Адам Озимек
Вторият филм от поредицата „Междузвездни войни“ на Дисни не е перфектен, но е успешен на много нива, на които втората трилогия (епизоди I, II, и III) на Джордж Лукас нe беше. За втори път Междузвездни войни ни дават повод да честваме мотивацията за печалба на една алчна корпорация, която постига по-добри резултати от един автор и човек на изкуството с визия. Филмите на Дисни не само са по-добри, но са и по-уважителни към конкретната история от нейният създател. Благодарим ти, жадна за печалба, безлична и алчна корпорация. Ти ни спаси от артиста.
Ако си представите как една корпорация би се отнесла към една история в сравнение с един артист, вероятно предполагате, че артиста би третирал историята по-уважително от корпорацията. Корпорацията се интересува от това да максимизира своите печалби и може да си представите как това може да доведе до безвкусни и експлоатативни решения, които биха изтискали възможните печалби до последна капка, без много внимание да бъде отделено по отношение на цялостния художествен интегритет на творбата.
Обаче според мен в този случай Джордж Лукас е този, който се държеше по такъв начин, а Дисни досега правят обратното.
Първо, спомнете си за всички онези случаи, в които Джордж Лукас взе противоречиви решения по отношение на сюжета, без дори да се опитва да разкаже една консистентна история. Когато той създаде втората трилогия, Лукас направи Р2Д2 и С-3ПО ключови персонажи с няколко десетилетия приключения заедно с Оби-Уан Кеноби. Това е в абсолютно противоречие с „Нова надежда“, в която Оби-Уан въобще не разпознава дроидите. Това е най-очевидният пример, но има и други, които имат нужда от обяснения, варирайки от странни до безсмислени. Например, в „Завръщането на джедаите“ Лея казва на Люк, че помни тяхната майка, но в „Отмъщението на ситите“ майка им умира при раждането. Лея може би някак си е използвала силата или просто си е спомняла нещо погрешно, но това обяснение също така изисква нейните приемни родители поради някаква странна причина да са я излъгали относно това колко малка е била когато майка и е умряла. Като цяло Лукас демонстрира, че не се интересува от подобни елементи на сюжета, които просто не пасват.
В сравнение, Дисни са толкова последователни по отношение на консистентността на историята, че даже изчистват бъркотиите на Лукас. Rogue One не само, че е по-добър филм от първите три епизода, но даже подсилва Епизод IV като обяснява една от основните слабости на сюжета: защо Звездата на Смъртта има толкова сериозна структурна слабост? Може да прочетете оплакванията на фенове по отношение на този детайл във форума Stack Exchange през 2011 и най-доброто обяснение, което бихте намерили от тогава е „невъзможно е да се програмира софтуер без никакви бъгове“. Това очевидно не много добро обяснение, и това определено е пропуск в сюжета на Лукас. Но сега благодарение на Дисни, Rogue One ни предоставя много добро обяснение: структурната слабост е заложена нарочно от инженер, който симпатизира на Бунтовниците, но е принуден да работи за Империята. Така Дисни на практика направиха цял филм, в който изчистват бъркотията на Джордж Лукас и подобряват сюжета на Епизод IV.
Филмите на Дисни са и много по визуално консистентни с оригиналните епизоди, отколкото втората трилогия-предистория. Джордж Лукас много обичаше да демонстрия своите CGI трикове без да се интересува дали това води до търкания с по-късната история. Например, в предисторията Дройдекас са мощни друиди, които обикновено се използват от лошите герои. Въпреки това по-късно Империята не използва тези дроиди въобще, въпреки че в много ситуации те са по-ефективни от Щурмоваците. Може да се повдигне аргумента, че в епизоди I до III технологията е по-добра, отколкото в епизоди IV до VI, защото галактическата война води до много мащабно разрушение. Но въпреки това е очевидно, че щом Империята е способна да построи Звезда на Смъртта, то тя е способна и да строи дроиди.
Филмите на Дисни са много по-синхронизирани с оригиналната трилогия в технологично и визуално отношение отколкото втората трилогия. Бихме могли да критикуваме Дисни за това, че прекаляват с носталгията на моменти, но въпреки това, те са свършили много по-добра работа от Лукас, който не се стараеше достатъчно, за да създаде един консистентен свят.
Лукас не създаде консистентен свят, защото много обичаше да използва съвременните CGI технологии, за да създаде впечатляващи ефекти от визуална гледна точка, без значение дали това отслабваше сюжета. Дисни са много по-добри в това отношение. Можете ли да си представите как Дисни монтират CGI ефекти в оригиналната трилогия, които изглеждат абсолютно не на място, както Лукас направи през 90-те с неговата „Специално издание“ на епизоди IV, V и VI? Не, и това им печели сериозни точки. CGI ефектите изглеждат изключително остарели в наши дни и се набиват на очи твърде много в сравнение с практичните ефекти на оригиналната трилогия, които все още изглеждат добре. Аз всъщност смятам, че един ден Дисни ще пре-издаде възстановена версия на оригиналната трилогия с премахнати CGI ефекти, за да угоди на феновете.
Въпреки че Джордж Лукас заслужава признание за създаването на света на Междузвездни войни, след оригиналната трилогия той сериозно се провали в опитите си да пресъздаде този свят. Той упорито следваше своята художествена визия на всяка цена без да се интересува от чужди мнения. Дисни, чрез своя алчен мотив за печалба показват, че са много по-заинтересовани от мнението на феновете и демонстрират много повече далновидност като собственици на франчайза „Междузвездни войни“. Нека благодарим на алчната корпорация.
Оригиналът на статията можете да видите ТУК
ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение

