ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Статията е част от поредица публикации, посветени на четвъртата годишна конференция на European Students For Liberty, която ще се проведе на 22.10 от 9 часа в хотел „Рамада“ в София. За повече информация и безплатна регистрация, вижте официалния Facebook event.
АВТОР: СИЛВИЯ ЙОНКОВА
Едва ли има друго име сред поддръжниците на капитализма, което да буди толкова спорове и противоречия, колкото това на Айн Ранд. Критиките към нея, къде основателни, къде чисто ad hominem, са повсеместно разпространени, както сред „свои“, така и сред „чужди“. Поради факта, че тя яростно застава зад капитализма (напълно в съответствие с блестящата способност на Ранд да „изчиства“ понятията от подменените им значения и да ги връща към първоначалния им смисъл, говорим за Laissez-faire капитализма, а не за каквито и било хибриди като смесена икономика, кронизъм и прочее недоразумения с претенции към тази дума), е разбираемо защо почитателите на левите идеологии „скачат“ срещу нея. По-непонятното е взаимното недолюбване с мислители, с които защитават привидно сходни идеи. Къде е мястото на Ранд сред интелектуалците на капитализма?
„Мейнстрийм“ предимствата на капитализма
Либертарианците, дефинирани най-общо като привърженици на естествените права, правилото за неагресия и минималната държава, далеч не базират вижданията си върху хомогенна идейна основа. Въпреки че изтъкват преимуществата на капитализма, те изхождат от различни предпоставки и макар че накрая всички стигат до едно и също заключение, поддържат множество различни линии на аргументация. Една от основните отправни точки е противопоставянето на капитализма като единствена алтернатива на злото на етатизма.
Независимо дали изхождат от значително по-високата цена на държавните провали, „проблемът на познанието“, важността на ценовия механизъм, или насилствената същност на правителствата, всички привърженици на свободния пазар са единодушни, че етатизмът трябва да бъде премахнат и че от икономическа гледна точка, капитализмът е системата, която осигурява най-голямо благосъстояние и просперитет, най-ефективно разпределение и употреба на ресурсите, най-пълно задоволяване на потребностите и най-справедливо „награждаване“ и „наказване“ действията на индивидите, като има най-голяма добавена стойност за по-бедните, осигурявайки им това, което преди е било привилегия само на богатите.
Философски погледнато те приемат индивида за ценност, а капитализма като най-добрата система за индивидите и единствената ненакърняваща естествените му права на живот, свобода и собственост. За тях стойността на индивида и неговия живот са аксиоматични и стъпвайки върху презумпцията за ценността на индивида оформят холистична обосновка на капитализма. Но етатизмът, маскиран като социална държава продължава да процъфтява. Докато либертарианците твърдят, че индивидът е ценност, колективистите – че обществото, народът, нацията и т.н. са ценните. Те разглеждат логическата непоследователност и историческото сгромолясването на колективистичните движения и системи като „нещастен случай“ или „капиталистически саботаж“, а не като единственото възможно следствие на идеите си.
Привържениците на естествените права и пазарната икономика твърдят, че капитализмът е най-доброто за индивида, но мълчат защо индивидът е „добро“, нещо, което за тях може и да е тривиално, но за колективистите не е.
Интелектуалната „дупка“, която Ранд „запълва“
Всяка система, била тя философска или икономическа, борави с определени изначални дадености или аксиоми, но достатъчно изначални ли са те? Тук се появява Айн Ранд и също казва, че индивидът е „добро“ и капитализмът е единствената система, в която той може да живее, но нейната защита на индивида не е аксиоматична. Ранд нарича своята философия, обективизма, философия за живота на земята и доказва ценността на човешкия живот и индивида. Тя не защитава капитализма, а човека. Заявявайки, че „… аз съм преди всичко защитник не на капитализма, а на егоизма и съм преди всичко защитник не на егоизма, а на разума.“, тя дава моралната основа на капитализма.
Политико-икономическото устройство (как хората живеят заедно и си сътрудничат) на едно общество е само един от стълбовете на философията като наука, заедно с метафизиката (всичко, което съществува), епистемологията (механизмите на човешкото познание) и етиката (какво означава човек да живее добре). За да може да се обясни как хората трябва да живеят в общество и какво би било най-доброто обществено устройство, първо трябва да се изясни какво е добре за хората, но това от своя страна изисква да се обясни същността на хората и на света, в който живеят – именно пренебрегването на този въпрос става обект на сурова критика от страна на Ранд към останалите защитници на капитализма и дори на тежки обвинения, че налагат повече щети на капитализма, отколкото му помагат, че икономическите им теории са построени във въздуха и затова не могат да спечелят трайно срещу етатизма. Тя се заема да построи основите им.
