Под игото на правата?

Правата са една от най-ключовите политически концепции в съвременния свят. Те са израза на прoсвещенския хуманизъм и често служат за морална основа на западното общество. Но възможно ли е определени права да са в ущърб на индивидида? Възможно ли е концепция, замислена да гарантира свободата, да води до тирания?

Това, разбира се са големи въпроси, чиито отговори могат да изпълнят стотици томове. В тази статия ще се опитам да разгледам някои основни характеристики на правата и да демонстрирам как някои аспекти от политическата система, които в момента се назовават „права“ всъщност представляват заплаха за личната свобода на индивида.

Общоприетата дефиниция на „право“ е “моралната или законова привилегия на някого да извърши нещо“. Правата имат четири основни характеристики:

1.Правото винаги има субект. Субектът на правото дефинира „собственика“ на правото. Например, права на човека имат всички принадлежащи към вида homo sapiens, а права на български гражданин имат само хора под официалната юрисдикция на българската държава.
2. Правото винаги има обект. Обектът по същество конкретизира привилегията на субекта, описвайки действието, което е асоциирано с това право. Например „човешко право на свободно придвижване“ означава привилегията на всеки homo sapiens да се придвижва неограничено в пространството (да извършва действието „придвижване“).

3.Правото е непреходно във времето и пространството.

Във времево отношение правата имат строго дефинирана продължителност, която е равна на продължителността на съществуването на техния субект. В пространствено отношение правата важат универсално, независимо от това къде се намира във Вселената. Така например, ако Иван има човешки права, то той ги има само от момента на раждането му до момента на смъртта му (тъй като е homo sapiens). Това важи независимо от това къде се намира Иван – той би имал тези права дори ако се засели да живее на друга планета.

4.Правата генерират задължения. „Права“ е абстрактна концепция съществуваща само в света на езика, т.е. в света на хората. Дефинирайки обекта и субекта, правата аксиоматично задължават всички останали хора да уважават описаната привилегия. Например, ако Иван има правото да не кани хора в дома си, то логически следва всички останали хора са длъжни да не влизат в дома на Иван без неговата покана. С други думи, права за един винаги носи със себе си задължение за друг.

И така, давайки точна дефиниция и разглеждайки основните характеристики, нека набързо анализираме няколко основни парва, които са станали неразделна част от съвременната култура.

Правото на частна собственост.

Субект: Производител

Обект: Пълен контрол над всеки продукт, който е бил произведен от производителя

Задължение: Да не бъдат извършвани каквито и да е действия с който и да е продукт без позволението на производителя му.

Коментар: Правото на частна собственост може да бъде рационално доказана, тъй като произтича от факта че всеки човек е собственик на тялото си, следователно е и собственик на продука на труда си. Едно от следствията от това е че актът на налагането на данъци и регулации от страна на държавата представлява нарушение на правото на частна собственост.

Правото на свободно изразяване

 

Субект: Всички хора

Обект: Пълен контрол над средствата за изразяване, които са собственост на индивида (вкл. тялото му).

Задължение: Никой да не нарушава целостта на изразните средства на индивида.

Коментар: Подобно на правото на частна собственост (и обикновно съпътстващо го), това право произтична от естествения капацитет на хората да комуникират.

Правото на определен продукт (напр. защита, образование, здравеопазване, подслон, храна и т.н.)

Субект: Потребителите на съответния продукт

Обект: Конкретен продукт

Задължение: Производителя на въпросния продукт или услуга да ги  предостави на потребителя безплатно (т.е. за своя сметка)

Коментар: Не е учудващо че осигуряването на този тип права чресто е обвързано с дейността на държавата, тъй като държавата е в позиция гарантирано да мобилизира нужния финансов ресурс поради уникалната й способност да налага данъци. В съвременния свят този тип права служат за предтекст иначе пазарни продукти и услуги да бъдат дефинирани като „публични блага“ и да бъдат регулирани/монополизирани от държавата. По същество този тип права оправдават преразпределението на частна собственост и намесата на държавата във все повече аспекти от човешкия живот. Този тип права не са съвместими с правото на частна собственост.

Колективни права

Субект: Конкретна социална група

Обект: В зависимост от местния контекст, в общия случай някакъв вид „публични блага“ т.е. продукти.

Задължение: Всички индивиди, които не са част от тази социална група са длъжни да осигурят тези продукти безплатно (т.е. за своя сметка)

Коментар: В своята същност колективните права са дискриминационни и анти-егалитарни, тъй като създават привелигерована група в обществото. Например, ако в едно общество жените имат право на безплатни гинекологични услуги, то това означава че мъжете са длъжни колективно да заплатят за тези услуги, въпреки че те самите не ги използват. Този тип права не са съвместими с правото на частна собственост, а често и с правото на свободно изразяване, тъй като в днешно време държавата наказва хора, изразяващи позиции против определени привелигировани социални групи.

Списъкът с права е дълъг и разнообразен, но този анализ може да бъде прилаган като шаблон за да се разкрият потенциалните негативни последствия за личната свобода на индивида от разширението на права. По-долу съм извадил няколко откъса от основни документи, свързани с правата. Бих поканил читателя да „дешифрира“ тяхното истнско значение сам.

„Всеки човек който се труди, има право на справедливо и задоволително възнаграждаение, което да осигури на него и неговото семейств съществуване, съотвестващо на човешкото достойнство и допълнено, ако това е необходимо, с други средства за социална защита“ (Член 23 от Всеобща декларация за правата на човека)

„Гражданите имат право на здравно оосигурняване, грантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и ред, оперделени със закон“ (Конституция на Република България)

„Всеки има право на образование, както и на достъп до професионално и продължаващо обучение. Това право включва възможността да се получи безплатно задължително образование“ (Харта на основните права на ЕС)

Заключение

От посочените примери виждаме ясно, че някои видове „права“ могат да послужат като повод за остра колективна намеса в личния живот на индивида. Този ефект се усилва от факта че демокрацията създава мотивация за широк спектър от социални групи и лобита да настояват за права и привилегии. Тъй като либерализма е в основата на Западната цивилизация (от която и България е част), често пъти се подвеждаме по позитивно звучащата дума „права“ и подхождаме благосклонно към политическите искания на тези групи, считайки ги а приори за справедливи.

В България например е на мода т.нар. „гражданки натиск“, целящ да притисне държавата да изпълни определен политическидневен ред, лансиран от една или друга група. Така че моят съвет е следващия път когато някой ви говори за права в публичното пространство, слушайте внимателно. Съвсем възможно е този борец за социална справедливост да се опитва да ви бръкне в джоба.