Електорални (и други) предизвикателства пред партия ДЕОС

От почти година, при цялата ми афиширана ненавист към явлението „политическа партия“ в съвременната й българска форма, съм член на Надзорния съвет на партия Движение за европейско обединение и солидарност (ДЕОС). Приех поканата като представител на Българско либертарианско общество, не само защото бях поканен от наши членове и желая да защитя техния интерес. Наши членове, също така участват в проекти като ДСБ, Нова република, Зелените, Да, България, ДБГ и др. Направих го, защото ДЕОС помещават един и същи бранд с нашия. Двете организации сме обречени да вървим под една шапка – тази на либералното (в нашия случай – либертарианското), независимо дали се харесваме или не. Именно, за да може тези взаимни опити да се дефинира „либералното“ и „свободата“ да вървят по-гладко, приех да надзиравам този политически проект. Тук съм споделил част от наблюденията си над тази партия.

Какво се случи с ДЕОС досега?

За да можем да изясним всичко друго, ще направя кратък преглед на развитието на партията досега. От самото си създаване, организацията се ръководеше от едно лице – Емил Георгиев и публично се рекламираше от друго – Виктор Лилов. Партията записа участия на два местни вота, като на първия регистрира около 3000 гласа за всичките си кандидати в цялата страна, а на втория – частични избори за районен кмет на Младост, Момчил Якимов постигна резултат от 500 гласа.

Излишно е да споменавам, че това е далеч от реалния потенциал на партията и не би следвало да мерим за нея по точно тези гласове. В партийната действителност обаче, именно броенето на бюлетини е мерилото. Затова и незадоволителните резултати доведоха до оставки на управителния съвет и председателя. При последното Общо събрание, което се проведе на 28.01, Виктор Лилов застана начело на партията и Управителния съвет смени целия си състав (с изключение на Жюстин Томс, която трябва да гарантира приемствеността между предишното и следващо ръководство).

Какво ДЕОС трябваше, а не направи досега

Партия ДЕОС се брандираше като автентичния протестърски отговор на събитията от 2013-та. Тя трябваше да обедини разочарованите от моралното дъно, което е Реформаторския блок и да излъчва комбинация от протестърски анти-корупционни послания и розово-либерална agenda (по примера на австрийската либерална партия NEOS). Когато, при първата си среща с членове на ДЕОС ги попитах за какво се борят и какво искат да постигнат, едно от лицата на партията Жюстин Томс ми отговори: „Искаме до няколко години да имаме депутат, който открито е заявил, че е хомосексуален и министър-председател, който е жена“. В следващите две години партията успешно затвърди именно този си имидж – LGBT, про-емигрантска, про-човешки права, про-„социална справедливост“ много повече от каквито и да е послания свързани със съдебна реформа, анти-корупция, икономическа визия и т.н. Това обаче не се случи с някакъв консенсус, а просто по-шумните активисти успяха, от името на ДЕОС, да извикат най-силно тези послания.

В партията членуват хора от широк политически спектър. Когато имаш отбор, съставен от социални либерали, либертарианци (класически либерали) и откровени левичари много трудно успяваш да получиш достатъчно доверие и кредит за действия по определена политика. Например, на темата има ли роля държавата в образованието, левият ще каже „Да, винаги“, социалният либерал ще каже „Да, понякога“, докато класическият ще каже „Разбира се, че НЕ“. Как тогава да се изработи обединена ДЕОС политика по темата, която да е в унисон с моралния компас на всички едновременно?!

Прост експеримент с политическия компас (благодарности на Глиги за идеята), показа ясното разминаване в политическите пристрастия и визия у членовете на ДЕОС

От дясно-центристката страна на компаса в по-голямата си част са хората, които се оттеглиха от активна работа в партията, а от другата – ляво-центристката са новият председател и представители на новия Управителен съвет.

