъде защитена частната  собственост, да бъде наложено върховенството на закона, да имат ниски данъци и облекчени регулации. Според Рикардо това би довело до по-висока инвестиционната активност, която от своя страна ще доведе до устойчив икономически растеж и повишаване на благосъстоянието на всички икономически агенти. Данъчната политика на Демократическата партия, обаче прави точно обратното.

Плановете на Хилъри Клинтън се базират изцяло върху налагането на нови данъци и увеличаване на текущите. Това в краткосрочен план ще доведе до нарастване на приходите от налози в бюджета, с които да се финансират многобройните социални програми на Демократическата партия. В дългосрочен аспект обаче тази политика ще доведе до намаляване на данъчните постъпления, увеличаване на безработицата и спад в нивото на заплащане на всички социални групи. Това е напълно логичен и очакван резултат, който може да се прогнозира, когато се погледне „кривата на Лафер“. Според анализ на The Tax Foundation от края на 2015г., икономическият план на Хилъри Клинтън ще доведе до свиване на дългосрочния икономически растеж от 1%, спад от 2.8% в капиталовите инвестиции и с 0.8% при доходите.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!