ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Росица Гарчева
Неделя 29.01,2017 г. „официалната“ френска левица организира финална фаза на гласуването за номинация на свой кандидат-президент. Участваха приблизително два милиона граждани. Резултатът: победа с 58,8% за представителя на левия спектър на коалицията „Красив народен алианс“ Беноа Амон срещу малко повече от 41% за опонента му – доскорошния премиер и социалдемократ Манюел Валс. Въпреки кратката кампания, битката беше оспорвана, а разменените реплики – сурови. Валс наричаше програмата на Амон „утопична и несъстоятелна“ – „Избирате между сигурната загуба и възможната победа“, като в замяна многократно трябваше да чуе, че носи всичките негативи от мандата на Франсоа Оланд.
Преди всичко, трябва да отбележим, че във Франция от няколко месеца се говори не за една, а за няколко левици. „Реформаторската“- социалдемократическото крило, начело с Мануел Валс, който зае овакантената от настоящия президент Оланд позиция на кандидат. Най-левите социалисти, които наричат още „Бунтарите“, които от месеци критикуват открито и яростно сегашната президентска политика. „Непокорната Франция“ – обединението на крайно левите с водач великолепния оратор Жан-Люк Меланшон. И накрая – движението „Ан Марш“ на харизматичния бивш икономически министър Еманюел Макрон. Последният непрестанно прокламира, че не е нито ляв, нито десен, а просто – нов и извън системен, въпреки че противниците му непрекъснато го натикват в лявото, като не забравят да му припомнят, че е бил съветник и министър на социалиста Оланд.
Беноа Амон спечели номинацията в неделя с примамливите предложения за отпускане на базов универсален доход за всички пълнолетни французи и 32-часова работна седмица. Много вероятно да е обрал и протестния вот на недоволните от управлението на Франсоа Оланд (да припомним, че същият постигна най-ниския праг на популярност в цялата история на Петата република).
А сега накъде и как? Ляво ориентираните социалисти могат да предпочетат Меланшон, а по-умерените – да се присъединят към Макрон. И двамата имат високи проценти на одобрение.
Преди номинацията на Амон, т.е. към 26-27 февруари 2017, проучването на изборните нагласи беше:
Жан-Люк Меленшон („Непримиримата Франция“ – крайните леви) – 10%
Беноа Амон („Красив народен алианс“- СП+ леви радикали)– 15%
Еманюел Макрон („Ан Марш“) – 21%
Франсоа Фийон („Републиканците“ – традиционните десни) – 22%
Марин Льо Пен („Национален фронт“- крайна десница) – 25%.
При сегашната ситуация се очакват нови размествания. Недоволните привърженици на Валс вероятно ще се насочат към Макрон, а по-радикалните към Меланшон. Притиснат между двамата, Беноа Амон трябва да обединява враждуващите крила в Социалистическата партия, да не изпуска левите радикали и еколозите, да флиртува с френските мюсюлмани без да фрустрира потомците на древните гали.
Редовият французин отдавна мечтае за водач от ранга на генерал Де Гол, който да върне страната сред великите сили. Да бъде „Шеф“ и да взема решения, „без постоянно да се допитва до Вашингтон“. Той тайно завижда на Русия и храни симпатии към Путин. А Беноа Амон му изглежда мил и скромен и никак – по президентски импозантен.
Обаче, сега Амон е лидерът на социалистите и нему се налага да ги консолидира. Ако отпадне още на първия тур на вота през април, което е твърде вероятно, има опасност СП да се върне в периода отпреди Франсоа Митеран, когато беше малка партия и да заеме безславното четвърто или пето място на френската политическа сцена.
А виновникът за ситуацията си кротува в Елисейския дворец, ни лук ял, ни лук мирисал и се наслаждава на повишената си популярност, която се получи, след като предвидливо обеща на сънародниците си, че няма отново да им предложи кандидатурата си.
