ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Драги читатели,
Ние от ЕКИП смятаме, че за да бъде едно общество свободно и способно да се ориентира в съвременната икономическа и политическа обстановка то трябва да е на първо място информирано. Именно затова ние решихме да започнем нова месечна рубрика „Макроикономически монитор“, в която представяме интерактивен графичен преглед и анализ на данните по няколко ключови индикатора за българската икономика, които ежемесечно се публикуват от НСИ и БНБ. С това целим всеки месец да Ви представяме една обобщена картина на състоянието и развитието на българското стопанство през годината. Затова в рамките на тази рубрика се фокусираме върху следните месечни индикатори, които намираме за най-съществени: производство в промишления и строителния сектор, оборот в промишления сектор, оборот в търговията на дребно, цените на потребителските и производствените стоки, динамика на кредита, и не на последно място – бизнес климата във всеки един сектор на нашата икономика.
При достатъчно висок интерес към тази рубрика имаме намерение да започнем публикуването на тримесечна версия, която ще разглежда данните, които НСИ публикува за БВП, безработицата, оборота в сектора на услугите и външната търговия.
От ЕКИП се надяваме да намерите информацията и анализите, които ще представяме в рамките на тази рубрика за интересни и полезни. Всякакви коментари, критики и съвети са добре дошли!
Промишленост и строителство
Първите индикатори върху които ще се фокусираме са календарно изгладените индекси на промишленото и строителното производство (долу). По последни данни на НСИ, производството в промишлеността нараства с 4.30% на годишна база през ноември, което е с 2 процентни пункта по-високо от стойността отчетена през октомври. Това е най-високият растеж на този индекс от юни 2015 г. насам. Важно е да се отбележи, че индексът на промишленото производство измерва средните изменения в продукцията на предприятията между два времеви периода, а не действителното равнище на тяхното производство. Подобрението в основния индекс се дължи основно на повишен растеж на производителността в преработващата промишленост, която е най-големият от трите основни под-сектора на промишлената индустрия в България (другите два са добивната промишленост и производството и разпределението на електроенергия и газ). Освен това, според класификацията на НСИ, преработващата промишленост е най-големият сектор на икономиката на страната по брой наети лица (над 500,000).
Графика 1: Индекси на промишленото и строителното производство, календарно изгладени
Източник: НСИ
Поглеждайки графиката, забелязваме, че дългосрочната тенденция в промишлеността остава сравнително стабилна. Средното ниво на растеж на основния индекс през последните 12 месеца е 2.43%, сравнено с 2.72% за предходните 12 месеца (12.2014-11.2015). Малката разлика между двете стойностти се дължи основно на сериозният спад в ръста на индекса отчетен през месец май тази година, което е очевидно изключение от цялостната тенденция. Подобна е динамиката и в под-сектора на преработващата промишленост, но в сравнение с общата картина там средното ниво на растеж е осезаемо по-високо през последните 12 месеца – 4.02%.
Обръщайки внимание на строителния сектор забелязваме, че картината там е сравнително по-неприятна – индексът на строително производство пада през всеки от последните 12 месеца. Темпото на спад значително се забавя през Ноември, но това до известна степен се дължи на факта, че базата за сравнение (Ноември 2015 г.) е доста ниска сама по себе си. Строителният сектор като цяло е силно зависим от притока на финансиране по линия на еврофондовете и затова спадът в активността през 2016 г. е напълно очакван, поради приключването на усвояване на средства свързани с вече приключилият програмен период. През 2017 г. усвояването на финанси от еврофондовете би трябвало да се увеличи значително и това ще доведе до подобряване на активността в сектора.
Графика 2: Индекс на промишления оборот, календарно изгладен
Източник: НСИ
След като разгледахме динамиката на промишленото производство, нека обърнем внимание на индекса на промишления оборот (продажби). По очевидни причини двата индикатора са тясно свързани – единият измерва динамиката на производството (т.е. предлагането) на промишлени стоки, а другият на оборота (т.е. търсенето) за тези стоки. По последни данни на НСИ, основният индекс на промишления оборот нараства с 6.93% на годишна база през месец ноември, което е най-високото ниво от март 2015 г. насам. Забелязва се, че ръста на оборота на външния пазар достига едни от най-високите стойности през последните близо четири години – 14.08%.
