Смяната на мисленето в едно общество не се случва от днес за утре. Това е дълъг и изморителен процес, изискващ енергията и неуморният труд на достатъчно много хора. Тук не говорим за масата народ, която трябва да подмени светогледа си, говорим за онези общественици и лидери, които трябва да обяснят на тази маса какво се случва и какво всъщност трябва да се случи. Хайек ги нарича „дилъри на идеи втора ръка“ – лидери на мнение, университетски преподаватели, говорещи глави от телевизора, блогъри, тези, които не формулират, но първи възприемат новата идея и успяват да я предадат лесно и разбираемо на широк кръг от приемници.
България си има своите opinion leader-и. Всяка сутрин, когато пуснете телевизорите си, те се редуват от студио в студио, пускат дълги и тежки за смилане статуси във Facebook, подписват и декларират препоръки и закани към управляващите. Ако се опитаме да ги категоризираме в няколко основни групи, със сигурност трябва да споменем поне тези:
А) Привържениците на стария ред, които се опитват да му придават нов облик или да си спомнят за него с умиление, за кратко – хората от старото ляво
Б) Тези, които получиха своя обществен авторитет най-вече около протестите 2013-та, останали известни като умните и красивите
В) Групичката, които са в телевизорите и съзнанията ви само и единствено, за да крепят статуквото и естаблишмънта
Г) Либертарианците, които едва отскоро започнаха да стават интересни на българската журналистика и общество. Към тях е и личната ми принадлежност.
Въпреки известни нюанси (особено в група В), тези хора основно съществуват във Facebook. Статусите им се четат от хиляди, фен листата им нараства постоянно, дори Егоист ни ги препоръчват в специални статии „Кого да следваме, за да разбираме от политика“. Това не е случайно. Традиционните медии, като телевизия и радио, се задъхват и осезаемо отстъпват влияние на социалните мрежи. …в което няма нищо страшно. Мрежите дават по-голяма възможност да общуваш с автора на идеите и концепциите, да сблъсквате позициите си в името на това да се роди по-устойчива такава и т.н. Но случва ли се това наистина?
Блокирането
Напоследък забелязваме странната тенденция на отричане на дебата, на размяната на идеи, точно на това, заради което социалните мрежи ще властват над традиционните – възможността за общуване.
Умно-красивата Ружа Смилова (група Б), университетски преподавател блокира почти всички представители на либертарианците (група Г). До блокиране се стигна след културна размяна на аргументи по тема с обществено значение и всичкото това, случващо се на стената на трети човек – отново либертарианец. Нещо в аргументираната размяна на постинги на място, където г-жа Смилова е гост, точно колкото и другите дебатиращи, я е обидило дотолкова, че оттук насетне тя няма да научава нищо за една цяла съществена група и парче от пая, наречен Обществен дебат.
С огромно удивление научих, че препоръчаният ми за следване от статията на Егоист Емил Джасим (група Б) ме е блокирал, без да си спомням дори и една съществена интеракция/ сблъсък/размяна на позиции с него. Открих и че не съм единствен (СНИМКА)
Подобно поведение е практика в значителна част от въпросната цитирана група (Б – умно-красиви), които трябва да следваме „ако искаме да разбираме от политика“…и е абсолютно неприемливо за мен.
Но да бъде неприемливо за мен, не е страшно. В очите на тези хора ние сме неприятели, вредени и опасени за тяхната стена или…техния личен комфорт. Преди всичко го разглеждам като неуважително поведение към собствената им аудитория и неморален егоистичен акт, който цели единствено да запази личния ти авторитет.
Защо?
Ами защото ти си opinion leader, общественик, активист, всезнайко. Не е ли изключително важно какво казваш на хората, които ти вярват?! Защо се тревожим, когато телевизионният ефир бива превземан от Динковци, Петна и Воленци?! Най-малкото, защото знаем, че тези хора не са прави. Те не притежават светоглед, който може да бъде защитен и аргументиран последователно. Когато избираш вместо да отговориш на аргументите с аргументи, да си тръгнеш и да се правиш, че не съществуват…не ставаш ли същият?!
