ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Ивелина Й. Петрова
Преди дни кметът на столичния район „Оборище“ – Васил Цолов, издигнат от Реформаторския блок, изказа предложение да се национализират фасадите на сградите. По думите му общината ще бъде по-добър стопанин на хоросановата мазилка и боята и така централната част на града ще придобие западноевропейски облик. Виждаме поредния пример за представител от българската „десница“, който предлага типично социалистически решения на проблеми (включващ и отнемането на частна собственост?)
Като собственик на част от сграда в района ми е непонятен факта, защо някой друг ще определя как ще изглежда фасадата на жилището ми и как трябва да бъде поддържана. Примерите за провала на администрацията в плануването, именно в областта на строителството, са безброй. Тук е мястото да отбележим колко е важна концепцията за частна собственост. Всеки има право да използва собствените си ресурси спрямо своите очаквания за максимално удовлетворение. Независимо от резултата, индивидът запазва ползите, както и загубите от дейността си, като това стимулира икономическата му ефективност и намалява праxосничеството. Публичната собственост лишава отделния индивид от възможността да взима решения за разпределяне на ограничените си ресурси спрямо конкуриращите му се нужди. Какъв трябва да бъде обликът на сградите решават собствениците, не бюрокатите. Естетическите предпочитания са строго индивидуални и не следва да бъдат налагани насила.
По правилно би било да разгледаме проблемът с помощта на икономическата теория. Фридрих Хайек отбелязва невъзможността на нито един /или на няколко/ субект/а да има пълно знание за икономиката. Няма как от управника да се знае точния размер на ползите и разходите от регулациите върху засегнатите, дори да приемем, че цели благосъстоянието на общността, а не лична изгода. Индивидите взимат решения със специфично за тяхното време и място познание, което никога не може да съществува в достатъчно концентрирана форма, за да се използва от плановиците.
Следователно, причината да има толкова рушащи се сгради е различна, поради което /и почти във всеки случай/ и решението не може да бъде еднозначно. Дори финансовото затруднение се оказва не винаги основен проблем. Например: в моята кооперация няколко семейства доброволно поехa разноските по ремонт на покрива и улуците, защото други заявиха, че нямат възможност. Факт е, че сега всички се възползваме от придобивката, дори и неплатилите. Това показва, че поведението на хората се координира от пазарните процеси и привежда собствения им интерес в хармония с общото благосъстояние.
Задаваме си следния въпрос: „Кой ще поеме разходите за възстановяването на фасадите, ако общината стане собственик?”. Разбира се – данъкоплатците. Парите на добрите стопани ще отидат за ремонт на по-немарливите. Това е един безкраен цикъл, защото винаги ще има още една, и още една сграда за обновление. Не бива да пренебрегваме и на кого ще бъде възложена строителната дейност. Все пак политиците са хора и се водят от лични интереси и често избират свои фаворити за изпълнение на обществени дела. Кой взима решението и кой понася последствията от него, обикновено не са един и същи човек.
За съжаление от красотата на повечето здания в центъра на столицата е останалa само тъжен повей от миналото. Аз също харесвам класическата архитектура и подкрепям реновирането на сградите. Какви са моите естетически предпочитания или тези на общинарите,обаче няма значение. Дори да не харесвам паметници на културата боядисани в розово-червено, го одобрявам защото съм съгласна с неговия дух – всеки да се разполага с притежанията си по свое желание. Нека започнем да се грижим сами за себе си и собствеността си и спрем да чакаме някой друг да разреши личните ни проблеми!
