Може ли Източна Европа да бъде лидер в устойчивото развитие?

Устойчиви примери от частния сектор

През октомври Кока-Кола ХБК, бутилиращата компания на продуктите на Кока-Кола в Централна и Източна Европа, достигна върха на глобалния Индекс за устойчиво развитие на Дау Джоунс (DJSI) в сектор „Напитки“ за трета поредна година. Седмица след това, компанията публикува и новите си дългосрочни цели за устойчиво развитие. Подобни новини нямат никакъв шанс да достигнат до масовите медии, а ние имаме нужда от тях, за да не продължаваме да се подценяваме.

Работата ни с Кока-Кола ХБК започна в края на август, 2007 г. Конкретният проект беше за валидация на годишния им Доклад за социална отговорност. Обиколихме няколко завода в Македония, Гърция и България, където одитирахме данните за екологичното и социално въздействие и дискутирахме с мениджмънта. Въпреки че тук-там откривахме неточности, всичко изглеждаше ново, подредено и ефективно. Хората видимо бяха доволни от резултатите си и не мислеха, че могат да направят кой знае колко повече.

После започнахме голям проект за повишаване на водната ефективност. Помня откриващата среща в Костинброд – скептицизма на тогавашния шеф на завода, обясненията как всичко възможно вече се знае, мери и е оптимизирано, а и не си струва инвестицията… И гордостта от постиженията след няколко години на постоянни усилия, когато потреблението на вода на литър произведена напитка в Кока-Кола ХБК България падна от 2.8 (2005 г.) на 1.8 литра (2015 г.).

Не говорим просто за повишаване на ефективността. Оперативният воден отпечатък – цялостното въздействие върху водния ресурс, измерен като потребление и замърсяване на води от Кока-Кола ХБК – спадна от 51.7 млн. м3 (2004 г. ) на 18.4 млн. м3 (2015 г.). Това е невероятно постижение, защото имаме ръст на продукцията, успоредно с огромно абсолютно намаление на натиска върху водния ресурс.

Изолиран случай, или тренд във всички индустрии

Подобни истории се случват и по отношение на енергийната ефективност, дела на ВЕИ в енергийния микс, количеството на депонирате отпадъци, теглото, рециклируемото и биоразградимо съдържание на опаковките, въглеродният отпечатък на продуктите и т.н. Заводът в Костинброд например изпраща за депониране едва 3% от отпадъците, след като през 2014 г. намерихме решение за енергийно оползотворяване и на утайките от пречиствателната станция.

На глобално ниво, анализът на жизнения цикъл показа, че най-голям дял във въглеродния отпечатък на продукта имат не заводите и транспорта, а енергийното потребление на вендинг машините и хладилните витрини на пазара. Веднага от групата на Кока-Кола ХБК започнаха целенасочени инвестиции в технологично обновление и подмяна – индикаторът спадна от 78.3 гр.СО2/л. (2010 г.) до 53.7 гр. (2015 г.).

По подобен начин се адресира казуса с водния отпечатък на колата след като се оказа, че зад захарта в 330 мл. кен стоят 25 л. вода, използвана за поливане и рафиниране. Компанията ясно показа на производителите и земеделците, че опазването на водите има значение и катализира процес на катарзис в захарната индустрия. Същото се случва с доставчиците на всякакви ключови суровини. Самата покана да предоставят данни им дава ясно да разберат, че трябва да намаляват потреблението си и да замърсяват по-малко, ако искат продукцията им да пълни червените кенове.

Всички тези неща не се случват просто от само себе си. Разбира се, спестяването на разходи е фактор, но съвсем не е най-значимият. Много по-голяма роля играят очакванията на потребителите, натиска на обществото, реалните проблеми на местните общности, където са разположени заводите, а напоследък – и желанието на младите и образовани хора да работят в компании, които променят света за по-добро.

Доскоро всичко това се случваше по-скоро година за година. Днес, Кока-Кола ХБК се ангажира с множество дългосрочни цели за устойчиво развитие, на които много хора ще гледат скептично и невярващо. След няколко години работа с амбициозни мениджъри и инженери обаче, аз съм станал внимателен в оценките. Те само чакат някой да им каже, че нещо е невъзможно! И така е не само там…

Предсказанията за края на ресурсите и глобални екологични катастрофи не се сбъдват, защото хора с въображение и желание учат, мислят и работят в хиляди компании и ежедневно го правят едно по-добро място за живот. Устойчивото развитие не се случва чрез срещи на върха, международни спогодби, забрани и глобални цели, а чрез тривиалното измисляне на по-ефективен начин да се пренесат 10 каси от точка А до точка Б.

Източна Европа, и в частност България, съвсем не са чужди на този процес. Видно е, че можем да бъдем и лидери. А говоренето за това в бъдеще време е просто погрешно – то се случва тук и сега!

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!