Нека отново направим това много важно разграничение. Тези хора не са били обиждани, тормозени или третирани неуважително. Говорим за възпитана размяна на позиции и аргументи по тях. Да блокираш възпитан опонент означава да признаеш, че не си прав, но и да не го признаеш в същото време. От една страна бягаш от честна битка и е пределно ясно на всеки наблюдател, че страхливците са губещите, но от друга – минимизираш възможността тази ти загуба да нарани авторитета ти, ставайки достояние на повече хора.
Можем да намерим и по-сериозно професионално изкривяване в това поведение – и двамата цитирани за пример общественици г-жа Смилова и г-н Джасим са преподаватели. Държавният служител-преподавател е дарен с формален авторитет, който му позволява да е прав в учителската стая, само защото е учителят в нея. Там независимо от интереса на истината, формалният авторитет може да смачка всеки друг. Уви, когато това не се случва в едно свободно пространство, каквито са социалните мрежи, изглежда тези хора губят онези методи за влияние, от които черпят своята увереност.
Излизайки от Смилова-Джасим мащаба (защото те са само пример за поведението на цяла група от хора), отдръпването на смислени хора от смисления дебат е пагубно за обществото. На кого го оставяме тогава тоя дебат? На Пищова и Шишарката ли? Защото каквото и да кажем на стената на Пищова, той няма да блокира никого. Няма да се свие в ъгъла и селективно да се обгради с хора, които потвърждават личните му предубеждения, за да се почувства в safe space, уважаван и важен. Няма и да нарече никого „Рубладжия“, „Слуга на Прасчо“, „Соросоид“, „Либераст“само защото не е съгласен с него и обикновено несъгласните с него са платени от „ПИК“ „контрапротестиращи“. Не е ли точно това оня болшевизъм, срещу който се борим всички уж?!
Нямаш ли някаква поне елементарна отговорност към хилядите хора, които си сверяват мнението с твоето мнение да си аргументиран и консистентен?! Ако се окаже, че не си прав и продължиш да сееш над тези хиляди хора аргументи, които друг може да разбие на пух и прах, това в що за човек те превръща?!
Това е тихият плач на старите авторитети. На тях им остана да се свият в ъгъла и да се правят, че случващото се не е истина. Случва се и игнорът не го променя. Адски недостойно и неуважително е към всички онези хора, които са ги слушали през цялото това време…неуважително е да отговаряш на вежлив опит за критика на вижданията ти…с игнор. Напомня ми на все едно да те питат около 400 пъти „Кой предложи Пеевски?“ и ти да блееш насреща, не ли. 😉
Може би това е реакцията на човек, който вижда, че спира да е актуален. През всичките тези години, старите авторитети са водели телевизионна и друга полемика с представителите на група В (статуквото), които, нека си го признаем, нямат никаква идея за какво говорят, а просто повтарят опорки и заучени фразички. Срещу тях винаги е лесно. Трудно е да се изправиш срещу младо, надъхано човече, готово да се рови в данните и статистиката, да отвори отново позабравената книга, да посвети достатъчно време, за да е сериозен в позицията си и да служи в интереса на истината. Трудно е…ама никой не ви е обещал лесен живот, нито лесно авторитестване.
Наперени сме, защото сме прави
Сигурно се чудите, защо това е толкова важно за нас като група Г (либертарианците). Дебатът е важен за нас, защото знаем, че сме прави. Знаем, че сме прави, защото досега не се намира човек, който да излезе и да постави аргументи, на които да не можем да отговорим с по-силни аргументи. Затова и ние никого не блокираме (ето моята блоклиста и нека някой от цитираните да си я публикува, да видим). Никого не обвиняваме и в „рубладжийство“, „прасчовизъм“, сенчести интереси…много по-лесно ни е да го победим на арената на доказателствата и аргументите, отново: Защото сме прави.
Бяхме прави, когато биехме камбаната, че Тръмп е вероятният победител в изборите. Бяхме прави, когато излязохме на улицата, за да спрем национализацията на частните пенсионни фондове. Бяхме прави, когато защитавахме Uber от ударите на държавата и твърдяхме, че е много по-отговорен данъкоплатец от такситата. Бяхме прави, че задължителното гласуване ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши. И когато искахме #СвободаЗаКонопа, пак бяхме прави.
