Независимост…my ass

Да. Това е от онези статии, които разправят пак, че нашето не е никаква независимост. И…че днеска празнуваме един кух празник. Така че ако днес си в настроение да вееш трибагреници, да пиеш ракия и да се надъхваш, псувайки сирийци, руснаци, гейропа, международното положение, Великите сили, османски поробители и т.н., можеш да се отдадеш на тоя плебейски пир на душата…ама като изтрезнееш, все пак я прочети.

Какво всъщност се случва на 22-ри септември 1908-ма ?

Много е просто. Имали сме си един аристократичен глезеник, който много е искал да бъде цар, ама никакъв цар не е бил, защото подопечната му държавичка още никаква държава не е била, а пуст васал на Османската империя. И рекъл Фердинанд „От утре вие ставате независими, а аз ви ставам цар“ и три дена яли пили и се веселили…От една страна, „Чудесно“, би си казал всеки, по-добре австрийски вожд, отколкото турски. Независимото българско царство отваря възможност за ново поле на изява – България може самостоятелно да влиза във военни съюзи и да води военни действия. Речено – сторено. В следващите 40 години влизаме в няколко войни и три национални катастрофи, в резултат от тях. Новият цар на независима България прави няколко маневри за еднолично управление, а визията за „Чиста и свята република“ на Левски тотално не кореспондира с реалността в България – политически гонения, убийства на знакови личности, организирана престъпност, корупция, масово неразбиране как работи държавата. Всичко това се случва преди около век. Да виждате някаква разлика с днес?

Защо ни е трудно да сме независими?

Независимостта не идва след като някой церемониал прочете хартийка и ритуално я подпише. Нито ще дойде ако сменим ритуала и вместо това поп я опее или борсук потанцува казачок на пълна луна. Да си независим преди всичко е процес. Процес на непрестанно осъзнаване на заобикалящата среда и разпознаване на опасния, на врага – този, който иска да заграби свободата ти, да те направи зависим. Такъв процес при нас никога не е започвал. Да смениш османския тиранин с австрийски не е свобода, нито австрийския с български. Дали свободата ми ще бъде отнета в полза на българин, турчин или марсианец няма никакво значение. Аз съм несвободен. Както не ви интересува особено от каква националност е вандалът, когато ви е строшил колата. Интересува ви колко струва и същия да си получи заслуженото. До сега не съм срещнал човек, който в подобна ситуация да ми каже „Абе…всичко е наред. Момчето беше българин. Ама ако беше турчин вече щях да се ядосам“.
Е…такава култура ни е нужна, когато стане дума и за отношенията гражданин-държава. От там идва нашата несвобода. Всички историци много обичат да разказват за „непосилния десятък“ по времето на Османската империя, а днес десятъкът се е трансформирал в четиридесятък! Днес българинът съвсем чинно и доброволно подарява на тиранина 40% от всичко, което генерира за себе си. Как можеш да твърдиш, че си независим?! Утре като легнеш болен, ще се молиш на тиранина да те излекува; като се пенсионираш, ще се надяваш тиранина да ти вдигне дажбата; като ти се роди дете, тиранина ще го гледа и възпитава. Свобода ли?! Та ти си поданик по Конституция. Имаш дълг към тиранина. Дори имаш дълг да умреш в името на тиранина ако го поиска от теб.

Три държави, три независимости…двете са излишни

Проста аналогия между три държави и трите им независимости. Нашата я избистрихме. Да видим Русия. На 12 юни в Руската федерация се отбелязва един от най-младите държавни празници – Денят на Русия. На този ден през 1990 година първият Конгрес на народните депутати на РСФСР приема Декларация за държавния суверенитет на Русия, в която са провъзгласени Конституцията на Русия и нейните закони. От скоро празникът се нарича „Ден на Русия“. Колко руснаци го знаят това?  Отговор: малко. Половината не знаят точно какъв празник е, а една пета не могат да обяснят какво означава това да си независим. Изненадани? Надали…

Кога е денят на независимостта на САЩ? Всеки го знае – 4-ти юли, фойерверки, празненства, пикници и т.н. Защо за американците този празник е важен? Защото, за да стигнат до тяхната независимост, те са се борили и воювали. Дори и тези, които не са били на фронта, са подпомагали всячески битката за суверенитет и най-вече – за лична свобода. Конституцията на САЩ е писана такава, че да предпазва хората от тирания, независимо дали идва от техен или външен човек, защото хората, писали я, вече са познавали свободата. Ако грабнеш пушката, мотиката, знамето и тръгнеш да се бориш с тиранина, ти вече си свободен, ти вече си независим. Такова нещо нито в България, нито в Русия се е случвало. Нашата независимост е на хартия, затова и празникът ни е кух.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!