Новото лице на Бразилия

Кирил Мирчев

В последните една-две години глобалната криза постави акцент върху развиващите се икономики и тяхната способност да поемат щафетата на глобалния растеж. Бразилия е една от тях. Тя има специално значение за държавите от Иберийския полуостров и особена тежест и влияние в Латинска Америка. Населението на страната е вече над 200 млн. души, а брутният й вътрешен продукт от близо 2.1 трилиона долара отрежда на икономиката й 7-мо място в света. Това е най-големият пазар в Латинска Америка, който образува 34% от БВП на региона.

Бразилската икономика отчита впечатляващ растеж главно заради потенциала и динамиката на производствената активност, но и благодарение на успешната вътрешна политика, доверието и авторитета, който печели на международната сцена. Преди известно време страната направи заявка да се превърне в световна икономическа сила, а растежът през последното десетилетие го потвърди: доходът на глава от населението се придвижва бавно, но сигурно към нивата на развитите страни, докато икономиката и международната позиция на Бразилия намират ясно изражение в акронима БРИКС (съкратено от Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР).

Това е групата на развиващите се икономики, която може да осигури висок растеж и възвръщаемост на инвестициите, с нарастващо присъствие в глобалната икономика и то до такава степен, че да предлага своята помощ на Европа да излезе от настоящата дългова криза. А само преди две десетилетия Бразилия бе държава с галопираща инфлация, с огромен национален дълг, нищожен растеж, с голям социален дисбаланс, липса на политическа воля за борба срeщу ширещата се престъпност, несигурност и бедност.

Заслугите за днешните успехи се дължат на управлението на двама президенти от близкото минало – дясноцентристът и съосновател на Социалдемократическата бразилска партия (PSDB) Фернандо Енрике Кардозо, управлявал два мандата (1995-2002) и лявоцентристът, бивш профсъюзен лидер и основател на Партията на трудещите се (PT) – Луис Игнасио Лула да Силва (2003-2010). Управлението на Кардозо се оценява като период на относителна политическа стабилност и икономически напредък. Именно Кардозо е архитектът на неолибералните реформи в страната. Стабилизирането на икономиката се осъществява чрез плана „Реал”, който се явява като основна причина за преизбирането му през 1998г. Този реформаторски план съдържа три стълба на стабилност за Бразилия:

1. Инфлационно таргетиране, което слага край на десетилетия галопираща инфлация;
2. Плаващ валутен курс;
3. Поддържане на първичен бюджетен излишък;

Но с това не се слага край на икономическите и законодателните инициативи на правителството. Пристъпва се към приватизация на държавни предприятия и държавни банки, отговорни за големия публичен дефицит. Правят се конституционни промени, които водят до навлизането на чуждестранни капиталови инвестиции и отварянето на икономиката към външните пазари. По-конкретно влиза в сила нов Закон за петрола, който премахва държавния монопол върху „черното злато”. Целта е да се ограничат източниците на обществения дефицит и затова се спира с увеличаването на администрацията и нейните заплати. Приемат се закони, криминализиращи престъпления срещу финансовата система и нов Закон за фискалната отговорност, който строго следи за изпълнинието на бюджета и ограничава задлъжнялостта на държавата и общините. Освен това се създават редица социални програми за намаляване нивото на крайната бедност и по-широк достъп до образование – такава е програмата „Болса Школа” т.нар. училищни стипендии. Тази програма осигурява допълнителен доход на бедните семейства като задължава децата им в училищна възраст (от 7 до 14 години) да посещават училище и следи зорко присъствието на всяко едно дете чрез въвеждане на идентификационни номера и брой на децата, които ползват тези придобивки.

Напредъкът по време на управлението на Лула /2003-2010/ също бе значителен. Емблематична за неговия мандат е социалната програма „Болса Фамилия”, предоставяща семейни помощи на семействата, живеещи под прага на бедността (т.е с около 40 евро месечно). Именно тази програма обедини по парадоксален начин и бедни, и богати, които му дадоха подкрепата си за втори мандат. Той продължи политиката на своя предшественик за макроикономическа стабилизация и така страната от длъжник се превърна в кредитор на МВФ. Но ако стриктно водената линия на ограничения позволи на Бразилия да се измъкне от лапите на МВФ, то опитите за финансиране на социалните програми хвърлиха страната в мрежите на новите национални кредитори, които изкупиха облигации по вътрешния дълг, при лихви от 10,30% през юли 2010г. Така в ръцете им се оказа дълг за близо 5.4% от БВП, т.е. над десет пъти повече от сумите за приоритетни социални програми. Факт е, обаче, че правителството на Лула извади от бедността 26 млн. души, доходите на 1/3 от бразилците се увеличиха, а растежът се дължи не толкова на социалните програми на Лула, колкото на настървението на икономиката да поглъща суровините на страната.

