Eмигрантите vs. Юнкер! Брекзит стигна до Съда в Люксембург.

За много хора, предимно с по-леви идеологически възгледи, изминалата година бе лоша и дори скандална заради Доналд Тръмп и Брекзит. Само че, нито Тръмп е започнал управлението си, нито Брекзит е факт, тоест няма нужда от прибързани заключения и масова истерия. Точно обратното – фокусът е добре да попадне върху решаването на настоящите проблеми. Един от тях е  интересният конфликт между хора, които са „от една и съща страна на барикадата“, но въпреки това Брекзит успя да ги противопостави.

Група граждани на Обединеното кралство, гласували „за“ оставане в ЕС, т.н. „UK expats” (емигранти живеещи в други страни от ЕС) дават на съд яростен привърженик на евроинтеграцията като председателя на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер! Звучи като шега, нали? Само че не е.

Мейнстрийм медийте в Европа с лекота подминават този случай, при който Жан-Клод Юнкер е даден на съд от привърженици на Европейския съюз, отявлено защитаван именно от него. Може би това не е „политически коректен“ казус или просто бива изместен от делото Miller, което се води пред Върховният съд в Лондон, но не получава нужния интерес от европейската общественост.

Едно е сигурно –  бурята от изказвания на политици и коментари на анализатори, относно Брекзит, остави на заден план този проблем, който вече е поставен за разрешаване пред Съда на ЕС в Люксембург. Считаме, че е нужно това дело да не попада в миманса на общественото внимание, защото неговата същност крие отговори на важни въпроси като:

• Ще се нагърби ли Съда в Люксембург с решаването му или по елегантен юридически начин ще избяга (отново) от подобен ребус?
• Каква степен на контрол може да се упражни от гражданите при некоректни политически изказвания от страна на европейските политици?
• Може ли поведението на Жан-Клод Юнкер да бъде оправдано и има ли нужда от това?

Забрана за преговори на тема „Брекзит“?

След изненадващия, за Евро-технократите, резултат от референдума в Обединеното кралство на 23 юни, беше необходима ясна и обща позиция на Европейската комисия. С тази задача естествено се зае нейният председател – Жан-Клод Юнкер. Пет дни след първоначалния шок, той даде инструкция по електронен път до подчинените си, както и в пленарното заседание на Европейския парламент, че чрез „нареждане на председателя“ се забраняват всякакви преговори, водени от Комисията официално или неофициално с правителството на Обединеното кралство, преди то да стартира процедурата по оттеглянето съгласно член 50 ДЕС. Както Юнкер сам казва в речта си „това не е неговият стил“. Всъщност, това не би трябвало да бъде ничий стил, ако ръководиш Европейската комисия, защото би породило не само медиен скандал, а и съдебни дела какъвто е случаят.

Кой подава жалбата?

Fair deal for expats (Справедливо споразумение за емигрантите) е асоциация с нестопанска цел, която е регистрирана в Лозун, Франция, и има за цел да защити правата на гражданите на Обединеното кралство, които са емигрирали в някои от останалите държави-членки на Съюза. По данни на ООН това са 1.2 млн души. Голяма част от тях са в Испания (310 хил.), Ирландия (255 хил.) и Франция (185 хил.). Асоциацията е също подкрепена в жалбата си от осем физически лица.

Какви са исканията на емигрантите?

Fair deal for expats имат две основни искания. Първoто е отмяна на инструкцията, с която се забраняват всякакви преговори относно Брекзит, преди активирането на клаузата в чл. 50 ДЕС. Второто им искане е да бъде отменено изявлението на Юнкер пред Европейския парламент, с което той е дал посочената инструкция под формата на „нареждане на председателя“.

Абстрахирайки се от процедурните особености, които могат да възпрат разглеждането на това дело по същество, нека преценим дали аргументите на Fair deal for expats имат нужната тежест.

Основанията, които изтъкват емигрантите са пет:

1. Няма правно основание никъде в Договорите, на база на което Комисията да откаже да започне обсъжданe на Брекзит с властите на Обединеното кралство. Емигрантите смятат, че политическите убеждения на Жан-Клод Юнкер са водещи в това негово необосовано решение. Даже тежкото „обвинение“ в „злоупотреба с власт“ е преписано на Юнкер, защото „нареждане на председателя“ в случая подвежда подчинените му и останалите институции на Съюза, както и държавите-членки.
   1. Тук те са прави на 100%. Нито Договорът от Маастрихт, нито този от Лисабон споменават подобна забрана. А, политическата нагласа в пост-Брекзит ерата е определено негативна към властите на Острова, ако се вземат под внимание изказванията на Юнкер, в месеците от референдума до ден днешен. Стилът му е предимно агресивен, като цели настройване на останалите европейци срещу донякъде смелото, но за някои неправилно, решение взето на 23 юни от британските гласоподаватели.