Същевременно, ръста на оборота на вътрешния пазар е значително по-нисък, 1.87% през ноември, но през последните няколко месеца зе забелязва осезаемо подобрение в темповете на растеж. Общият темп на растеж на промишления оборот е далеч по-близък до този на вътрешния пазар, поради по-голямата му важност в сравнение с външния. Дългосрочната тенденция в индекса на промишления оборот като цяло е позитивна, с видимо подобрение в темповете на растеж през периода юни-ноември 2016 г. Ако тази тенденция се запази, може да очакваме да видим и ускоряване на растежа на промишленото производство.
Търговия на дребно
Следващия ключов сектор на който е редно да обърнем внимание е търговията на дребно. Докато промишлеността и строителството са част от ранните етапи на производствената структура на една икономика, търговията на дребно е част от късните. Взети заедно тези три сектора ни представят една обобщена картина за развитието на производствената структура като цяло. Както виждаме на графиката долу, индекса на търговията на дребно с изключение на продажбата на автомобили, мотоцикрети и горива рязко ускорява своя ръст през ноември, достигайки 8.09% на годишна база. Това е най-високият темп на растеж от декември 2014 г. насам. Изключвайки хранителните стоки от сметките, виждаме, че търговията на дребно е нараснала с 5.54% – най-високият темп на растеж от януари 2015 г. насам. Продажбите на нехранителни стоки включващи горивата напълно очаквано растат с по-ниски темпове, предвид спада на цените на петрола през последните години и липсата на значително възстановяване. Ускореният ръст в търговията на дребно през ноември е очакван феномен, предвид наближаването на празничния сезон и намаленията около Black Friday.
Графика 3: Индекс на търговията на дребно, календарно изгладен
Източник: НСИ
Продажбите вероятно ще продължат да растат със силни темпове и през декември, поради празничния сезон, но тази тенденция едва ли ще се запази и през първото тримесечие на 2017 г., предивид несигурната политическа обстановка. Ръст в продажбите на дребно често означава и ръст в потребителски цени и именно това виждаме на следващата графика (долу), на която е изобразена динамиката индекса на потребителските цени и индекса на производствените цени. Напълно логично е след като разгледахме динамиката на търсенето и предлагането в реалния сектор да обърнем внимание и на динамиката на цените.
Цени и кредитиране
След динамиката на производството и продажбите е редно да насочим поглед към индикаторите, които следят динамиката на цените – това са индекса на потребителските цени и индекса на цените на производител в промишлеността. Тук трябва да отбележим, че ценовите индекси страдат от сериозни дефекти като индикатори. Проблемите на индикатори като ИПЦ (индекс на потребителските цени) не са единствено технически и методологически. Със самата концепция за „ниво на цените“ има куп проблеми, чисто теоретични по своето естествено, които подкопават самата идея, че калкулирането на общи ценови индекси може да предаде каквато и да било съществена информация. Агрегатни индикатори като ИПЦ в повечето случаи скриват повече информация, отколкото показват и много лесно могат да оставят читателя с грешна представа за реалната динамика на пазарните цени. Това обаче е една друга тема, която очевидно не е фокусът на тази статия и е твърде обширна за да бъде коментирана тук. Накратко казано – дяволът е в детайлите, особено що се отнася до икономиката, а с агрегатни индикатори като ИПЦ детайлите напълно липсват.
Въпреки тези проблеми, ценовите индекси са едни от най-често използваните и цитирани индикатори както от икономисти, така и от държавници и централни банкери по цял свят. Политиките на централни банки и правителства често биват диктувани именно от динамиката на тези индикатори и поради този факт няма как да бъдат игнорирани в рамките на който и да е макроикономически анализ. На графиката долу можем да видим едно осезаемо отпускане на темпото на спад, както в индекса на потребителските цени, така и в индекса на цените на промишлените производители, като потребителските цени дори нарастват с 0.09% през декември. Подробната разбивка на НСИ показва, че този ръст на ИПЦ се дължи основно на остро повишаване на инфлацията на цените на хранителните стоки, от -0.24% през ноември до 1.14% през декември, съпроводено от осезаемо отпускане на ценовата дефлация при нехранителните стоки, от 0.58% до 0.18%. Забелязва се, че през последните месеци двата ценови индекса не бележат дефлация за първи път от средата на 2015 г. насам.
