ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Статията е част от поредица публикации, посветени на четвъртата годишна конференция на European Students For Liberty, която ще се проведе на 22.10 от 9 часа в хотел „Рамада“ в София. За повече информация и безплатна регистрация, вижте официалния Facebook event.
В областта на социалните науки и конкретно икономиката, една от фундаменталните съвременни теории е, че въпреки че пазарите и частното предприемачество са по-ефективни от държавата в предоставянето на почти всички видове стоки и услуги, това не се отнася за някои строго специфични видове блага. Такива са например правораздаването и по-конкретно налагането на договорните отношения, сключвани на пазара. Много икономисти са на мнение, че без държавата свободният пазар не би могъл да съществува просто защото без нея няма кой да следи за спазването на договорните отношения, които хората сключват помежду си, и пазарът би изпаднал в пълен хаос. Сред повечето академични среди идеята, че държавен надзор не е необходим и спазването на договорни отношения може да се регулира и гарантира в отсъствеието на държавен контрол, се смята за невъзможна и дори абсурдна. Извън експертните среди това виждане е още по-разпространено.
Съществуват множество съвременни примери на частна регулация на договорни отношения
В действителност обаче идеята въобще не е толкова абсурдна, колкото изглежда на пръв поглед. В своята книга „Private Governance”, (букв. „частно управление“) американският икономист Едуард Стрингам описва и анализира множество исторически примери за частни форми на управление и арбитраж при най-различни видове договорни и легални диспути. И до ден днешен най-различни видове частни клубове на практикат упражняват форма на частно управление паралелно на държавното. Съществуват частни клубове и различни видове социални организации, които се създават и биват налагани от организацията на вътрешно ниво. Пример за такъв тип организации често срещан в нашето ежедневие са нощните клубове. Нощните клубове не само предоставят физическо пространство за забавление, но имат и специфични правила за поведение, които техните клиенти трябва да следват. И тези правила нито са създадени, нито се налагат от държавни институции. Те са напълно частни и се налагат от напълно частна организация.
Същото се отнася и за други частни организации и бизнеси като търговски центрове, жилищни комплекси, стокови борси и компании за финансово и търговско посредничество като PayPal, Ebay, Amazon и др. Последните две са на практика частни клубове, които спомагат търговията между хора от цял свят, разчитайки на репутационен механизъм, чрез който всеки един клиент на сайта може да оценява качеството на стоките и услугите предлагани от търговците. Компании, които играят ролята на посредник за споделено пътуване, като Uber, разчитат на подобен механизъм. Изполвайки такива механизми за оценяване, тези компании напълно заобикалят нуждата от осигуряването на държавна гаранция (под формата на лицензи и подобни) за качеството на стоките и услугите, които се обменят чрез тяхната платформа. Освен това, всички тези компании оперират доста успешно и като арбитри в случай на неразбирателства между техните.
Въпреки пълното отсъствие на държавен контрол, измамите са изключителна рядкост на стоковите борси през 17-ти и 18-ти век
Едни от най-ярките примери за напълно частна форма на управление и налагане на договорни отношения са ранните стокови борси в Холандия и Англия през 17-ти и 18-ти век. През онези времена повечето форми на търговия и обмен на акциите на частни компании е била забранена от закона, защото държавниците ги смятали за опасни спекулации и дори форма на хазарт. Това е включвало дори напълно стандартни в наши дни практики като т.нар. short selling. За да бъдат изпълнени различните търговски операции, търговците на борсите са влизали в договорни отношения, които на практика са били извън закона и съдилищата са отказвали да налагат. Въпреки това, борсите в Холандия и Англия през 17-ти и 18-ти век не само са функционирали гладко, но са претърпели и огромно развитие. Това е било възможно, защото въпреки че държавата е отказала да гарантира изпълнението на болшинството техни договори, борсивите търговци сами са регулирали своите транзакции.
