Слави Трифонов опасно умен с главния прокурор

Мартин Николаев

През последните дни със сигурност сте забелязали фейсбук брожението около срещите на Слави Трифонов с главния прокурор Сотир Цацаров. В социалната мрежа изглежда преобладават мненията, че това е страшен гаф на шоумена, който се е вързал с корумпирания главен прокурор и това ще е краят на референдума и политическите му амбиции. Всъщност, пред очите ни се случва точно обратното – Слави Трифонов за пореден път върза кънките на всички.

За да разберем какъв ще е политическият ефект от тази ситуация в края на деня, трябва да имаме предвид няколко неща:

1. Мажоритарното гласуване е подкрепено от огромен брой избиратели – над 2.5 млн души.
2. Това е предимно протестен вот от типа „да им го начукам на всички“, макар и никой да не си го признава.
3. През вечер Слави Трифонов им дава относително смислени аргументи, с които те да рационализират пред себе си и пред другите защо това не е протестен вот, а “осъзнат и интелигентен избор за бъдещето на държавата”.
4. Срещу аргументите на Трифонов няма политически смислена и добре представена опозиция.

Тези 2.5 милиона души ще видят, че Слави Трифонов е влязъл лично (това се случва рядко и не е случайно) при Сотир Цацаров – героят влиза в бърлогата на ламята. След срещата им, главният прокурор не просто засвидетелства готовност да изпълни задълженията по пуснатата от инициативния комитет жалба, но и в лично качество изразява пълна подкрепа за политическите искания на Трифонов. Неодобряващите референдума (малцинството) виждат в това падението на Трифонов и заговор между него и най-големия злодей в страната. За тяхно нещастие, неодобряващите референдума са пренебрежимо малко и е все тая какво си мислят.

А какво си мислят одобряващите референдума? Те също нямат високо мнение за главния прокурор, който се ползва с рейтинг от има-няма 5% в обществото. В главите на подкрепящите Трифонов се заражда когнитивен дисонанс – те и техният герой (Слави) се оказват от една и съща страна на барикадата със злодея Цацаров. Когнитивният дисонанс заражда психическо напрежение и човек трескаво започва да търси начин да го успокои. Вариантите са няколко:

1. Подкрепящите референдума си признават, че са сбъркали и преминават на страната на неподкрепящите референдума.
2. Подкрепящите референдума рационализират поведението на Цацаров с някакъв пъклен план на ДПС, смятайки, че той просто се преструва, че е от тяхната страна на барикадата.
3. Възприемат, че техните шампион Трифонов е победил/убедил най-големия злодей в страната в правотата на своята свещена кауза.

Първият вариант не е особено вероятен – никой от нас не обича да си признава, че е сгрешил, тъй като това отключва чувството за срам, а то е от най-силните мотиватори в човешката психология. Да не говорим, че Трифонов настойчиво е привеждал много аргументи защо подкрепата за референдума не е грешка.

Вторият вариант е по-вероятен от първия, но той изисква доста мисловна енергия по измислянето на пъкления план – такъв досега не е раздухан из медиите. Хората мразим да мислим и съответно подкрепящите референдума биха предпочели друг по-лесен вариант.

Това е именно третият – героят Трифонов, сразил змея Цацаров. А той е толкова лесен, тъй като Трифонов отиде лично в прокуратурата, влезе в бърлогата на звяра, снима се и даде интервюта в нейните мрачни коридори (а не отвън на светло, няма случайности и тук) и излезе победоносен. Шоуменът (разбирайки от реалити телевизия) визуализира по най-добрия начин това, в което иска неговите последователи да повярват – една приказка от детството, която им е разказвана стотици пъти и която те разказват на своите деца и внуци днес.

И те ще му повярват. Към края на тридневната сага Трифонов-Цацаров, в главите на огромното мнозинство около 2.5 млн избиратели ще остане победоносния поход на героя Трифонов срещу звяра Цацаров, завършил с победа на свещената кауза/референдума срещу най-тъмните сили в държавата.

От цялата работа има две поуки. Първата е, че Слави Трифонов е не просто умен – той е опасно умен. Това е човек, който разбира изключително добре човешката психология и съответно може да убеждава огромни маси хора в собствените си позиции. Вероятността Трифонов да е политически гросмайстор с умения близки до тези на Тръмп расте все повече. Втората поука е, че историите от приказките за герои, змейове и златни ябълки, които нашите баби и дядовци са ни разказвали, не са никак случайни – а защо това е така, ще си поговорим друг път.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!