Два възможни пътя за новата партия на Христо Иванов

Създаването на формация „Да,България“ беше обявено преди два дни на събитие в столицата, пред очите и ушите на голяма част от протестния актив, разпръснат по различни организации от партии (ДЕОС и Зелените) до обтекаеми коалиции (Протестна мрежа). Заявлението беше за организиране на партия около подалия оставка министър във втория кабинет на Борисов – Христо Иванов  – който напусна властта след неуспешния опит за „исторически компромис“ по темата съдебна реформа.

От изказванията на главните говорещи лица (Христов и Кристиян Таков) станаха ясни няколко ключови неща. Основната причина за основаване на новата партия, е изчерпването на всички други методи за постигане на промяна, която учредителите искат. Привличането на избиратели за „Да,България“ ще е коцентрирано в София – осъзнато се говореше, че структури няма, нямат и възможност да предоставят класическите стимули за участие в политическия живот като постове и назначения. Натърти се слоганът, който чувахме и по-рано през годината „няма ляво, няма дясно“. Новите партийци заявиха, че нямат интерес  да „взимат властта“, а да влияят на политики във и чрез парламента.

Стъпвайки на всичко това от новата политическа формация могат да поемат по първия от два  възможни пътя  – този на единствената single issue формация в страната (подобно на британската UKIP). Имат всички предпоставки да са успешни в едно такова начинаие фокусирано върху съдебната реформа.  Могат да се концентрират върху електорални групи в големите градове и основно София, които се интересуват от темата, могат да привлекат както леви, така и десни избиратели и да постигнат позицията на малко, но силно парламентрално лоби.

Ще успеят, ако запазят фокуса строго върху съдебната реформа и нищо друго. Започнат ли да пишат програми и да се изказват по политики в други сфери, скоропостижно ще загубят като избиратели една или друга група, която иначе е съгласна за техния single issue – ще поемат по втория възможен път. Например, ако дадат глас на зелените и етатистки настроението либерали, ще загубят десните и либертарианците и обратното.  Запазването на тази дисциплина ще е изключително трудно, имайки предвид две неща – цветният характер на коалицията, събрала се на учредяването и вокалността на същите тези хора в социалните и други мрежи. По втория път ще видим една „умно-красива“ партия, за която ще гласува група избиратели ограничена като размер до една-две театрални зали.

Всъщност от „Да,България“ вече започнаха и с няколко грешни хода. Поканиха толкова много дейци от различни формации и снимайки се с тях вече създадоха връзки, които после ще трябва с много труд  да развързват. Лица от Протестна мрежа вече са асоциирани с новата партия, и дори и да нямат място в ръководството, те са достатъчно шумни, за да залепят на партията какви ли не проблеми. На второ място, излязоха от single issue фромата, като започнаха да говорят за образование и корупция. За мен образовнието е vote-moving issue, ако не съм съгласен с Христо Иванов, няма да гласувам и за съдебната реформа.

Възможността за успешна single issue партия е уникално голяма. От „Да,България“ са попаднали на достатъчно широко разбиран проблем, имат добър кадрови потенциал, и както видяхме силна медийна подкрепа. Остава да не оплескат стратегията и тактиката.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!