ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Публикуваме 12 препорърки за новия президент на САЩ по-малко от месец преди встъпването му в длъжност. Изпратени са ни специално от студентите на проф. Александър Токарев в Northwood University в Мичиган, САЩ.
- Както Рейгън, Тръмп си е избрал скапани предшественици. С този хитър ход той значително е улеснил задачата да бъде добър президент. За разлика от Реигън, обаче, Тръмп няма никакъв опит в публичния сектор. Макар много от враговете му да изтъкват това за огромен недостатък, този именно факт го поставя в безпрецедентно изгодна позиция да “пресуши блатото.” Най-голямата заплаха за свободата и просперитета на Америка не е в Руся, Китай, ислямската „държава” И други външни врагове. Най-опасни за нас са правителствените служители в Окръг Колумбия. Обнадеждаващ е големя брои “аутсайдери” доведени в столицата да поемат лостовете не управление. Това са единствените хора, които имат желание и възможности да се опълчат на бюрократичната тирания И икономическия лобизъм. Целта им трябва да бъде една: да прегледат цялата система от федерални закони и да идентифицират всяко правило, което взема от имота на един, за да го даде на друг. Такива правила легализират кражбите. Законът трябва да третира подобни правителствени актове като въоръжен банков обир.
- Повечето федерални агенции трябва да бъдат премахнати. Борбата с тези паразити трябва да е безпощадна. Политическото наследство на Тръмп зависи от това дали ще може още в първите 100 дни на управлението си да прокара радикалните промени, които независимите избиратели очакват от такъв неортодоксален лидер. Очакванията към него са огромни – за да успее, Рейгъновата “революция” трябва да изглежда като детска игра в сравнение с реформите на Тръмп. За да получи необходимия мандат на междините избори след две години, президентът трябва да започне с безпрецедентни намаления на данъчните тежести за средната класа, значителни облекчения в регулаторните джунгли и данъци за производителите в Америка, прекратяване на повечето субсидии, и премахване на вратичките във федералната данъчна система.
- Колкото по-ниски са данъците върху труда и всички дейности генериращи печалба, толкова повече блага ще генерира икономиката, повече работни места ще се отварят, стандарта на живот на обикновените хора ще расте и страната ще се обединява зад политиките на своя президент. Регулациите са много по-вредни от данъците. Законовите препятствия не само не генерират приходи в бюджета, но те предоставят на установените бизнеси и политически манипулатори прекрасни възможности да ограничават конкуренцията и да извличат финансови предимства. Тръмп трябва да умори от глад чудовището, което храни големите профсъюзи и корпорации изсмуквайки живота на данъкоплатеца от средната класа, Американския потребител и независимия работник.
- Единствения начин да се пресуши политическото блато и да се прекъсне търговията с влияние е да се вкарат обратно трите власти в конституционните им рамки. Лобизмът расте пропорционално на намесата на правителството в пазарите. Върховният съд в Америка е абдикирал от най-важните си задължения и е позволил на президентите да се държат като императори. Конгресът на Съединените щати активно е съдействал в саботиране на върховенството на закона като е създал агенции, натоварени с антиконституционно законодатателствуване. Порочната практика неизбрани от електората бюрократи да създават правила със силата на закони трябва да престане веднъж и завинаги. Патят за това е ясен – да се назначат върховни съдии, които знаят, че Конституцията има предвид точно това, което пише в нея, а не това, което е политически изгодно.
- Миналият век беше време на масови нарушения на човешки права на гражданите на Америка от техните правителствата. Сред най-честите случаи на кражба на живот, свобода и частна собственост са законите за минимална работна заплата, лицензионни регулации и социални помощи. Първите две отнемат свободата на работодател и работник (или на производител и потребител) да разменят това, което им принадлежи при взаимоизгодни условя. Това води до масова кражба на работни възможности от младите и малцинствата като същевременно предпазва членовете на профсъюзите от конкуренцията на нискоквалифицираните им колеги. Социалните помощи крадат пари от трудолюбивите И отнемат достойнството на тези, които ги получават поради собствените си провали като работници. Системата възнаграждава множество пороци умножавайки бедността, крадейки бъдещето на най-уязвимите.
- Сред най-опасните крадци в страната са профсъюзите. Тръмп трябва да работи с губернаторите на отделните щати за прокарване и заздравяване на законите за “право на труд.” Всеки работник има право да се присъедини към професионална организация, но никои профсъюз няма право да принуждава работници да стават техни членове или да им плащат като условие да бъдат назначени на работа. Правото на лична собственост е в основата на капитализма, а същността на частната собственост е възможността да я ползваш както искаш доколкото не се нарушават изконните права на други хора. На собствениците на бизнеси трябва да бъде гарантирано правото да наемат и освобождават, да купуват и продават, или да отказват услуги по критерии избрани от тях. Може да не харесваме някои от резултатите, но това е малка цена за съхраняване на свободата ни.
- Най-очевидно е вредното вляние на профсъюзите в държавните училища. За пръв път от надигането на прогресивизма в Америка виждаме шанс да поправим съсипаната система на образование. Тръмп има реалната бъзможност да прекъсне токсичното влияние на профсъюзните рекетрьори създали безумните правила за старшинство. В сегашните условя младите и мотивирани специалисти са отблъксавни с цел да се защитят заплатите и пенсиите на стари, отегчени, некомпетентни и незаинтересовани учители. За щастие разполагаме с простичко решение на проблема и то се нарича “конкуреция чрез ваучери.” Нека парите следват учениците до училищата избрани от тях и родителите им.
- Тази страна е изградена от имигранти и техните потомци. Тези имигранти, обаче, са дошли защото ценят идеята Америка. Имиграционната реформа е очевидно закъсняла с оглед реалностите на 21-ви век. Днес западният свят е атакуван от чужденци дошли да експлоатират слабостите на нашата декадентна, политкоректна култура. Ироничното в случая е, че много от тези мигранти се опитват да преоформят страните ни по подобие на тези места, от които самите те са избягали. Човешкият капитал е наи-важният ни ресурс и ние трябва да привличаме повече честни, талантливи, мирни и работливи чужденци, но подходът ни трябва да е разумен. Време е да осъзнаем, че имиграция без асимилация е чуждестранна окупация.
- Най-глупавият начин да подобрим нашите пътища, мостове и летища е да оставим правителствените агенции да решават инфраструктурните проблеми по централно изработен план. Това би било поредната масова кражба и прахосване на данъците ни. Като бизнесмен Тръмп знае по-добре от всеки друг, че проекти трябва да се финансират само в случаите, когато очакваните финансови приходи надвишават разходите. Тойзнае също така, че при наличието на възможност за печалба, частният сектор ще свърши работата много по-ефикасно, от която и да е правителствена служба. Това, от което имаме нужда е приватизация на инфраструктурата ни, която да се равнява по мащабите си на денационализацията на Тачър и дерегулацията на Рейгън от 80-те години на миналя век.
- Всеки закон по-дълъг от американската Конституция няма начин да не е успешен. Законът за здравеопазване от 2010-та година (познат като Обамакеър) принуждава хората да купуват услуги от частни компании – очевидна кражба на основни свободи. Правителството е инструмент, които може да баде използван само и единствено за предпазване на неотменни права на индивидите – спиране на чуждестранни нашествия, терористични действя и всякакви други актове на агресия срещу гражданите. Неестествено, неморално и нелегитимно е този инструмент да бъде употребяван като средство за принуда с цел хората да действат по начини считани за желани от бюрократи или политици. Един от приоритетите на законодателните реформи трябва да е прекратяването на тези извращения и премахването на всички бариери в пазара на здравни услуги.
- Типично за много политижи е да се хвалят с подкрепата си за свободната търговия и частно предприемачество до момента, в който стане изгодно за кариерата им да наложат протекционистчни мерки. Тарифите и квотите имат незабавен и ясно видим положителен ефект върху определени домашни производители. Подобни рестрикции “запазват” лесно разпознваеми работни места и това ги прави добри от политическа гледна точка. За беда това също ги прави лоши от икономическа гледна точка, защото протекционизма нанася огромни вреди върху американските потребители и работещите в незащитените сфери на националното стопанство. Например: когато производителите на стомана желаят ограничаване на вноса на евтина стомана те трябва да осъзнаят, че техните ползи идват за сметка на увеличаване на разходите на автомобилостроителите. Изкуственото запазване на работни места в един сектор краде работни места от друг.
- Левите медии наричат Тръмп “враг на демокрацията.” Надяваме се, че той наистина е такъв , че е готов да играе с гордост и храброст подобна роля. Америка не е демокрация. Ние сме конститутсионна република. За щастие малцинствата тук не са изоставени на милостта на мнозинствата както е при типичните демокрации. Ние използваме демократични процедури за избор на обществени служители, но не сме управлявани от хора – Америка се управлява от Закона. Може да делегираме определени отговорности (изрично упоменати в Конституцията и нищо повече) на правителствата си, но Ние Хората сме истинският суверен. Тази истина бе позабравена през последното столетие и основната мисия на Тръмп трябва да баде спирането на Американския упадък в посока подтисничество и възстановяване на великата ни Република.