За да се гарантира спазването на договорни отношения сключени между двама или повече брокери, борсите са използвали изключително опростен репутационен механизъм, подобен на този използван от търговско-посредническите уеб сайтове в наши дни. Ако искаш да търгуваш на борсата, останалите търговци трябва да знаят, че може да ти имат доверие, в противен случай никой няма да се съгласи да търгува с теб. Именно защото държавата отказва да следи за спазването на повечето договорни отношения сключвани на борсата, кариерата на всеки един брокер зависи от неговата репутация. Дори само веднъж да не спази договорните си отношения с някого, кариерата му приключва. Разчитайки само на този изключително прост репутационен механизъм, холандските и английските борси претърпяват невероятен растеж през 17-ти и 18-ти век и се превръщат в основният източник на финансиране за колониалните експедиции на тези две държави. Всичко това се случва в пълно отсъствие на каквото и да е държавно правораздаване в рамките на тези частни борси, които по-късно дори създават и налагат свои собствени „конституции“, които описват правилата, които трябва да се спазват от всеки, който иска да участва в тяхната търговия.
Частното предприемачество понякога върши работата и на полицията
Всички тези примери ясно показват, че поне на микро ниво частни механизми за налагане на договори и правораздаване не само са възможни, но са били и все още са факт в много сектори на икономиката. Ние просто не ги забелязваме, защото сме научени да мислим, че единствената причина договорните отношения да се спазват е държавните институции да са винаги налице и да следят за тяхното изпълнение. Действителността обаче е много по-сложна. Държавните правосъдни институции и до ден днешен много често нямат необходимото знание, както и необходимият стимул, за да предотвратяват измами и да следят за спазването на договорни отношения, строго специфични за определени сектори.
Например, през 2001 година компанията за дигитални разплащания PayPal среща сериозен проблем с разпространението на измами с кредитни карти чрез тяхната платформа. Компанията първоначално се обръща към властите, но дори ФБР е неспособно да се справи с проблема, защото няма необходимата експертиза в сферата на дигиталните транзакции, които по онова време са изключителна иновация. Затова в крайна сметка PayPal изработва свое собствено решение – софтуер, който оперира като квази изкуствен интелект и с асистенцията на програмисти следи действията на всеки един клиент на платформата, анализира неговите транзакции и в случай, че долови съмнителна дейност, автоматично заключва съответната сметка. По този начин PayPal изработва свой собствен механизъм за детекция и залавяне на престъпници и решава проблема с измамите.
Както виждаме много често частни организации и бизнеси на практика вършат работата на държавните институции. Те запълват всички празнини в налагането на договори и дори правораздаването, които са оставени, или дори отворени, от държавата. Всичко това показва, че идеята за частно управленияе, регулиране на договорните отношения в обществото, и дори правораздаване, въобще не е толкова нереалистична идея, колкото изглежда на пръв поглед и дори се практикува на микро ниво в обществото от доста дълго време.
Частната регулация на договорни отношения видимо е напълно възможна, поне на микро ниво
Описанието на различните форми на частна регулация и управление в комбинация със задълбочения на техния механизъм и функциониране приложен от Стрингам в неговата книга, могат сериозно да подсилят аргументите на привържениците на пълната децентрализация и приватизация на правосъдната система. Примерите не само от историята, но и от нашето съвремие сами по себе си обаче едва ли ще успеят да разсеят всички съмнения по темата. Въпреки че видимо съществуват форми частна регулация на най-различни договорно-търговски отношения, всички примери, които имаме са все на сравнително микро ниво, в рамките на индивидуални компании, частни клубове и организации дори когато техните членове и клиенти са милиони души по цял свят (както при Ebay, Amazon и PayPal). Липсва отговор на въпроса дали е възможно тези форми на частна регулация да бъдат разширени до мащаб, сходен с този на държавните институции, и по този начин ефективно да конкурират и избутат държавата в тази сфера не само на микро, но и на макро ниво. Това е следващият ключов въпрос, на който Стрингам и други икономисти като него трябва да намерят отговор.
