ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Събрахме коментарите и първите впечатления на различни автори на ЕКИП относно снощния дебат между Хилари Клинтън и Доналд Тръмп. Компилацията ще бъде допълвана през деня.
Димитър Карагегов: В първата част на дебата Тръмп беше трагичен и започнах да пиша колко много се е провалил. Втората част обаче мисля, че беше трагедия за Хилари. Трудно ми е да кажа, че някой е победил другия. По-скоро и двамата бяха трагично неубедителни. Още от както официалната кампания започна, в мен расте убеждението, че ролята на Тръмп в цялата игра е да направи този трагичен и некомпетентен кандидат Хилари Клинтътн избираем. Начинът, по който Доналд отговори на въпроса за отношението му към жените беше заучен и пиарски. Ако си президентът, който ще счупи статуквото, корпоративността в политиката и PC културата, не излизаш от роля, за да потретиш думите на пиара си. Това му попречи да вземе предимство при компрометиращия въпрос към Хилари – този за имейлите, защото направи същото, което и тя – заучен отговор, който слушаме и ще слушаме до края на кампанията. Въпросите за вътрешната политика стояха по-добре на Клинтън, тези за външна клоняха към Тръмп. Провалената външна политика на Щатите идва именно от администрация, в която Хилари е топ фигура, докато липсата на конкретни предложения във вътрешната пролича у Тръмп. Не мога да не пропусна и очевадно тенденциозното отношение на водещите в подкрепа на Клинтън. Всеки път, когато публиката ръкопляскаше на изказване на Тръмп й беше напомняно, че това не е разрешено по време на дебати, докато аплаузите към Хилари не бяха санкционирани. Така беше и с времето за изказване. На няколко пъти водещата дама дори иззе ролята на Клинтън и започна да дебатира вместо нея срещу Тръмп. Имаме един подобен случай в България, когато всички медии бяха срещу Бойко Борисов. Да видим дали този болезнен урок как не трябва да се подхожда ще се повтори и в САЩ.
Калоян Правов: Подобно на първия дебат, Хилари Клинтън успяваше да стои по-убедително от очакваното на сцената до Тръмп. Общото впечатление от нея бе че тя има повече опит и знания от опонента си по някои ключови теми (външна политика, енергетика, върховния съд), тъй като успя да даде по-уверени и изчерпателни отговори. От друга страна, най-сериозните критики към нея (скандалите с имейлите й и манипулацията на вътрешнопартийните избори) бяха посрещнати с колебливи и безсмислени отговори, които пораждат още повече съмнения. Това, заедно с неуспелия координиран опит между нея и модераторите за атака срещу Тръмп в началото, направи така че тя да загуби много дебата още в първата половина и да изглежда компетентна само през втората.
Доналд Тръмп успя да тушира основната атака срещу себе си („сексистките“ му коментари) и да превърне слабостта в сила. Републиканецът успя да контраатакува, сравнявайки себе си Бил Клинтън и по този начин подчертавайки лицемерието на атаките. Това, в комбинация с други много точни критики срещу Хилари (имейлите и манипулацията на вътрешните избори), осигури на Тръмп победата още през първата половина на дебата. Към този актив той добави и силни и добре аргументирани позиции по най-важните икономически теми (данъци, работни места). През втората половина от дебата обаче, Доналд Тръмп не стоеше толкова убедително. Няколко от въпросите (върховния съд, мюсюлманската миграция) бяха почти напълно игнорирани от него, тъй като той преповтаряше кампанийни лозунги. Друг голям минус беше факта че беше неподготвен по ключови външнополитически въпроси, говорейки общословно. И въпреки че спечели дебата като цяло, тази негова колебливост по не-икономически теми му попречи да осигури тоталната победа която му е нужна.
Накрая бих искал да коментирам и модераторите. За жалост непрестанното едностранно дискредитиране на Тръмп е станало норма. Субективното отношение си пролича и този път чрез поведението на модераторите. В самото начало на дебата те атакуваха Тръмп с твърдения, замаскирани като въпроси („Разбирате ли че се хвалите че сте извършил сексуален тормоз?“). Манипулативното им отношение си личеше през целия дебат – на моменти уж независимите модератори „разясняваха“ позиции на Клинтън на публиката и прекъсваха публиката когато ръкопляскаха на Тръмп. Това отношение е недопустимо за всеки, твърдящ че е обективен и смятам че възмутителното поведение на медиите и драстичния спад в тяхната легитимност е най-ключовата история на тези президентски избори.
