Доналд Тръмп – видимото и невидимото в търговията

„В икономиката всяко действие, обичай, институция или закон, поражда не само един резултат, но поредица от следствия. От всичките, само едно следствие е незабавно; то се проявява едновременно с причината (и действието); то е видимо.  Останалите последствия се проявяват по-късно; те са невидими; имаме късмет, ако можем да ги предвидим.“ [1]

Изключителното есето на френския икономист Фредерик Бастиа „Това, което се вижда, и това, което не се вижда“ изглежда особено актуално и ценно днес в контекста на предстоящото встъпване в длъжност на новоизбрания президент Доналд Тръмп на 20 януари и неговата протекционистка реторика. На първата си пресконференция след изборите Тръмп заяви, че ще бъде „най-големият създател на нови работни места“. Да не забравяме и плановете за въвеждането на вносни мита и изграждането на стена с Мексико с идеята да бъдат „защитени“ американските работници и да бъде подкрепена производителността на щатската икономика. Нима обаче е работа на президента да се меси в икономическите процеси, в частност на пазара на труда? Поглеждайки в история, можем да намерим десетки примери с „любими на народа“ политици с подобни светли обещания, но лишени от всякаква икономическа логика– нереалистични и напълно неоправдани. Както няма как минималната работна заплата да бъде в пъти по-висока от пазарната без това да не доведе до увеличаване на безработицата, така няма как и ограничаването на търговските отношения да не засегне както производителността, така и стандарта на живот на гражданите.

Умеем ли да виждаме отвъд видимото?

На всеки вероятно се е случвало да вземе едно или друго недостатъчно добре обмислено решение, което в краткосрочен план му носи позитиви и удовлетворение, но в дългосрочен – с проявяването на последващите ефекти – редица неудачи и поучителни загуби. Подобна ситуация, но с уточнението, че отговорността при нея е абсолютно размита, е налице при въвеждането на политики, породени от краткосрочните интереси на управляващите, които в опит да стъпят и да се задържат известно време на политическата сцена предприемат ходове, водещи в дългосрочен план до разрушителни последствия за гражданите и икономиката като цяло.

Започвайки оттук протекционистката реторика на Доналд Тръмп привлече множество избиратели с видимите ефекти в краткосрочен план, до които може да доведе неговата търговска политика – създаването и „връщането“ на работни места в САЩ и стимулирането на икономическия растеж. В същото време обаче тя носи със себе си редица невидими ефекти.

Кои са те?

Победата на Доналд Тръмп в някои щати като Охайо, Мичиган, Уисконсин до голяма степен може да се отдаде на обещанията му да възстанови производството в САЩ като ограничи „несправедливите“ според него търговски отношения с Мексико, Китай и някои други страни. Тръмп обеща да наложи мито от 45% върху вноса от Китай. Обект на многократна критика от негова страна бяха и десетки големи компании, които прехвърлят производството си в други страни заради по-ниските производствени разходи, лишавайки американските граждани от работни места. В резултат на това Тръмп обеща да наложи вносни мита върху продукцията им в размер от 10% до 35%.

Както САЩ, така и Китай обаче ще изгубят от една търговска война. Търговският обмен между двете страни възлиза на общо $598 млрд. през 2015. Износът на САЩ към Китай достига $116 млрд., а вносът се равнява на $482 млрд.

Графика 1:  Внос на САЩ от Китай. Източник: Bloomberg Terminal

 

Графика 2. Износ на САЩ към Китай. Източник: Bloomberg Terminal

Според Capital Economics налагането на вносни мита ще засегне САЩ дори в по-голяма степен. Китай е доминиращ световен доставчик, с дял от около 70% от глобалното производство, на стоки, които САЩ внася в най-голяма степен – електротехника, оборудване и машини. Налагането на мита ще наложи допълнителен „данък“ върху потребителите на електротехника в САЩ.

Тази мярка ще рефлектира не само върху САЩ и Китай. 35% от износа на Китай през 2015 представлява внос на компоненти от други страни, които впоследствие Поднебесната империя изнася като крайна продукция. $169 млрд. от китайския износ за САЩ през 2015 всъщност представлява внос от Япония, Южна Корея, Тайван и други. Очевидно, тези икономики, също ще понесат негативи от подобно развитие.