Графика 4: Индекс на потребителските цени, индекс на цените на производител в промишлеността, кредити на нефинансови предприятия, домакинства и НТООД
Източник: НСИ, БНБ
По отношение на индекса на цените на производител в промишлеността, основният принос за рязкото отпускане на темпото на дефлация имат цените на стоките в преработващата промишленост, които последно нарастват с 0.28% през Октомври и 0.66% през ноември. Октомври е първият месец от 2014 г. насам през който цените в този под-сектор бележат какъвто и да е ръст. Към този момент вече няма как да не сте забелязали, че на графиката има и трета (зелена) линия, която така досадно прикрива синята линия на ИПЦ. Тази линия изобразява нивото на кредита отпуснат на българските домакинства и предприятия, по последни данни на БНБ. Вероятно се питате защо сме включили динамиката на кредита в една графика с динамиката на ценовите индекси? Причината е проста.
Ние живеем в епохата на кредитно-зависимия икономически растеж. Няма сектор на икономиката, чиито растеж в наши дни да не е до голяма степен зависим от динамиката на паричния капитал, който централните банки наливат на финансовите пазари. А този капитал достига до пазара именно под формата на кредит отпуснат от частните банки. Централните банки създават нови пари, които в последствие попадат на пазара под формата на по-евтин кредит отпуснат от частните банки. От там, предприемачи и потребители използват този кредит за инвестиции и потребление, което води до по-високи цени на производствени и потребителски стоки.
Тук отново опростяваме реалната ситуация и механизма на този процес, просто защото това е една доста обширна тема, в която няма как да се задълбаем в рамките на тази статия. Достатъчно е да помним, че динамиката на паричното и предлагане и съответно кредитирането е тясно свързана с динамиката на цените. Както Милтън Фрийдман е казал „инфлацията винаги и навсякъде е паричен феномен“. Това разбира се не е перманентна или задължителна закономерност, но реалността в наши дни е, че в повечето случаи ценовата динамика следва динамиката на кредитирането.
Ако отново обърнем внимание на графиката, връзката между ръста на отпуснатия кредит и ценовата динамика е видима. Когато нивото на кредита (особено потребителския) пада, това логично води до по-ниско потребление, което след известен времеви лаг води до по-ниски цени на потребителските стоки (при равни други условия – динамиката на кредита разбира се не е единственият фактор, който влияе на ценовата динамика). И обратно, когато кредитирането расте, ИПЦ (при равни други условия) също ще нарастне или поне темпото му на спад ще отслабне под влиянието на по-високото потребление. В случая на промишлените сектори, ценовата динамика на стоките за производство там се влияе от нивото на кредитирането към предприятията (което стимулира повече инвестиции), аналогично на влиянието което потребителския кредит оказва върху индекса на потребителските цени.
От април 2016 г. спадът в нивото на отпуснатия кредит на годишна база започва да отслабва и през октомври и ноември то започва да расте за първи път от две години насам. След това, напълно очаквано, ценовата дефлация също постепенно започва да се отпуска. При положение, че в скоро време не е имало шокове и паники в Българския банков сектор (каквато беше ситуацията преди две години) и ЕЦБ през Декември реши да удължи политиката на отрицателни лихвени проценти, от страна на предлагането няма причина кредитирането да се влоши през идните месеци.
Търсенето е друга тема, разбира се. Ако очакванията за бъдещите икономически условия на българските предприятия и потребители се влошат, те биха били по-предпазливи по отношение на своите финанси и не толкова склонни да трупат дългове. Ключовият фактор тук е политическата несигурност обладала страната в момента. Докато тя не се разсее потребители и предприятия вероятно ще са по-предпазливи, отколкото биха били иначе. Поради това едва ли ще видим значителен ръст в нивото на отпуснатия кредит през първото тримесечие на 2017 г. Това разбира се означава, че ръста на цените също ще е сравнително анемичен и сериозно ускорение в темпото на инфлация, както на потребителски, така и на производствени стоки е малко вероятно.