В заключение, дебата беше ясна победа за Тръмп, но не беше голямата победа която той търси. Очакваме с нетърпение следващия президентски дебат.
Никола Филипов: Много е важно да се отбележи, че тези дебати са преди всичко битка за “undecided voters”. Както Тръмп, така и Клинтън си имат твърд електорат, който вече е взел решение, за кого да гласува. Изборите, обаче ще се решат от тези хора, които все още се чудят как, или дали изобщо да гласуват, особено в деликатните ситуации, в които се намират и двете партии. Тези гласоподаватели не се интересуват в толкова голяма степен от държавни политики и идеология, а по-скоро от конкретни решение на текущи проблеми и кой от двамата кандидати би се справил по-добре с тяхното решение. Стратегията на Тръмп проработи, защото показа, че Хилари е част от причината за една немалка част от текущите проблеми на САЩ.
Здравко Баров: И двата кандидат-президенти на САЩ имаха скандали, от които трябваше да се отърсят.
Но определено Хилари трябваше да бъде по-нащрек. За всяка хвърлена нападка, тя трябваше да очаква връщане на удара с двойна сила. В каквото и да обвиняваше Тръмп, тя можеше да бъде обвинена два пъти по-силно за същото или подобно нещо: използване на данъчни облекчения, лошо отношение към жените, повдигане на въпроса за родното място на сегашния президент и т.н. В този дебат тя наистина получи тези ответни удари. Удари, които не успя да избегне. Поне не убедително. Отговорите й бяха сведени до пълното игнориране на обвиненията или свеждането на защитата й до фразата „That’s not true”. Отговор, повече присъщ на Тръмп, отколкото на нея. Не успя да се дистанцира от провалящия се експеримент Obamacare. Пробваше се да защитава този проект, докато не успя да предложи никакви решения как да се намали цената, която всеки един американец ще плаща. Не успя да се отърси от скандалите с правителствените имейли, излезлите нейни платени речи пред Wall street, обвиненията й в корупция, водената от нея външна политика. Като политик със солиден стаж, тя не успя да бъде правдоподобна, харизматична и решителна. Качества, които хората гледат в един лидер. И най-важното – не беше успешна в това да се продаде като кандидат на промяната (както успяха нейния предшественик Обама и нейния конкурент от демократите – Бърни Сандърс).
Точно това и беше един от най-убедителните удари на Тръмп – да я представи като кандидат на статуквото; като част от политическия елит, без никакви заслуги за „промени“. Относно Тръмп – не беше убедителен във външната политика, нито в решенията му за справяне с потенциални терористични заплахи – втория по големина проблем, който тревожи американците, според проучвания (Първият е американската икономика). Той не каза нищо съществено или конкретно. Отговорите му бяха заучени фрази, които не отиваха на спонтанен персонаж като него. Но той, също така, представи доста смели позиции – намаляване на данъците, признаване (без да се извинява) за използване на данъчни облекчения, премахване на Obamacare. Определено в голям контраст с опонента си.
Накратко за модераторите – според мен, те играха в полза на Тръмп, макар и да не го осъзнаваха. Хората обичат да гледат как, въпреки усилията на всички да го саботират, да му се присмиват, въпреки нищожният шанс, „малкия кандидат“ обръща очакванията и успява да победи. Точно като в един типичен американски филм – People love the underdog. Въпреки видимите пристрастия на модераторите към кандидата на демократите, Тръмп атакуваше успешно в по-голямата си част. Направи няколко точни кратки отговори и прекъсвания на опонента си (тъй наречените zingers), които да бъдат в ротация в медиите и социалните мрежи.
Относно скорошния и пикантен скандал с десет годишния аудио запис на Тръмп – той беше по-достоен за рубрика на ТМZ или някоя друга американска клюкарска медия, отколкото да бъде отделен цял въпрос (даже два) в сериозен президентски дебат. Но тъй като такива „новини“ се продават като топъл хляб, бяха нужни за повдигането на рейтинга на дебата.
Следват още коментари…