2. Жан-Клод Юнкер нарушава чрез инструкцията си член 18 ДФЕС[1], който предвижда забрана на дискриминация въз основа на гражданство. Емигрантите изтъкват, че забраната за преговори ги поставя в значително по-неблагоприятно положение, а и по-специално по отношение на упражняването на основните права, включително на свободата на движение.
   1. От политическа, а и морална гледна точка, дискриминационното отношение изглежда, че е на лице. Но друг е въпросът дали тя наистина засяга жалбоподателите, или е доста по-обща. Може би изхождайки от генералната норма на чл. 18 ДФЕС, UK expats не са счели за необходимо да покажат по-специфична доводи. Определено Съда би дал тежката си дума по тази точка.

3. Това което във втора точка е само загатнато, в трета е ясно посочено – забраната за подготвителни преговори нарушава правото на свободно движение, движение с цел работа, установяване и пребиваване, което произхожда от Съюзното гражданство гарантирано от чл. 20 ДФЕС и Хартата на основните права.
   1. От юридическа гледна точка, има изключения, които позволяват подобни права на гражданите да бъдат ограничени, но те са приложими в много редки случаи, основно свързани със заплаха за националната сигурност на дадена държава-членка. Друг е въпросът, как би подходил СЕС[2] към тези твърдения, защото оспорваната мярка е недействителна и е нужна точна преценка за нейния потенциал на действие.

4. С четвъртото си основание, жалбоподателите заявяват, че забраната за дискусии на тема Брекзит нарушава принципа на лоялно сътрудничество между Обединеното кралство и институциите на ЕС.
   1. Лоялното сътрудничество е принцип, който задължава институциите и държавите-членки да си сътрудничат при изпълнение на задължения, които произтичат от Договорите. Случаят с Брекзит е такъв. Остава спорно все пак дали преди активиране на чл. 50 ДЕС съществува подобно задължение в тази насока. Но взимайки под внимание съдебната практика през изминалите години и важната роля за евроинтеграцията, която този принцип изпълнява, СЕС едва ли би избягал от телеологичното му тълкуване.

5. С петото основание се твърди, че оспорваните мерки са незаконосъобразни, тъй като са приети, за да възпират или разубеждават изцяло или частично гражданите на други държави членки на ЕС от свободното изразяване на тяхното мнение (по отношение на членството в ЕС), закриляно с член 11 от Хартата на основните права.
   1. Този аргумент е много хитър и затвърждава тенденцията в Съюзното право все по-често да бъдат намесвани основните права. Дали един един латвиец, българин или словенец би си помислил за напускане на страната му от ЕС, когато слуша заповедното изказване на Юнкер към Обединеното кралство, респективно гражданите му?! Изхождайки от позицията на гражданин на страна, която е много далеч от това да бъде топ икономика в света, възпиращия ефект на действията на Юнкер е осезаем. То този начин той потъпква основното право за функциониране на една демократична система- правото на свободно изразяване.

Очаквана развръзка или „пробив в системата“?

Очаква се основният фокус на Съда да падне върху т.н. locus standi или процесуалната легитимация на жалбоподателите. Казано на обикновен език – дали Fair deal for expats имат основание да търсят защита на определени свои права пред СЕС.

Правото на ефективна съдебна защита в системата на ЕС е широко дискутирано и критикувано от свои и чужди. Точно компонента на процесуалната легитимация дискредитира сериозно довода, че Европейския съюз изцяло защитава правата на гражданите си. Дали ще се окаже така и този път предстои да разберем през 2017 година.

Разглеждане на делото по същество ще бъде приятна изненада за повечето юристи в сферата на правото на ЕС, както и за политическите анализатори. Този казус има потенциал да ни покаже как най-висшият съдебен орган в Европейския съюз гледа на основните права в контекста на Брекзит и интензивната международна политическа обстановка.

[1] ДФЕС – Договор за функционирането на ЕС. Известен е още като Договорът от Лисабон или Лисабонския Договор.

[2] СЕС – Съд на Европейския съюз

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!