Нашите много драги емири – история за френска корупция

 Как Катар си купува част от френската политическа класа. Вижте тази Стара Европа, която измисли „Механизъм за сътрудничество и проверка“ за критика и научаване на изостаналите източноевропейци на демокрация и евроатлантически ценности.

На 20 октомври 2016 г. във Франция излезе на пазара скандална книга с интригуващото заглавие „Нашите много драги емири“и автори – двама представители на тежката артилерия на френската разследваща журналистика –  Кристиян Шесно и Жорж Малбрюно.

Шесно и Малбрюно са grandsreporters, съответно във Франс Ентер и Фигаро, специалисти по арабо-мюсюлманския свят, автори на общо шест книги посветени на Близкия Изток и намесата на френската външна политика в събитията  в региона.

В последния си опус разкриват, как „Френската управляваща класа чрез своята непоследователност, съзнателното игнориране на местните реалности, пристрастяването към „правата на човека“, но също чрез крайно развития си вкус  към печалбата от продажба на военна техника, обслужват интересите и капризите на арабските владетели, тези които широко са способствали за появата на т. нар. „бесни кучета“ – т.е. на ислямизираните джихадисти, пък били те наивни идеалисти или обикновени закононарушители“.

Авторите описват, как корупцията въобще не притеснява френските елити, политици и журналисти, защото те самите са напълно  корумпирани и именно с тази им корумпираност се обяснява непоследователността на френската политика в продължение на десетилетия. Това е обяснението за двусмислията, завоите и позициите (или позите) на „елитите“ – несъответстващи с френските национални интереси, които бележат от трийсетина години отношенията на страната с държавите от Близкия и Среден Изток.

Социалисти, републиканци, фронтисти – всички са  споменати в „Нашите драги емири“ , пре-любопитен разказ за опасните връзки между някои френски първостепенни политици и монархиите от Залива. И всичко това – на фона на разтърсващите терористични атентати и буксуващата икономика.

Книгата изобилства с изключително детайлирани примери – корумпираните политици са изложени с имената си и с конкретните си постъпки.

Отключващото обстоятелство за експлозивното разследване е един банален факт: смяна на посланика на Катар във Франция. Новият представител на Доха, Мешаал ал-Тани отказва да бъде толкова щедър, колкото предшественика си. След тригодишен престой в Париж (преди това е имал мандати в Белгия и САЩ) споделя  следното:“ Никога не съм виждал подобно нещо. Срещал съм политици от цял свят, никой обаче не се държал като някои французи. Никой не ми беше искал пари толкова брутално открито, като че съм длъжен.“

 

Посланикът се оказва също така и приказлив.

Ето малка част от споделеното на 300 страници за:

 

Жан-Мари Льо Гуен – безсрамният

Според официален източник от Доха, Льо Гуен нямал никакви притеснения

при анонса на намеренията си: „Като министър, отговарящ за връзките между Парламента и Правителството, аз държа въпросите на всички депутати от моя лагер. Мога да блокирам всички враждебни към Катар питания и обратно – мога да ги лансирам. Но не върша това гратис.“ Накратко – чист шантаж.

Рашида Дати – двуличната

Бившият министър на правосъдието в първото правителство на Фийон, понастоящем управлява  престижния 7-ми район на Париж, в който се намират множество чужди посолства. Хрумва й чудесната идея да създаде Посланически клуб, в който периодически да се събират чуждестранните първи дипломати. Обаче й трябва финансиране.Никакъв проблем! Изобретателната Рашида решава да похлопа на вратата на ….. посланика на Катар. Машаал ал-Тани е изумен: по време на една неделна вечеря (22.11.2015г. по-точно) г-жа Дати му поисква 400 000 евро. Дипломатът й дава да разбере, че ще му бъде трудно да й отговори положително, а на следващият ден изпраща и официален отказ.

На следващата сутрин Рашида Дати е поканена за участие в сутрешния блок на Радио Монте Карло. Действието се развива десет дена след атентатите в Батаклан и Стад дьо Франс. Бившият министър обръща посоката и напада директно : „Саудитска Арабия и Катар финансират джамии, асоциации, имами ….. структури, които ние не контролираме.“ Посланикът изумява: „Тя вечеря с мен и моли да й помогнем, а на другия ден ни стъпква в калта“.

