Задължителни 50% родни стоки в супермаркетите – вредно и скъпо за всички

За съжаление вече над 25 години след началото на прехода от планова към пазарна икономика родните политици така и не успяха да проумеят как функционира тя и какви са подходящите мерки за стимулиране на устойчив стопански растеж. В последните седмици в публичното пространство излязоха слухове, че правителството е на път да наложи на търговските вериги една изключително опасна регулация, която ще окаже негативно влияние върху финансовото състояние на компаниите, сектора и икономиката на страната. Коментираната регулация най-общо казано гласи, че търговските компании ще бъдат задължени 50% от храните, които се реализират през тяхната търговската мрежа да бъдат купувани от български производители.

Целта на предлаганата регулация е пределно ясна:  да се стимулират българските производители на хранителни стоки. Най-честият аргумент, който се изтъква в защита на тази теза е, че търговците заливат пазара с нискокачествени чуждестранни хранителни продукти. Тук основните проблеми са два.

Първият е свързан с това, че явно държавата не успява да изпълни функцията си да следи, качеството на продуктите, които влизат в държавата и се реализират в търговската мрежа. Това са редица държавни институции, които се финансират от нашите данъци през държавния бюджет, които явно не успяват да си свършат работата по достатъчно ефективен начин. Вторият е чисто концептуален и е свързан с това, че ако определен търговец системно предлага нискокачествена продукция на клиентите си механизмите на свободния пазар ще го принудят по един естествен начин да спре да доставя тези продукти, защото потребителите няма да ги купуват и по този начин търговецът ще трябва да трупа загуби. Важен щрих е, че дори и към момента търговците предпочитат да работят с местни производители от чисто маркетингова гледна точка, а не защото някоя регулация им го налага. Поради чисто психологически фактори българският потребител търси българска продукция и напълно логично търговците капитализират от това.

Идеята за изкуствено налагане на ограничение от 50% е лишена от икономически смисъл, защото нейното изпълнение ще доведе до много повече проблеми, отколкото реално може да реши  (ако изобщо). На практическо ниво целта на всяка една търговска компания, която оперира в условията на пазарна икономика е да реализира печалба чрез продажбата на стоки. Колкото по-ниска е цената на придобиване на определен продукт, толкова по-висока е печалбата, която търговецът ще успее да получи при успешна реализация на стоките си. В случаите, в които продажбата на един продукт не генерира достатъчно висока печалба за търговеца той просто спира да го продава. Регулацията, която се коментира в момента с министерство на земеделието е изключително опасна, защото ограничава възможността на бизнеса да оптимизира ефективно оперативните си разходите през силата на свободния пазар, а това е основна движеща сила в една пазарна икономика.

 На практика това, което казва държавата е следното. Забраняваме ви да купувате определен продукт от Гърция, или Румъния на 1 лев за килограм, а за 1.30 лева от България само, защото е произведен тук. В тази ситуация търговецът ще бъде изправен пред ситуацията, в която ще трябва да реализира загуба в размер на 30 стотинки за всеки продаден килограм от съответния продукт, ако  не успее да прехвърли по-високата цена на продукта върху крайните потребители. В единия случай губи търговеца, а в другия потребителя. Тук, дори изключвам хипотезата, в която поради чисто климатични, сезонни и форсмажорни фактори този продукт не е наличен на пазара в момента в България. В тази ситуация губещите страни са много.

Българските производители

Факт е, че и към момента търговците работят предимно с български доставчици просто, защото успяват да постигнат конкурентни цени спрямо съответния ценови клас продукция. Това важи в най-голяма степен за чисто българските продукти, които са специфични за нашата кухня и култура. Тази категория включва всякакви млечни продукти, консерви и подправки. В този аспект „невидимата ръка“ на свободния пазар изпълнява перфектно своята функция да създава икономически позитиви за цялото общество чрез следването на индивидуалните интереси на производителите, продавачите и потребителите и налагането на регулации отстрана на държавата е абсолютно ненужно и само би влошило равновесното състояние на пазара. Това е един изключително елементарен икономически термин, който Адам Смит въвежда преди над 250 години.

