ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Случаят с тоталната забрана на аборти в Полша и масовият протест на жени по целия свят #BlackMonday събуди отново дебата за правата на жените над плода, който носят. Статията цели да покаже либертарианския поглед върху тази така чувствителна тема.
В обществото има спорове, които на пръв поглед изглеждат вечни и неразрешими. Лявото и дясното от десетилетия са вкопчени в люта окопна война по всички фронтове и в днешно време практически няма как човек да заеме каквато и да е позиция без да подразни поне половината от съгражданите си (а често и повече). В повечето случаи ние, като либертарианци, успяваме бързо да разрешим подобни „спорни“ дилеми, прилагайки принципа на не-агресия и правото на частна собственост. Гъвкавостта и универсалността на тези два простички методологически инструмента обикновено ни дават самочувствието, че можем да заемем моралната и рационална позиция, а не просто да преповтаряме опорни точки.
Въпреки това съществуват няколко философски дилеми, които затрудняват прилагането на гореспоменатите принципи и стават повод за напоителни дебати в рамките на либертарианската общност. Една от тях е темата за абортите.
В тази статия ще се опитам да приложа някои от фундаменталните либертариански идеи към проблема с абортите. Изводите от нея следва да бъдат възприемани по-скоро като опит за конструктивен принос към мета-дебата, а не като либертарианска доктрина. В крайна сметка не бих могъл да защитя тези мои размисли и заключения със същата увереност и желязна логика с която защитавам не-намесата на държавата в икономиката. И така, нека разгледаме аборта от либертарианска перспектива.
Изхождайки от факта, че човек е единствения естесвен собственик на собственото си тяло и че всеки има естествено право на живот, трябва да адресираме два ключови компонента – правата на собственост на майката и правото на живот на плода.
Правата на собственост на майката имат отношение към случая, тъй като плодът се развива в тялото й в продължение на девет месеца.
Правото на живот на плода са важни, тъй като оцеляването му зависи от това той да се намира в утробата на майка си в продължение на девет месеца.
Правата на плода
За начало бих искал да обсъдя два аргумента, които често биват лансирани от защитниците на правото на избор на жената.
Първият е че плодът няма права, тъй като не представлява нищо повече от маса от клетки. Чисто логически семантичната категория „маса от клетки“ обхваща всички хора. Иначе казано, ако „масите от клетки“ нямат никакви права, то това би означавало че лансиращите този аргумент не вярват че имат контрол (респективно права) над собственото си тяло. Разбира се, това е логически парадокс – невъзможно е да убеждаваш някого че нямаш контрол над тялото, използвайки гласовите си струни за да го направиш. Това превръща този аргумент в безсмислица.
В крайна сметка е ясно, че при липса на външна намеса тази специфична „маса от клетки“ се превръща в човешко същество. Но може би съществува вододел – момент в който аморфния биологичен материал се превръща в човек. Ако това е така, какви са характеристиките на този вододел? Количество натрупани се клетки? Кокретен стадий от развитието на плода? Определено изминало време след зачеването? Чувал съм много вариации на тема „преди да стане Х плода все още не е човек“. Без да претендирам, че това е последната ми дума по въпроса, нито една от тях не е успявала да ме убеди, че почива на рационален философски принцип. Разбира се съм отворен да чуя нови и по-добри аргументи, които да повлияят на позицията ми. Но за момента, тъй като не бих могъл да определя разумен вододел, отвъд който масата от клетки се превръща в пълноправно човешко същество, единственото логично за мен заключение е, че житейският цикъл на човека започва от момента на зачеване.
Вторият аргумент е че плодът няма права, тъй като не е напълно развито човешко същество и е напълно зависимо от майката. Проблемът с този аргумент, е че зависимостта от родителите продължава много след раждането(поне до пубертета). Очевидно е, че зависимостта няма нищо общо с правото на живот. Плодът и детето имат същите права като всички останали, но им липсва физическият капацитет да ги защитят. Поради тази причина техните родители в частност и обществото като цяло са морално задължени да действат като гаранти на техните права на живот и пълноценно развитие до навършване на пълнолетие. Очевидно е, че абортът нарушава тези права, тъй като прекратява житейския цикъл на нероденото дете и елиминира възможността за пълноценно развитие.
Правата на майката
Вече обсъдили правата на плода, можем да минем към втората част от дилемата – правата на майката. Тук бих искал да разгледам два случая – доброволна бременност и конфликт между правата на майката и на плода.
Нека първо дефинираме понятията. „Доброволна“ е всяка бременност, която е резултат от доброволен сексуален акт.
Конфликт между правата на майката и на плода се получава в случаи на недоброволна бременност (например изнасилване) или при медицински усложнения, налагащи да бъде направен избор между живота на майката и живота на плода.
Редно е да се отбележи, че „доброволно“ не означава задължително „желано“. Например, възможно е да закупя някоя стока и услуга доброволно и впоследствие да реша, че не я желая.
Взимайки предвид правото на живот на плода, което обсъдих по-горе, можем разумно да заключим, че в случаите на доброволна бременност предпочитанията на жената няма как да бъдат морално обоснование за извършването на аборт. Тъй като тя доброволно е избрала да прави секс (съответно – да забременее), моралната отговорност да съблюдава правото на живот и развитие на плода и на детето е споделена между нея и бащата на детето (в случай че и той е участвал доброволно). Разбира се, те могат да преотстъпят тази отговорност на други хора, които смятат, че ще защитят интересите на детето по-добре от тях след раждането му.
Тук е мястото да адресирам въпроса за контрацептивите, тъй като често се лансира аргумента че някои бременности са резултат от „случайности“ или „инциденти“. Поради факта че всички производители на контрацептиви изрично информират клиентите си, че продукта им не предотвратява бременност напълно, а само намалява шанса от нея, забременяването въпреки използването на контрацептиви логически не би могло да се счита за друго освен за доброволно. Двойките, използващи подобни продукти, „рискуват“ на своя отговорност. В крайна сметка единствения универсален контрацептив е въздържанието.
Нека преминем към редките, но изключително трагични случаи на конфликти между правата на майката и правата на плода. Неморално ли е жена, забременяла от своя насилник, да извърши аборт? Кое трябва да избере една жена – собствения си живот или живота на детето си? Тук вече нещата стават изключително сложни от етична гледна точка и принципа на не-агресия, правото на живот и отговорността се размиват. Очевидно е че жената, която е забременяла в следствие на изнасилване или е изправена пред смъртна заплаха поради медицински усложнения, не е направила доброволен избор и няма как да бъде отговорна за него. Същевременно плода продължава да има правото на живот.
Поради това към този момент смятам, че в тези случаи всичко опира до съвестта на индивида и не може да бъде направена ясна морална преценка. В крайна сметка, човек може да бъде морален само когато има свободен избор.
Заключение
Бих искал отново да подчертая, че поради изключителната сложност и чувствителност на темата, не мога да нарека заключенията, до които стигам в тази статия, „окончателни“. Идеята, че жена е са способна с лека ръка да извърши аборт и това да е напълно приемливо, ме кара да изпитвам морална погнуса (вижте например “Shout your abortion” кампанията в САЩ). От друга страна съм настроен позитивно към идеята да планираш кога точно да родиш детето си така, че да му дадеш възможно най-добрия път в живота.
Но чувствата нямат значение. Както винаги, ако желаем да достигнем до истината, е редно да се отърсим от предразсъдъци и лични предпочитания и да следваме рационалната методология, независимо от изводите, до които бихме стигнали накрая.
В заключение, надявам се статията да допринесе с нещо към публичния дебат по този така важен морален казус и стане повод за множество ползотворни дискусии.