Бизнес климат
И понеже стана дума за прогнози и очаквания, редно е да обърнем внимание и на един водещ индикатор, който може да ни подскаже какво е вероятното развитие на българската икономика в идните месеци. На графиката горе е изобразена динамиката на бизнес климата по сектори – индикатор на НСИ, който под формата на индекс представя оценката на предприемачите за състоянието и краткосрочните перспективи на секторите, в които оперират. През декември 2016 г., подобрение в бизнес климата се забелязва в строителството и промишлеността, а влошаване в секторите на търговията на дребно и услугите.
Най-рязко се влошава бизнес климата в търговията на дребно, което според данните на НСИ се дължи на влошените оценки и очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията в близко бъдеще, както и на по-песимистични прогнози за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца. Това влошаване е до известна степен очаквано предвид факта, че последното тримесечие в повечето случаи е по-добро за оборота на търговците дребно, отколкото цялата останала част от годината, заради коледните празници през декември и Black Friday през ноември. В този контекст е напълно естествено очакванията за месеците непосредствено след това да са по-ниски, предвид факта, че в първото тримесечие на всяка една година няма аналогична концентрация на празници и други фактори, които биха стимулирали потреблението до същата степен. Ако погледнем назад във времето виждаме подобна динамика към края на всяка една година.
Графика 5: Бизнес тенденции по сектори
Източник: НСИ
В сектора на услугите като основна пречка е цитирана несигурната икономическа среда и по-голямата част от мениджърите смятат, че цените в сектора ще останат непроменени през първите три месеца на 2017 г. В рамките на тази статия представяме само бизнес климата в този сектор, защото НСИ публикува данни за оборота в него само на тримесечна база. Въпреки че бизнес климата като цяло се подобрява в промишления сектор, предприемачите там също са резервирани в своите прогнози. Нарастването на бизнес климата се дължи на подобрените оценки и очаквания за бизнес състоянието на предприятията, но това е съпроводено от понижени очаквания за поръчките и съответно производствената активност в началото на тази година. В строителството оценките и очакванията за бизнес състоянието се подобряват, но и там, подобно на сектора на услугите, несигурната икономическа среда е цитирана като основна пречка пред развитието на сектора. Въпреки това подобрение бизнес климата в сектора остава по-нисък от средния за периода май-октомври 2016 г.
Въпреки резервираните прогнози за началото на 2017 г., предприемачите във всеки един от четирите сектора завършват 2016 г. с по-оптимистични очаквания, отколкото в края на която и да е от предишните три години, което е индикация, че дългосрочната тенденция на този индикатор е позитивна. Често цитираната „икономическа нестабилност“ разбира се не е причинена само от вътрешни фактори. Брекзит, политическата несигурност в ЕС в контекста на мигрантската криза, надигащата се вълна от недоволство и парламентарни и президентски избори, които предстоят през 2017 г. в страни като Франция, Германия и Холандия със сигурност също оказват влияние.
Заключение
Като цяло данните индикират подем в икономическата активност през ноември, който обаче е малко вероятно да се задържи отвъд декември и допълнително да се ускори в началото на тази година. В дългосрочен план, тенденцията в промишленото производство е стабилна, а ръста на промишления оборот осезаемо се забързва през последните няколко месеца. Това би могло да доведе до ускоряване в ръста на производството, но очакванията на предприемачите в сектора засега са резервирани. Търговията на дребно също ускорява своя растеж през ноември, вероятно стимулирана от намаленията около Black Friday и наближаването на коледния сезон. Влошаването на бизнес климата в този сектор е очаквано и до известна степен зависимо от чисто сезонни фактори. През ноември и некември цените както на производствените така и на потребителските стоки не бележат дефлация за първи път от средата на 2015-та, което вероятно е причинено от увеличение в потреблението и инвестициите, в следствие на по-високите нива на кредитиране. Като цяло бизнес климата в различните сектори показва смесена динамика в краткосрочен план, но дългосрочната тенденция през последните три години е видимо позитивна.