Жак Ланг – използвачът

На посланиците на Саудитска Арабия, Арабските Емирати и Катар ръководителят на Института за арабският свят (и бивш дългогодишен социалистически министър на културата) е известен като безскрупулен партньор. „Той поиска 3 самолетни билета в бизнес класа за жена си и свой приятел, когато беше поканен в Абу Даби.“ Дипломатът от посолството на Емиратите знае, че ако случайно откаже, рискува публичната критика за страната си.

Доминик дьо Вилпен – само „първа“ и нищо друго

Дьо Вилпен изисква за пътуванията си само първа класа. Когато му било предложено да пътува в бизнес класа до Доха, той отказал участието си в организираната там конференция. Освен това, всички знаят, че бившият премиер на Ширак няма да каже гратис и една добра дума за Катар. Ето и пример: на 4 ноември 2015, по радио Европа1  човекът е категоричен „Франция не разполага с никакво доказателство за участие на Катар във финансирането на тероризма.“

Сенаторката Натали Гуле си иска коледния подарък

Въпреки, че неколкократно е получила ясен и категоричен отказ, сенаторът на област Орн звъни в офиса на посланика на Катар: „Другите сенатори са получили коледни подаръци, къде е моят?“ Когато Катар бива атакуван след парижките атентати, мадам Гуле не се колебае и предлага да организира специален колоквиум, срещу заплащане, естествено. Когато отговорът е „не“, тя пък директно заявява „Никак не харесвам Катар“.

Наглостта на депутата Никола Без

Социалистът от департамента Нор-Па де Кале е член на групата за приятелство Франция-Катар. Отличителната му черта – близък приятел с бившия посланик на Катар в Париж, с когото бил свикнал да не се церемони. Пристига новият. И господин депутатът продължава, както е свикнал: „Имам финансови проблеми в момента. Майката на малкото ми дете е уморена. Бих искал да я заведа в чужбина. Но бюджетът ми е тънък. Можеш ли да ме поканиш в някой хотел в Доха и да ни платиш самолетните билети с Катар Еъруейс? Много ще ми помогнеш.“ Без да се обезкуражава от първия отказ, г-н Без е изпращал SMS на посланика още два пъти – първия път, за да поиска пари за ремонта на дома си. Дипломатът не отговорил. Нищо – депутатът отново не се поколебал и  поискал маркови обувки.

Жан Венсан Пласе – ожесточен

Президент на Съюза на демократите и еколозите и държавен секретар за реформата се оплаква на всеослушание по време на мач на ПСЖ, че новият посланик не го кани вече през уикендите.

А се знае, че от предшественика му е получавал не само подаръци.

Марин Льо Пен – епизод 1

…среща с египетския президент ал-Сиси през май 2015. ОАЕ, съюзници и спонсори на египетския режим, плащат всичко – хотел, самолет. Националният фронт не похарчва и един цент.

Марин Льо Пен – епизод 2 – предложението

По време на традиционната сбирка на фронтистите, представителят на Емиратите предлага да финансира изборната кампания на Марин с 1 милион долара или ако са малко – с два милиона. „Ще видим“ – отговаря председателката.

Кметството на град Кан – какво двуличие!

Разрешава на двама богати саудити (единият е директор на кораническата телевизионна верига Икраа) да си построят джамии, в непосредствена близост до митичния булевард „Кроазет“,в които да се проповядва най-мракобесния вариант на исляма – уахабизма. Това се случва в момент, когато местната власт забранява носенето на буркини на плажа…

Брюно Льо Мер – върнал часовника, другите министри – не

Придружавайки емира на Катар в продължение само на 4 часа през 2009 година, тогавашният земеделски министър и настоящ неуспешен кандидат-президент, получава часовник „Патек Филип“ с диаманти на стойност 85 000 евро (годишната заплата на френски депутат), който той предава на протокола на министерството. „Така действат монархиите от Залива – с ласкателства, с любезност, с подаръци. Погледнете китките на министрите!“ – подсмихва се Брюно Льо Мер.

И т. н.

Послепис: Изглежда словоохотливостта на господин ал-Тани не се е харесала на някого (или на мнозина). Книгата на Малбрюно и Шесно излиза на 20 октомври 2016. На 6 ноември т.г. Емирът на Катар е трябвало да го отзове и да назначи нов  –  господин Халид бин Ал-Мансурие обявен за посланик във Френската република.