Интересно е да погледнем как реагират износители в Китай на фона на реториката и плановете на новоизбрания президент

В края на миналата седмица бяха оповестени данни за търговския баланс на Китай, според които износът на страната спада най-много от 2009 насам на фона на заплахите от започването на търговска война със САЩ. Износът пред декември спада повече от очакваното с 6,1% на годишна база, докато вносът е малко над прогнозните оценки, повишавайки се с 3,1% на фона на по-голямото търсене на суровини. Износът на Китай спада с 7,7% на годишна база през 2016, докато вносът отчита понижение от 5,5%.

Графика 3: Търговски баланс на Китай. Източник: Bloomberg Terminal

Как реагират големи компании в САЩ?

През последните няколко седмици новоизбраният президент празнува решението на някои концерни да произвеждат и разкрият нови работни места в САЩ (Fiat Chrysler, Ford, Boeing). Подтикнати от заплахата за „наказателните вносни такси“, които ще трябва да плащат, или стимулирани от зараждането на тесни връзки между бизнеса и държавата (т.нар. кроникапитализъм), компаниите тръгват по един път, зад чиято фалшива справедливост се крият редица негативни ефекти за потребителите и икономиката в дългосрочен план.

За съжаление думата справедливост все повече бива изпразнена от съдържание. Налагането на мита и административни пречки в търговската сфера често бива замаскирано като „справедлив“ порив на една правителство, зад който обаче стоят далеч по-различни интереси. Както пише едно от големите имена на Австрийската икономическа школа Мъри Ротбард истински справедливо е единствено осъществяването на доброволна размяна между пазарните субекти въз основа на взаимната изгода, която получават както купувача, така и продавача. [2]

Пазарната икономика позволява всеки да произвежда това, в което е най-добър и да разменя продукта си за други стоки и услуги. Машините, разделението на труда, иновациите и технологичният напредък позволяват на фирмите да предложат по-ниски цени на потребителите с намаляване на производствените си разходи. Международната търговия и конкуренцията водят до постепенно покачване на качеството, намаляване на цената на стоките и разширяват достъпа на новите пазарни играчи до пазара. Протекционизмът облагодетелства единствено производителите, които са по-малко ефективни за сметка на по-конкурентоспособните фирми и оскъпява по изкуствен път продукцията. Обратно на общото схващане – не позволява разкриването на повече работни места в икономиката, ограничава избора и намалява степента на удовлетворение на нуждите и потребностите на потребителите.

Нещо повече, както посочва в своя статия икономистът Бенджамин Пауел търговският обмен нито създава, нито унищожава работни места. Когато вносът на някои стоки и услуги се повишава, често се губят работни места в конкурентни индустрии на страната вносител. Това обаче е видимият ефект, който се поднася в удобен вид на избирателите. Това, което не виждат и не осъзнават е, че същите тези вносни стоки биват използвани в други индустрии и водят до създаването на работни места в други сфери на икономиката. Международната търговия променя микса, а не броя на работните места в дадена страна.

В сила ли е това за САЩ?

Над 80% от вноса в САЩ представлява стоки. Малко под 1/3 от тях са индустриални машини и оборудване. Когато благодарение на международната търговия тези компоненти стават по-евтини и по-широко достъпни, това позволява на местните индустрии, които ги използват, да стават по-конкурентоспособни и по-печеливши, да инвестират в технологии, реализират по-добри резултати и разширяват дейността си, с което и разкриват нови работни места.

Въвеждането на административни пречки в международната търговия ограничава достъпа на местните компаниите до най-ниска цена на определен ресурс. Това води до редуциране на производството и затваря вратите и възможностите пред много предприемачи, които искат да стъпят на пазара. Както знаем колко по-голяма е конкуренцията, толкова по удовлетворени са потребителите и толкова по-достъпни са стоките за различните групи от обществото. Въвеждането на високи мита не подобрява качеството на живот на хората, а напротив – влошава го. Просперитет се постига чрез свободна търговия, а не чрез протекционизъм.

[1] – Frederic Bastiat, What is Seen and What is Not Seen, Selected Essays on Political Economy, New York, The Foundation for Economic Education, Inc., 1995;

[2] – Protectionism and the Destruction of Prosperity, Murray Rothbard