И ако хората от категория А (старите леви) заслужават уважение и адмирации, че излязоха на честен и открит дебат с нас, тези от група Б (умно-красивите) имат сериозен грях пред поддръжниците си. Излиза, че „рубладжиите“ Волгин, Симов, Димитър Събев имат повече лично достойнство и кураж от онези „морални стожери“ на 2013-та, с които кръстосвахме столичните улици. Имат го, защото приеха да се изправят срещу хора като Владо Каролев, Красен Станчев, Петър Ганев, да излязат от Facebook зоната си на комфорт и да подложат вижданията си на критика.
…Така че, драги ми читателю, следващият път, когато някой ти предложи списък от хора, които да следваш, за да „разбираш от политика“, помисли още веднъж. Може да се окаже, че Facebook царете ти са голи…
Ние сме Българско либертарианско общество и не ни е страх да дебатираме, разговаряме, спорим, доказваме правотата си. Заповядайте да се пробвате…ако ви стиска.
ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение

„Старите авторитети“ в относителен смисъл. Всъщност група Г (либертарианците) са представителите на по-стар ред.
Класическият либерализъм умря заедно с Хърбърт Спенсър през 1903г. 3 години по-късно Лойд Джордж въвежда социалната държава. Консенсусът за свободна търговия пада окончателно през 1932г. с тарифна реформа във Великобритания. Още от 1880-те либералната партия отива към умерен социализъм с т.нар. „New Liberalism“ на Хобхаус и Грийн. В повечете държави освен Англия и Франция либерализма е бил сила на централизация и разнищване на локалните обичаи, например срещу карлистите и самоуправление на баските в Испания.
Спенсър остроумно подчерта, че божественото право на царете се замести с божествено право на парламентите. Поне царят има някакъв концепт на собственичество върху земите си, за разлика от събрания и тълпи.
От перспективата на съвременния „центрист,“ либертарианството е ужасяващо реакционистко. Би се гнусил от Уилям Греъм Съмнър, както и откровения викториански индивидуализъм на самия Спенсър. Все пак в красивия нов свят държавата е благотворителната агенция изпълняваща народната воля. И какъв по-голям престиж освен да бъдеш „обществен лидър“ и „говореща глава“? Импулсът за могъщие над своите съжители е вечна! След Пендълтън Акта от 1883г. създавайки перманентата публична служба и чрез трудовите на Удроу Уилсън да експортира „националното самоопределение“ в Обществото на народите (а после и от Рузвелт през Атлантическата харта 1941г. и следователно през ООН), плодовете на публично-администраторската държава са узряли за всеки амбициозен благотворител да бере!
Центристката позиция винаги сочи и се мести наляво. И Кобден, Брайт и Бастиа бяха левичарите на времето си. Сега са антични идоли на остатъците от мъртвия икономически либерализъм, който едва ли не е фашизъм по съвременни стандарти (нали Георги Димитров определя фашизма за „открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистичните и най-империалистически елементи на финансовия капитал“).
Е, тъй като либертарианеца е успял да погледне толкова назад, защо не пробва и още? Защо не и Карлайл, Метерних и Боналд? И без туй либертарианеца е взел ролята на изганника в съвременната политика (освен ако не ползва фабианската стратегия на Cato Institute-а и всеподобни, в крайна сметка ляв радикализъм с програми за либерализация, но Ротбард правилно критикува това) – защо не усъвършенства ролята си като най-реакционния елемент?
Във Уикипедия(Либертарианство) е донякъде написано добре – “Терминът либертарианството първоначално се отнася до философски убеждения относно „свободната воля“, а по-късно започва да се свързва с анти-държавен социализъм и политическите движения повлияни от „Просвещението“, критични към институционалната власт, която, според тях, служи като форма на социално господство и несправедливост. Докато като цяло, термина запазва своето политическо използване като синоним за всяка социална или индивидуалистична форма на анархизма, в Съединените щати, той започва, да се използва за описание на про-капиталистическия икономически либерализъм повече, отколкото за радикалния, антикапиталистически егалитаризъм“
,и трябва да се изяснят някои неща
Обяснил съм повечето неща започвайки с цитати от антологията “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”- https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1765168490428044
ОТНОСНО ПОСЛЕДНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ ОТ СТАТИЯТА – ГОТОВ СЪМ(СТИСКА МИ) ДА РАЗГОВЯРАМЕ Т.Е. ДА ДОКАЖА ТЕЗИТЕ СИ