Бразилия е най-големият износител на захар, соя, етанол от захарна тръстика, телешко и птиче месо, портокалов сок, желязна руда. Разполага с огромни печеливши компании като петролния гигант „Петробраз”, производителя на желязна руда „Вале”, самолетостроителната компания „Ембраер” (3-та по големина в света след „Боинг” и „Еърбъс”), стоителната компания „Одебрехт” и др. Всъщност част от успеха на Бразилия се корени и в способността да произвежда за износ, което освен генериране на траен търговски излишък позволи и появата на все по-голяма средна класа, чието ниво на потребление постоянно се увеличава. Всичко това повлия на силния растеж на кредитите през последните години, въпреки преобладаващо високите лихвени проценти. От 2003 до 2011 г. потребителските кредити са достигнали ръст от 24 до 46 на сто от БВП на Бразилия. Ето защо настоящият президент Дилма Русефф се изправя пред няколко задачи:

1. Продължаване на икономическите успехи на своя предшественик, тъй като от тях зависят международният авторитет и стабилност на страната;
2. Поддържане на политиката на социално подпомагане за борба с бедността като съществено изискване да се избегне конфликт с избирателите от собствената си партия (Партията на трудещите се);
3. Да се справи с евентуалното „прегряване” на бразилската икономика.

След ръста на кредитирането и очаквано по-високия темп на инфлацията другите макроикономически показатели отчитат тенденция на стабилност и балансираност. Факт е, че нито публичният дълг, нито бюджетният дефицит са негативно засегнати от инвестициите в инфраструктурните проекти, считани като първата стъпка към намаляване на регионалните дисбаланси в страната. Това е окуражаващ знак, тъй като развиваща се икономика със силен и оптимизиран публичен сектор и правителство, което се грижи за намаляване на социалните неравенства, е силен стимул една страна да продължи да напредва, както прави Бразилия през последните години. Или иначе казано – растежът изглежда стабилен и устойчив, въпреки че все още има съмнения в някои области, включително тези, свързани с това дали Бразилия зачита околната среда и разнообразието на екосистемите си.

Силните и слаби страни на Бразилия могат да бъдат групирани в няколко категории.

Силните:

1. Наличие на стабилен демократичен режим, подкрепящ предвидимата    икономическа и фискална политика и в състояние да осигури подходящ климат за икономически растеж;
2. Бързоразвиваща се и диверсифицирана производствена структура (индустрия, енергетика, услуги);
3. Огромен по размер пазар, който продължава да търпи развитие, а евентуалните проблеми с износа могат да бъдат  балансирани от вътрешното търсене;
4. Значителни усилия за подобряване на културно-образователното ниво на младото бразилско население;
5. Нарастващо присъствие на международната сцена – активно участие в многостранни организации, форуми и възхода на БРИКС;

Слабите:  

1. Корупционни скандали, които допълнително отслабват имиджа на страната;
2. Свръхнормативното регулиране, поставящо високи бариери пред предприемачеството;
3. Пречка пред икономическия растеж и развитието на вътрешния пазар е остарялата инфраструктура във вътрешността на страната (1.74 млн.км. пътища, от които 10% асфалтирани);
4. Недостатъчно добро ниво на обучение на работниците в редица сектори, което се отразява на качеството на труда, намалява потенциала за растеж;
5. Все още високи нива на престъпност;
6. Големи географски диспропорции – 7 от 26-те щати произвеждат 76% от икономиката на страната. БВП на най-големия щат (Сао Пауло) е 34% от БВП на Бразилия, докато този на най-бедния (Рорайма) е 0.15%.

По всичко обаче изглежда, че пътят на развитие е предвидим и устойчив, а гласът на латиноамериканския гигант ще има своята тежест в световния  политически  и икономически живот.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!