 В други хранителни категории, обаче ситуацията е малко по-деликатна. Ако вземем примерно зеленчуците. За да има икономическа позитиви един търговец да ги продава трябва да постигне минимална цена на продажба, която да покрива оперативните му разходи. Следвайки тази логика на теория за него е изключително негативно държавата законово да му налага да купува домати (примерно) по 1.30 лева, когато от съседни на нас страни може да го прави на 1.00 лев. Това впоследствие би довело до голямо изкривяване на самия пазар на домати у нас, защото България, така или иначе към момента внася една огромна част от зеленчуците си от чужбина, защото няма достатъчно местно производство, което да задоволи вътрешното потребление. Тоест, за да отговорят търговците на изискванията на държавата ще се създаде непазарно покачване на цените поради изкуственото повишаване на цените на продуктите. Като крайна мярка търговците просто ще трябва да спрат да предоставят тази хранителна категория на клиентите си, защото под тези регулации ще трупат само загуби. Търговията ще се възстанови отново едва, когато цените на предлагане се срещнат с цените търсене. Това се учи в първи курс по икономика във всеки един университет.

Ако държавата наистина има желание да помогне на българските производители просто ще трябва да започне да води икономически политики, които да намаляват тяхната данъчна, административна и регулаторна тежест, за да могат тези компании да инвестират повече в нови машини и технологии, с които да се подобри производителността на труда, а оттам и себестойността на продукцията.

Губят потребителите

Негативните ефекти върху потребителите, които неизменно ще последват от въвеждането на тази регулация ще бъдат свързани с най-вече с увеличение разходите и ограничаване на избора им. Ако търговците успеят да прехвърлят увеличението в цените на продаваните от тях продукти върху крайния клиент, ще видимг ограничаване възможността му да потребяват други стоки услуги. От друга страна, ако търговецът не успее да реализира продукцията си на пазара на цени, които да покрият оперативните му разходи той просто ще бъде принуден да спре продажбата на въпросния продукт, защото няма абсолютно никаква икономическа изгода от това. И в тази ситуация губещ отново ще крайния потребител, който няма да има възможността да потребява изчезналата от пазара стока.

Губят търговците

Търговците ще бъдат изправени пред ситуацията, в която ще трябва да реализират загуби, (ако естествено не успеят да прехвърлят по-високата цена на покупка на продуктите върху крайните потребители) по търговските категории, които влизат в обхвата на предлаганата от държавата регулация. Това от своя страна ще намали маржовете им на печалба, което ще окаже негативно влияние върху нетната печалба. В тази ситуация бизнесът ще бъде принуден да оптимизира разходите си по други начини, които най-лесно се постигат чрез съкращаване на персонал, или намаляване на заплатите на заетите, както и спиране изпълнението на бъдещи инвестиционни проекти в страната.

На теория в макроикономически аспект тези фактори ще доведат до ограничаване на икономическия растеж, поради спадът в инвестиционната активност, ръст на безработицата и свиване на доходите. Имайки предвид, че по-голямата част от търговските вериги в България са големи международни компании това ще доведе и до спад в чуждестранните инвестиции в сектора. Като вторичен ефект инвестиционни проекти и в други сектори на икономиката биха били поставени под съмнение поради нестабилната регулаторна рамка в страната.

Губи страната

Най-големият губещ в тази ситуацията, обаче е държавата поради следните причини. Първата и може би най-съществена причина е, че подобни регулации директно увеличават нивата на несигурност във всяка една икономиката. Те са изключително вредни, защото излъчват негативен сигнал към бизнеса, че във всеки един момент има реална възможност да им бъде въведена регулация, която да увеличи данъчната и административната тежест, или както е конкретно в случая с коментираната регулация да ограничи възможността им да оптимизират ефективно оперативните си разходи. Пряк резултат от увеличението на икономическата несигурност е намаляване на оперативните маржове на печалба на тези компании, което от своя страна води и до спад в инвестиционната дейност отстрана на компаниите, които оперират в сектора, който влиза в обхваната на дадената регулация.

Вторият значим проблем е, че обсъждането на такива промени в законодателството показва дълбоко непознаване на чисто юридическите последствия от въвеждането на търговски ограничения в Европейския съюз. Към момента ЕК е стартирала проверка за близки като смисъл протекционистични регулации, въведени в Румъния и Унгария, които на всичкото отгоре са доста по-леки от тези, които се обсъждат у нас. В този контекст, дори коментирането на този сорт политики дискредитира управляващите.

Заключение

Надяваме се коментирането на тази мярка да бъде просто една популистка идея на правителството, с която се цели консолидация на електората преди президентските избори и скоро след тях просто да бъде отхвърлена, както вече се случи на няколко пъти с други противоречиви закони.

Много е важно министърът на земеделието да не се поддаде на популистки и лобистки натиск. Личното ми впечатление от нея е за подготвен експерт, който добре разбира, колко вредна за  икономиката на страната би било въвеждането на една подобна регулация.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!