ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Изборната нощ потвърди всички предварителни прогнози, а именно – Румен Радев безапелационно спечели втория тур на президентските избори и освен че си осигури президентското кресло, изпрати страната в парламентарна криза с неясен изход, защото премиерът Борисов очаквано обяви, че подава оставка, какъвто ангажимент беше поел още преди месец.
Защо се стигна до тук?
15 години по-късно, левицата отново успя с хитрост и съобразителност да отмъкне победа на президентските избори от „голяма синя партия“, като отново седмици преди изборите социологията вещаеше съвсем друго. Този път обаче причините са различни. Увереността „И магаре да издигнем, ще го изберете“ изигра лоша шега на Борисов. Цецка Цачева не притежава никаква харизма, не умее да говори популистки, не може да владее тълпата – качества, без които такива избори няма как да бъдат спечелени. ГЕРБ издигнаха възможно най-неизбираемия кандидат сякаш за да докажат на себе си и на цяла България, че печеленето на избори за тях е като детска игра. Но стратегията, която толкова години осигуряваше победа след победа (а именно – интензивно усвояване на евросредства, инфраструктурни проекти, медиен популизъм на фона на липсващи реформи от каквото и да е естество), се пропука. При това в момент, в който правителството вече беше публично заложено и загубата на изборите означаваше задължителна оставка. БСП от друга страна подходи много разумно. Не издигна стар номенклатурен кадър, както обикновено, а заложи на много силен мажоритарен кандидат – бивш командващ на ВВС, НАТО-вски генерал, учил в САЩ, без петна в биографията си. Освен всичко друго, БСП издигна Радев от името на Инициативен комитет и така в бюлетината срещу името му не пишеше „БСП“ – нещо, което несъмнено е осигурило гласове извън твърдия електорат.
Силната мажоритарна кандидатура на БСП позволи успешен наказателен вот срещу ГЕРБ
Именно комбинацията от горе изброените фактори направи възможно достатъчно хора, недоволни от политиката на ГЕРБ, да се престрашат да гласуват за „червен“ кандидат. Обещанието за оставка беше допълнителна мотивация, превръщайки изборите във Вот на недоверие към Кабинета.
Големите губещи отново са вдясно
Тези избори окончателно погребаха това, което беше останало от т. нар. Реформаторски блок. Публичното доверие към Блока отдавна се беше сринало, но слабият резултат на Трайчо Трайков и още повече – подкрепата на РБ за Цецка Цачева след първия тур, забиха последните пирони в ковчега. Напусналите вече и официално РБ ДСБ останаха като единствен оцелял корабокрушенец, но без изгледи за каквото и да било реално участие в политиката скоро.
Противно на някои изложени от аналазиаторите тези, подкрепата към ГЕРБ, като партия, не е спаднала драстично, нито подкрепата за БСП се е увеличила толкова. На следващите парламентарни избори ГЕРБ отново ще имат висок процент, като е доста вероятно отново да са първа политическа сила. Гласовете за Радев от друга страна, съвсем не биха се прехвърлили в същия размер към БСП на парламентарните избори.
Референдумът – безспорният победител
Референдумът на Слави Трифонов беше истинската изненада на тези избори. Трите въпроса бяха подкрепени от повече хора, отколкото някога са подкрепяли която и да е политическа сила след 1990г. И въпреки че няколко хиляди гласа не достигнаха, за да бъде допитването със задължителен характер, резултатът отвори множество интересни възможности. На първо място гласувалите не референдума се превръщат в една обособена електорална група, за чиято подкрепа партиите ще трябва да се борят. ГЕРБ и БСП вече осъзнаха това и изразиха подкрепа за мажоритарната система. На пресконференцията от неделя вечер, Бойко Борисов дори стигна още по-далеч – обяви се за тотално премахване на партийната субсидия (нещо, което е несъмнено добра стъпка), въвеждане на мажоритарна система и дори свикване на Велико народно събрание за промяна на броя на депутатите (този въпрос беше отхвърлен от КС, защото референдумът не може да засяга въпроси, изискващи промяна на формата на държавно управление по Конституция).
Липсващата дясна опозиция и пропиляният шанс
След 1997г. не е имало по-добър момент за възход на една дясна опозиционна партия, отколкото днес. Проблемът е, че такава партия липсва. За голяма част от обществото вече е ясно, че ГЕРБ не изповядва десни ценности, а управлението им не носи никакви положителни реформи за България. Настоящата криза, в която се намира „Голямата синя партия“, дава невероятна възможност създалият се вакуум вдясно да бъде запълнен, от политически субект, който трябва да заяви ясни политически позиции по всички актуални въпроси, без безформени евроатлантически клишета, а участниците в него да бъдат с относително чиста биография (в този смисъл нови десни проекти от стари партийни лидери са обречени на неуспех а приори). Ако Реформаторският блок си беше изпълнил предизборните обещания от 2014г. и не беше съучастник в кабинета Борисов 2 (или поне го беше напуснал скоро след като стана ясно, че реформите няма да се случат), то днес щеше да има шанс да капитализира натрупаното недоволство. Проблемът е, че със смъртта на Реформаторския блок, умира и идеята за силна дясна опозиция в България. Ако трябва да перифразираме Ленин – синият избирател не иска да бъде лъган по старому, а сините партии не могат да лъжат по новому. Резултатът е налице – нарастваща подкрепа за националисти и социалисти и безапелационна подкрепа за „промяна на системата“, без да е ясно какво точно значи това.
А сега накъде?
Бъдещето на парламентаризма в България не е трудно предсказуемо при настоящата система. Следващият парламент ще е подобен на сегашния с умерено разместване – без тъмно сини партии, с повече националисти и социалисти. Следващото правителство ще бъде отново коалиционно, като форматът на коалицията ще зависи от PR стратегиите в идните месеци. Интересният въпрос е – ще се разберат ли ГЕРБ и останалите парламентарни групи за въвеждане на мажоритарно гласуване (което може да има изненадващ ефект за всяка от партиите) или ще заложат на сигурно? Решението за това не е никак лесно, защото 3.5 млн души и един телевизионен водещ с екипа си чакат отговора. Ако референдумът бъде бламиран в НС, съвсем възможно е следващият министър-председател да се казва Слави Трифонов. Ако референдумът бъде приет, са възможни всякакви изненади и крайности в състава на следващото Народно събрание (включително и от другия нов играч на сцената – Веселин Марешки).
И така отново се стига до добре познатата ни ситуация – докато умните се наумуват, лудите се налудуват.