Това, от което тази партия се нуждаеше още в първите си мигове на съществуване, беше да изработи възможно най-изчерпателното верую, което да отговаря на максимално много въпроси, от които може да възникне търкане. По този начин, членовете на партията щяха да знаят какво тя ще прави и какви послания ще излъчва занапред, без да имат притеснението, че това е възможно да се промени при смяна на ръководство или членска маса. Със сигурност подобна яснота щеше да отблъсне, тези които са далеч от онази зона на политическия компас, която заеме ДЕОС като визия, но пък от партията лесно биха компенсирали с новите, които ще бъдат привлечени от идейната консистентност. При сегашното положение, реално можем да очакваме всичко като послания, а това не е добре за политическа организация.

Възможности за действие и защо нещата не са толкова страшни

След като в ДЕОС ясно се разбра какъв е вече затвърденият имидж на партията и размерът на електоралната подкрепа, беше очаквано да се случат нещата, които се случиха. Хората, които държаха повече на т.нар. протестърска agenda, отстъпиха ръководната роля на партията и хармонизираха публичния имидж с партийния облик. Начело застана именно LGBT активистът Виктор Лилов.

Дали Виктор има реална конкуренция и алтернатива на върха на ДЕОС, не е мястото да коментирам. С рокадата партията даде ясен знак, че говоренето за правата на мигрантите и хомосексуалните ще доминира публичната й комуникация. На пръв поглед това е абсолютно самоубийство на пазара на електорална подкрепа, особено в България. И мигрантите, и LGBT браковете не са теми, които са приемани добре в обществото, а втората се обсъжда само веднъж в годината, когато се случва традиционният гей парад.

Това ще се запази като ситуация, но не и в дългосрочен план. При назряващата тестостеронена политика, както я нарича моят колега Калоян Правов, в която призивите за разправа с мигрантите, отнемане на свободи, строежи на стени, контрол върху живота на хората и военизиране, неминуемо ще се появи търсене за анти-тестостеронена политика.

То може да е 1% съотнесен към 99% подкрепа към тестостеронена политика, но ДЕОС има историческата възможност да е проводник и банер, зад който да се обединят тези 1%. И когато тестостеронената политика започне да бележи спад, анти-тестостеронената ще отскочи. Единия процент ще стане два, двата ще станат четири…и т.н. Тогава ДЕОС ще има възможността да овършее политическия капитал, който е сяла, стоейки в ъгъла толкова време. Затова сега важното за тази партия не е да печели избори и да бележи постоянен ръст, а да съществува. И…да работи.

Работата

Това е най-голямото предизвикателство пред подобна малка групичка. За партия от градски (столичен) тип, каквато е ДЕОС, изключително важно е да се случват видими активности, които са нейно дело. Дори малки, но видими offline постижения, които да се комуникират пред публиките. Уви, личното ми наблюдение е, че хората, които стават и казват „Аз ще направя…“, са остър дефицит  в редиците на самозаявените либерали в организацията.

Дискусионните им форуми бъкат от говорещи глави, които са способни всеки ден да изписват по 1500 думи какво „Трябва да СЕ направи…“, как „ДЕОС трябва да е/бъде/постигне“, но в никакъв случай не желаят да го направят те. Един такъв човек, дори беше номиниран за участие в управителния съвет, след което с най-голямата усмивка на света стана и си направи отвод. Има едно усещане, че като членуваш в партия, това по-скоро те дарява с привилегии повече отколкото с отговорности. Привилегия е да не си доволен от състоянието, мениджмънта, липсата на успехи. Кой е отговорен? Естествено, че ръководството. Кой го избира? Естествено, че членовете. И после какво?!

Предизвикателствата пред ДЕОС са големи. Предстоят поредни избори, в които партията няма да се яви със собствения си бранд, а мотивацията за работа е на критичния си минимум. Дали нещо ще се промени или движението ще остане във вечен застой, е в ръцете на председателя Виктор Лилов, Управителния съвет…и онези малцина членове, които са готови да отдават от свободното си време да постигнат желаните резултати.

Ама…то това е разликата между дясното и лявото, нали?! Левите са статични и изискващи някой нещо да направи в тяхна полза. Десните стават и случват това, което искат да се случи…

Каква ще е ДЕОС, предстои да разберем.