В основата на Обективизма
Аксиомите, върху които Ранд изгражда философията на обективизма, са съществуване, идентичност и съзнание. Съществува обективен свят, т.е. съществуват неща и то независимо от човешкото съзнание. Казано по друг начин, светът не е нечия фантазия, той Е, независимо от фантазиите ни. Това, което съществува, са неща, т.е. нещо конкретно, притежаващо своя идентичност – както Аристотел казва „А е А“ и не може едно и също нещо по едно и също време да бъде и А, и не-А. Пряко следствие от закона за идентичността е, че нещата притежават своя природа и се държат/действат съобразно нея. Съзнанието е способността да се възприема съществуващото и неговата идентичност. Човешките индивиди съществуват в съществуващ свят, човешките индивиди са живи същества с определена идентичност и притежават съзнание, способно да възприема и опознава съществуващото. Без значение дали ги наричаме хора, общност, или общество, това, което съществува, са отделни индивиди. В действителността не съществува такова нещо като общество, съществуват много на брой индивиди, а концепцията за общество няма как да съществува без тази за индивид.
Животът не е абсолютно състояние за никой жив организъм. Той се нуждае от усилия, за да бъде съхранен, нуждае се от ценности. Ценностите са това, което живите същества, съзнателно или не, се опитват да придобият и запазят – на първо място това е животът им. Именно животът прави възможно съществуването на ценности и в същото време е невъзможен без постигането на ценности, защото има само една алтернатива на живота и това е смъртта. Без да бъде поддържан, животът умира. На най-базисно ниво ценностите, които трябва да придобива човек като живо същество са храна, защита от природните условия и т.н., от там нататък, за да живее като човешко същество, той се нуждае от духовни ценности, приятелство, любов и др.
Всяко живо същество се ражда със специфичните средства, които са му необходими за постигането на ценностите, които правят живота му възможен, т.нар. средства за оцеляване – остри зъби и нокти, дебела козина, черупка, способност за бързо бягане и прочее. Кое е специфичното средство за оцеляване на човека? Той не е снабден нито с инстинкти, които автоматично да го водят към необходимото му, нито с физически характеристики, подобни на другите животни. Средството за оцеляване на човек е неговият разум. Разумът е инструментът, чрез който хората се справят с действителността и могат да поддържат живота си. Ако човек не използва разума си, умира. Ценностите за човека не са автоматични и не се постигат автоматично. Да, човек трябва да се храни, но може да избере как и с какво да задоволи глада си. Човек трябва да избира своите ценности и начина, по който да ги придобие. Идентичността на човек изисква от него много повече от задоволяване само на физиологичните му потребности.
Специфичната природа на човека предполага неговото сходство с останалите хора, но в същото време не го прави еднакъв на тях. Индивидите са различни един от друг. Нуждите на индивидите са различни. Всеки от тях се нуждае от различни ценности, за да живее – на физиологично ниво те може и да са доста сходни, но човек не е само стомах. Животът може да е най-важната ценност за всеки индивид, но ценностите, чрез които ще бъде съхранен животът, не са еднакви, нито способностите, нито нивото до което ще бъде използван разумът са еднакви. Приемайки живота като основна ценност, Ранд го превръща в критерий за разграничаването на добро и зло – добро е това, което се стреми към запазване на живота, зло е всичко, което вреди на живота. Андрю Бърнстийн обобщава идеята на Айн Ранд по следния начин: „Тъй като животът е стандартът за ценност, логически следва, че човек има моралното право да предприеме всяко действие, нужно да защити живота си. Тъй като не живеем в Райската градина и дори ценностите, които животът изисква, трябва да се направят с човешко усилие, всеки човек има моралното право да се занимава с продуктивна дейност. Тъй като мисълта е инструментът за оцеляване на човек, от това следва, че всеки човек има право да използва този инструмент без ограничение. Рационалността е инструментът за оцеляване на човек; следователно, неговото морално право на живот включва право на живот като рационално същество, което да извършва всички дейности, които са нужни за оцеляването му.“ Това Ранд нарича „егоизъм“ – именно осъзнаването стойността на собствения живот и запазването му с постигане на необходимите ценности на всяка цена, която обаче НЕ е за сметка на чуждия живот и ценности.
Етичният път към капитализма
Единствената система, която позволява това, която позволява на човек да живее като такъв, е капитализмът. По-този начин неговото най-голямо достойнство е, че е единствената „хуманна“ система, че само той е съвместим с човешката природа. Колективистичните системи не просто не могат да разпределят ресурсите по най-добрия начин или боравят с насилие, те са в противоречие със същността на това, което съществува, те опитват да подменят закона за идентичността и разглеждат света като производна на съзнанието, в своята основа те са античовешки, не са само в средствата си, но и в целите си.
АВТОР: СИЛВИЯ ЙОНКОВА
